Аромати

Толкова сме свикнали с тях, че усещаме, когато ни липсват. Ароматът не е само мирис, приятна екзотика, а онова нещо, което изпълва пространството с позитивни за цялото ни същество усещане. Те пък от своя страна приповдигат емоционалната ни енергия, рецепторите се отварят и приемат, широко отворени, приливните вълни на вълшебството. Поглеждаш наоколо и виждаш около себе си един удивително красив и пъстър свят. Това не е само възприятие, а усещане за хармония, какъвто е светът около нас.

Като всяко нещо в материалния и нематериалния свят мирисът си има своята теза и антитеза, т.е. доброто и лошото: благоуханието и зловонието. Тези две думи показват творческия дух и потенциал на българина в словотворчеството, тънкият му усет към детайлите, където контурите на образа са

Не всичко, казано до тук, е пасторална идилия и ефирно излъчване, както вероятно изглежда. Не винаги бленуващата тишина и спокойствие са наш постоянен спътник в живота. И не само в нашия.

Има представители на растителния свят, които смайват с аромата си и цветовото си разнообразие, а и представители на дребни насекоми, без да предполагат, се превръщат в жертви на месоядните растения.

Прищевки в многообразието на всеобщата хранителна
верига!

Ароматът не е продукт на красотата, той е допълнение към слънчевото излъчване на човека и неговата ярка духовност. Там е разликата между красотата и очарованието. На пръв поглед тези две понятия сякаш се препокриват, но това е сами привидно: при красотата всичко е на мястото си, докато при очарованието има излъчване, има духовност и обаяние. Това е разликата!
Срещат се такива изрази като „студена красота“, „ледена красота“, които отблъскват хората. Красотата е като ледената причудливост в крайните точки на земното кълбо, сътворена от природата в миговете на естетически импулс, но в нея не се усеща доброто намерение, а е и нетрайна, заради отчуждението и грандоманията, излъчена от тези персони. Само за миг по-топлият ветрец превръща невероятната причудливост на формите в далечен екстаз от вътрешната ни мотивация и така неусетно и настойчиво се отдалечаваме от току-що приетите от нас овали и линии, чиято образност е повече от естетическа, стига човек да може да чете символите, създадени от Природата. А това е вдъхновение за майсторите на четката, за философите, за интелигентните хора.

Вдъхновението не е сила, а творчески потенциал.
Стига да го имаш!

Но такъв импулс не се усеща, когато застанеш на брега на блатото. Там няма омайващи аромати, които извисяват духовния ни ръст, защото ги няма стимулите за това. Само като си помислиш кои са постоянните представители на флората и фауната там, губиш желание за по-празнична и емоционална съпричастност. Има го и това като антитеза на изящното и красивото. Блатата и клоаките са лидери на вонята и опасностите за здравето на човека и неговото естествено отвращение. Блатото е символ на развалата и животът в него е чалгата на класическите ценности.

Сигурно още дълго време ще се лутаме в търсене на истината!