Да се учреди награда на името на Генчо Стоев, предлага негов изследовател

„Имам едно предложение и молбата ми е ако може да го предадете на тези, които управляват тази община.“. Това са думи на доцент Сава Василев, който през миналия четвъртък представи своята книга “Цената на златото и историята”. По нататък той уточни: “Редно е да се направи една научна конференция за Генчо Стоев и то тук в Харманли. Хубаво е да се учреди една награда на името му. Мисля, че това е абсолютно възможно и реално, защото писателят е не само от балканска, а и от световна величина.”

Книгата му е част от неговото голямо (и засега единствено) изследване за родения в Харманли писател Генчо Стоев.

В 45 минутното си екпозе на книгата си той се обърна към всички в този град, като наблегна, че Генчо Стоев е един много голям техен капитал. “Ако Харманли може да организира себе си около видните личности в най-новата си история то Генчо Стоев е знакова фигура”, каза той.

Доцентът разказа, че когато започнал да чете романите с този мотив за златото се отворила цяла бездна и разбрал, че това е ключът към книгите на известния писател. Той разказа, че в тях открил изумително много превъплъщения на мотива, на образа, на идеята за златото – от магическата, икономическата, плячка, подкуп до съкровище, какво ли не. Не ги е броил, но можело да излязат десетки, роли в които златото играе различни роли.

Доцент Василев е сътворил пиеса, по “Цената на златото”. Писал я в Германия, а след това в Испания. “Сега идвам да покажа това, което съм направил и горещо се надявам Харманли и Хасково да обединят усилията си в реализирането й. Би било добре тази пиеса да стане в Харманли, Хасково, Пловдив, в градове, в които той е живял. „Генчо Стоев носеше и до известна степен и горчивина и нереализирани проекти. Аз съм убеден, че той ако знаеше, че може да бъде реализирана една пиеса, би бил много щастлив.”

Още от от думите на доцента:

В “Цената на златото” има един страхотен психологически момент, в който той невероятно е вникнал. Когато жените стискат децата, биват посичани, убивани, а просто трябва да хвърлят пендарите или да ги оставят да бъдат взети. Те инстинктивно ги стискат. И тогава идва смъртта. И се питам защо е така? Пред страха от живота – златото ли е по-важно. Но като се размислих разбрах защо и той е прав и защо това е по-реалистично.

Има един по-велик от инстинкта на самосъхранение, това е инстинкта на достойнството. Тогава си дадох сметка, че накита освен всичко друго е продължение на тялото, на дрехата, то е част от същността на човека. Похищението му е начин да унизиш, това е начин да отнемеш част от духовната същност на човека. Той инстинктивно се опитва не защото е стиснат, а се опитва да запази своята морална цялост. В този момент има нещо от естетическото и етическото похищение.

Лайтмотива, червената нишка, който обединява романа наистина е този мотив за златото.“