“В Театъра на комедията „Велко Кънев“ сме като семейство”

Най-напред честито ви награди! Любов Узунова е с първа награда за най-добра поддържаща женска роля, а Стамо Стамов – с първа за най-добра мъжка. Спомняте ли си началото на вашата актьорска дейност?
Любов Узунова: Ами да, разбира се, че си спомням. Това беше през 2012 г. в постановката „Просяшко приключение“ и ето, че неусетно са минали дванадесет години от тогава.
Стамо Стамов: Това няма как да се забрави никога. Това беше преди 27 години, работих като сервитьор в кафенето „Кристал“ в партера на читалището и влиза вътре Йордан Петров – Дачко, тогавашният режисьор на театъра и след разговора с Николай Личев – Коко на когото предложи роля, каза „Дай да видим това момче (мен), какво може. Я разкажи един виц“. Разказах вица и Дачко каза „Готов си, утре на репетиция в театъра“.
И така се започна, оттогава та досега. Първата ми роля бе на Леандър в „По неволя доктор“ от Молиер. После дойде и Таня, станахме съпрузи и оттогава заедно в театъра и в живота.

Любов, коя е най-запомнящата се за теб твоя роля?
Аз харесвам всичките си роли, но като че ли най-запомнящата и най-предизвикателната беше тази на Флоранс от миналогодишната постановка „Примадони“, пак по Кен Лудвиг. Намесва се Стамо „Страхотна беше, страхотно игра. Това бе ролята на бабата, а аз отдавна бях заявила желание, че много ми се играе роля на баба, но Вълчо Янев, нашият режисьор все ме възпираше. Този път обаче, не знам как се случиха нещата, но получих най-после желаната роля. Така че когато човек много силно желае нещо, то се случва и тази роля на Флоранс, наистина ми е най-любимата роля. Намесва се Стамо: “И таз годишната ѝ роля бе великолепна.

Стамо, а твоята най-любима роля?
Всичките ми роли са ми любими, но като че ли най-любимата ми е в „Жената на полковника“ от Христо Бойчев. Тогава играех…баба. Намесва се Любов: Бабишките роли са си бабишки роли, те са най-благодатни. Бях баба на Трифон Ламбов – председателя на читалището. В ролята го посещавах в болницата, носех му бира, разказвах му за внуците и беше много смешно. И един ден играехме в Трявна и накрая обявяват: “Награда за най-добра мъжка, женска и поддържаща женска роля – Стамо Стамов“. Беше много смешно, забавно и емоционално.

Какво е за вас живота в театрален колектив, като този на Театъра на комедията „Велко Кънев“?
Любов: Много лесен въпрос, този път не можа да ни изненадаш. Винаги съм казвала за Театъра на комедията – ние сме семейство, защото по време на репетиции освен че репетираме, споделяме неща от ежедневието, от живота, помагаме си кой с каквото може, изобщо сплотяваме се на сцената.

А не си ли омръзвате?
Любов: Едно време леля Кера, една съседка казваше: „Мое чедо, те и червата в стомаха се скарват, какво остава за хората.“ Нормално е и това да се случва, то и във всяко едно семейство се случват тези нещо, но пък после сдобряванията са по-сладки, колкото по-голяма е кавгата.
Стамо: В репетиционния период, особена когато наближава премиерата, репетиция след репе-тиция и вече започваме да си омръзваме, даже и да не се понасяме. Когато мине премиерата, падне напрежението и дойде време за турне, нямаме търпение да се съберем, да се видим и да започнем подготовката.
Театърът на комедията, това си ни е семейство, тук сме приятели, бягаме от действителността, от работа, забавляваме се и т.н.

Това не са нито първите, нито ще са последните ви награди, тази обаче, която получи театър „Велко Кънев“, колективната „За принос към фестивала“, тя как стои в личната ви класация?
Стамо: Аз мога да твърдя с увереност, че ние изградихме вече един доста добър състав, добре се познаваме кой какво може да пресъздаде като образ, много добре си пасваме и мисля, че това е най-добрият период в развитието ни като състав и колектив. Според мен тези награди са хубав гъдел, гъделичка егото ти, че си свършил нещо хубаво. Тази 15-20 минутна слава я изживяваме и тя заминава. На другия ден си на работа, защото ние сме самодейци, работещи хора.
За нас най-голямата награда е като тръгнем по центъра сред хората и те кажат: “Снощи бяхте страхотни, браво на вас! и започват да коментират различни сценки и им е весело и хубаво. Тази награда е най-ценната за мен, а статуетките са хубаво нещо, тежат като оценка за много месечната работа, лишенията и т.н. Най-ценната награда са усмивките и радостта на хората.
Любов: Мен много ме радва, когато, ме спират по центъра и ти благодарят за това, че много хубаво си играл. Имам фенклуб от деца, те поначало са ми слабост и се ангажирам с тях. Направо съм щастлива, когато ме видят отдалеч и се затичват към мен разпервайки ръце и викайки „Любов Узунова, Любов Узунова…“ Много ги обичам и те са най-голямата награда за мен.

Във вашите възприятия като актьори и творци коя публика е най-добрата, най-обичана от вас и коя най-много ви обича?
Стамо: Нашата публика най-много ни обича и ние най-много обичаме тополовградската публика. Като излезем на сцената и видим първите реакции на публиката смях и настроение, това ни вдига и самочувствието и настроението за игра и продължаваме още по-усърдно да изпълняваме задачите на режисьора и да даваме всичко което можем. Нашият режисьор Вълчо Янев е много талантлив и знае за всеки от нас в кой образ най-добре може да се въплъти и да направи голям комедиен образ, защото ние сме комедиен театър. Където и да отидем доставяме удоволствие на публиката и те на нас с начина по който ни посрещат и реагират. Но тополовградската публика през годините се научи на театър, да оценя, да преценя, тя е нашият театрален критик и ние много си я обичаме.
Любов: Имаме все по-голяма млада по възраст публика и често забелязвам, особено сега по фестивала, че те не идват еднократно, а са редовни посетители. Може да се каже, че допълнителното ни вдъхновение е нашата, тополовградската публика. Много си ги обичаме и виждаме, че това е взаимно. Града ни е малък, познаваме сие взаимно и това е допълнителна мотивация да играем с хъс.
Стамо: Да добавя още нещо. Колегата ни Росен Пурлантов, който води детски състави, събужда в тях интерес и те непрекъснато идват, гледат ни как играем, мотивират от нас и искат и те да играят на Голямата сцена. Той ги режисира и подготвя добре и нас това ни радва, че отдолу идва млада смяна.
Любов: За нашата професия, по-скоро отдаденост няма възраст, но добре е когато има приемственост. Аз специално искам да изкажа благодарност на режисьора ни Вълчо Янев. Той е уникален човек и аз посветих тази награда на него за това на което ме е научил и за възможността да бъда част от този колектив.
Стамо: Вълчо Янев е нашият духовен водач.

Благодаря ви за отделеното време за това, което споделихте с нас и чрез вас от името на „Сакарнюз“ искам да изпратя най-добри пожелания към режисьора Вълчо Янев и Театърът на комедията „Велко Кънев“ като цяло. Да сте живи и здрави и все така да ни радвате с прекрасните си постановки за радост на жителите на Тополовград и общината и там, където гастролирате. Успех!
Любов и Стамо: Благодарим и ние, дано така да продължаваме да радваме хората.