В края на едно столетие, последното

През тази 2023 г. се навършват 100 години от принудителното изселване на българи от Беломорска Тракия и Егейска Македония.
Участието на България в Първата световна война било връх на българската храброст и военен гений, но в общата каша пак сме потънали, дошла втората национална катастрофа и Ньой.

Преди сто години българите от Беломорска Тракия и Егейска Македония напуснали принудително родните си домове и краища, станали бежанци завинаги. Ние какви сме сега…?
България е била заставена от страните победителки в Първата световна война да подпише конвенция за взаимно и „доброволно“ изселване на етническите малцинства на 27 ноември 1919 г., когато тя трябвало да подпише и унизителния и крайно несправедлив Ньойски мирен договор.
Всичките усилия след това на българското правителство и дипломация да променят политическата съдба на Западна Тракия на последвалите международни конференции в Севър (1920 г.) и Лозана (1922 и 1923 г.), свикани главно за уреждане на границите между Турция и Гърция, оставали без резултат.

През 1923 г. изселването от Беломорска Тракия и Егейска Македония вече било придобило огромни мащаби, малцина били онези българи, останали по родните си места в Тракия. Значително по-голям е бил броят им в Егейска Македония. Според статистиките на смесената комисия от деня, в който е започнало прилагането на конвенцията до 31 май 1924 г., са били подадени 13 235 декларации за изселване на българи, отнасящи се за 37 023 души. От тях 23 916 били от Егейска Македония и 12 107 били от Тракия. Протоколите на Женевския договор били подписани от министрите на външните работи на двете страни Калфов и Политис.
Масови изселвания имало от Драмско, Серско, Кукушко, Демирхисарско, Енидже Вардарско, Солунско, Костурско, от цяла Егейска Македония.
От Западна Тракия най-много били бежанците от Гюмюрджинско, Дедеагачко, Софлийско, от районите на Ксанти и Димотика.

В специален бюлетин, посветен на голямото придвижване на бежанци към българските граници, е било отбелязано: „За да тури ред и системност в приемането и настаняването на бежанците били определени 3 приемателни пункта на гръцката граница: 1. Свиленград – в долината на р. Марица, 2. Маказа – в Родопите и 3. Св. Врач – в долината на р. Струма. Първият пункт, същевременно и карантинен, е станал най-важен и натоварен.
Бежанците пристигали почти само с личен багаж, поради невъзможността да вземат със себе си инвентар и добитък, които им били заграбени от гърците. Те били настанявани предимно в Южна и Източна България.
В района на Кавакли (Тополовград), поради изселването на гърците от района, в града и селата около него били настанени голям брой бежанци от Западна и Източна Тракия и Егейска Македония. На ХI събор на Тракийската организация, който бил проведен през ноември 1926 г. в Ямбол, били изнесени данни, които давали обща представа за преселението, неговите мащаби и проблеми. За Кавакли (Тополовград) е било отбелязано, че е заселен от 1544 семейства (473 от Източна Тракия и 1071 от Западна Тракия с 7753 членове, а също и от 163 семейства от Егейска Македония с близо 1000 членове). Значителна част от тези бежанци в последствие са се преместили и заселили по-други краища на България. Бежанци били настанени и в селата Козлуджа /Орешник/, Дуганово, Синапово, Чукарово, Голям и Малък Манастир и по други селища в района. По статистика на дружество “Тракия” през 1929 г. в България е имало вече 25 687 бежански семейства само от Източна и Западна Тракия с 108 556 членове, а общо бежанците в страната били над 200 000 души.

Тополовград станал най-бежанският град в България с почти 100% бежанско население. Същото се отнасяло и за селата Орешник, Синапово, Дуганово, Чукарово, Голям Манастир.
Близостта на Тополовградския край и Сакар планина до границата и изселването на компактни маси гърци от Тополовград, Орешник, Дуганово, Синапово Голям и Малък Манастир го превърнал в един голям приемателен пункт за бежанците от Тракия и Македония. Броят на българите бежанци от Беломорска (Западна) Тракия непрекъснато се увеличавал и надхвърлил броя на останалите бежанци. Като брой те преобладават в Тополовградския район, а повечето от тях се заселили тук в по-големи групи.

Много българи бежанци били настанени и по селищата в южната част на Сакар планина.
Само в Свиленградска околия през периода 1924 – 1926 г. били настаненисе нови 1360 семейства, които пускат нови корени и изграждат нови бежански квартали в 5 селища с общо 305 къщи. В града и региона се настаняват семейства от Дедеагачка околия, от селата Балъкьой, Доганхисар, Домуздере, Махалата, Турбалъкьой и град Фере. От Димотишка околия се настаняват бежанци от гр. Димотика и селата Башклисе и Крушево. От Караагачка околия се заселват преселници от селата Делиелес, Кадъкьой-Дикеа и Комарли.

Много са преселниците от Софлийска околия – гр. Софлу и селата Кадъкьой, Кутруджа, Мерхамли, Пишманкьой, Тахтаджик и Теке.

Голяма част от семействата, дошли от с.Сачанли, били настанени в с. Димитровче. В същото село били настанени и семейства от гюмюрджинските села Бейкьой, Домуздере.

В Харманлийско, в селата Ефрем и Турско поле и в Харманли били заселени много семейства от Сачанли. В Харманли се настанили заселници от Еникьой, Мерхамли, Окуф, Фере, Софлу, Янюрен.

В селата Ефрем и Орешец повечето семейства са били от голямото село в Беломорснка Тракия – Дервент.

В с. Костур са били  настанени 18 семейства от Пишманкьой, 30 семейства от Мерхамли, 4 – от Балъкьой и Доганхисар.

В Харманли се заселили основно бежанците, дошли от Домуздере. В Любимец са били настанени бежанци от Дервент и Домуздере, в Симеоновград се приютили семейства от селата Дамето и Еникьой, Дедеагачко.

В Свиленград и селата Щит, Бисер, Димитровче наймногобройни са били заселниците от Домуздере. В Свиленград са били заселени и семейства от Мерхамли, Окуф, Чамерен, Чобанкьой, Фере, бежанци от Димотика и Софлу.

Бежанците от Башклисе почти изцяло се заселили в Свиленград и околните села.

В Свиленград и с. Сива река са били заселени семейства от Караклисе, Каяджик, Крушево и Теке. Там се заселили и бежанци от одринските села, намиращи се западно от р. Марица, влизащи в Караагачка околия. Преселници от Караагач, Кадъкьой, Мараш, Чермен, Делиелес и Испитли се заселили в с. Щит. Там са били настанени и бежанци от Караагач, Кадъкьой, Мараш, Чермен.

Със съкращения.