Паметник на културата или Паметник на безхаберието на чиновниците е Монополът?

Иван Атанасов
От Иван Атанасов март 21, 2016 07:12

Паметник на културата или Паметник на  безхаберието на чиновниците е Монополът?

Акценти

  • Вестник Харманлийски НОВИНИ, брой 11/651, година XIV, 18-24 март 2016

Свързани публикации

От музея след 39-годишно чакане сега се сетиха, че в Харманли има още 38 кандидат-паметници на културата

Нароченият за паметникът на културата – Тютюнев склад в Харманли, се оказа най-голямата тайна за харманлийци. Тя бе разбулена седмица, след като той бе разрушен. Стана ясно от списък, предоставен от Министерството на културата, в който е записано, че процедурата за придобиване на този статут е започнала през 1977 година. До ден днешен тя обаче не е завършена. През това време от София е трябвало за издадат временно удостоверение, че тя е паметник на културата до официалното й обявяване за такъв, но това не се е случило.

Никой в министерството през тези 39 години не си е направил труда да узакони този обект,

а сега от там обвиниха местната власт, че е взела грешно решение, като е разрешила събарянето на склада.
От местната власт поискаха да знаят на какво основание не е трябвало да дадат разрешение за събаряне, след като нямат документ, от който да е ясно, че складът е паметник на културата. Нямат и предупрадително писмо, както бе случаят в Пловдив.
Целият спор между София и провинцията се свежда до това да се определи кой трябва за опере пешкира, след като пред цялата страна бе обявено, че в Харманли лоши хора са разрушили културна ценност, а само един загрижен гражданин е сигнализирал за това.
Търси се някой, която да бъде жертван заради истерията, която централните медии създадоха преди седмица. Случаят имаше силен обществен отзвук.
В основата на конфликта София – Харманли стои списък, направен от арх. Елена Конярска през 1977 година. Той е изготвен предвид влизането в сила на нов Градоустройствен план на Харманли. От него не става ясно как са определяни критериите, по които обектите да бъдат определени като паметници на културата. В документа има 39 сгради, сред които са 500-годишния Каменен мост (Гърбав мост б.р.) и 80-годишна едноетажна къща от две стаи, с обикновена мазилка, без никакви орнаменти.
В списъка не са включени много по-значими обекти. Такива са: масивна сграда до жп гарата, от национално значение, защото там се е помещавала първата митница след Освобождението през 1878 година. Нама я и църквата „Св. Иван Рилски“.
Старото кино, което сега е физкултурен салон на ПГЕТ „Захари Стоянов“, има чудесна сцена. Там са се играли много пиеси, прожектирало се е първото кино. Тя също не е определена като паметник на културата.

В къщата на Дялко Милковски е спал Джеймс Баучер, но тя също не е интересна за културата.

В момента Регистърът на недвижимите културни ценности на сайта на Министерството на културата указва каква категория има всеки паметник на културата/културна ценност/, т.е. каква е юридическата му защита, кога е обявен или деклариран – защото декларирането е временна защита за даден обект, който в последствие може да се окаже и без всички нужни атрибути. Тези списъци трябва да фигурират и в местните общини, но не винаги са актуализирани, а според закона те трябва да бъдат уведомявани за всяка промяна.
Законова тежест на този етап има само регистърът в Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Той обаче е на хартиен носител, не е интернет базиран и не може да се проверява дистанционно. От общо 19 хиляди обекта на недвижимо културно наследство из страната, само няколкостотин – онези от национално и световно значение, са онлайн. Националният документален архив на института също е само на хартия, така че, който иска да съгласува каквато и да е промяна в обект на недвижима културна ценност, отново трябва да направи справки в София.
Едва в последната седмица в столицата се сетиха, че трябва да се започне незабавна дигитализация на тези архиви.
От списъка „Конярска“ става ясно, че

много от сградите, описани през 1977 година, липсват.

Няма я „Ловна среща“ под №26. Интересен е случаят с двете къщи на богатия род Хаджибаневи /в списъка на Конярска те са на адрес ул. “Кл. Охридски” 14 и 16, но това е адресът на училище “Иван Вазов”/. До зората на демокрацията от двете къщи бе останала една. Тя бе дадена на профсъюзите и занемарена. Разпадна се и бе разграбена от малцинствата. След това бе продадена само земята.

Други обекти от оня списък са ремонтирани в противоречие на  закона.

А той гласи: „собствениците на сгради или живеещите в такива, които са в списъка на паметниците на културата, само след съгласуване с Националния институт за паметници на културата (НИПК) могат да извършват ремонт или изменение на сградата. Ако те не могат да осигурят средства за належащ ремонт, срещу ипотека на имота тези пари се отпускат от общината или от държавата.“ Този абсурден член не е изпълнен никъде и това се вижда с просто око. Няма как за стогодишна къща да питаш някой софиянец дали може да си смениш керемидите на покрива, или да сложиш нов прозорец, защото старият е изгнил.
На общините е вменено да следят за състоянието на обектите на недвижимото културно наследство и при недобро стопанисване да санкционират. Кои са те бе загадка до преди седмица.
И нещо много важно! Тези, които живеят в подобни имоти, се освобождават от данък върху недвижимите имот. За целта при подаване на данъчна декларация освен попълнената графа “Сградата е паметник на културата, обявена в бр. Х на ДВ”, в някои данъчни служби се изисква собствениците да приложат уверение, издадено от НИПК, или копие от Държавен вестник, че сградата е с особен статут. От къде ще го вземат, след като не са уведомени е друг въпрос.
Това се знае много добре в София, а задълженията на този институт е да уведоми собствениците на сгради чрез издаването на временни удостоверения, че те са паметник на културата до официалното й обявяване за такава.
Какво става в Харманли. Оказа се, че тук по списък има 39 кандидат- паметника, а хората не знаят за това. От музея след 39-годишно чакане се сетиха за това, след като Тютюнева бе разрушена наполовина.

 

Списък на архитектурно-строителните обекти, декларирани за проучване като паметници на културата в Харманли, изготвен от арх. Елена Конярска, през септември 1977 г.

1. Стар каменен мост
2. Останки от Кервансарай
3.Старата поща /строена като училище в края на XIX век/
4. Къща на Гела Василева Желева, ул. „Кл. Охридски“
5. Къща на Крума Хеджибадев, ул. „Кл. Охридски“ 14
6. Къща на наследници на Иван Хаджибанев, ул. „Кл. Охридски“ 16
7. Бивше военно окръжие, собственост на Саид и Заид Османови, ул. „Кл. Охридски“ 9
8.Административна сграда на ОКС, ул. „Климент Охридски“ 1
9. Къща на Захарина Пълдинова, ул. „Васил Коларов“ 7
10. Къща на наследници на Димитър Цоков, ул. „Васил Коларов“ 9
11. Къща на Димитър Скерлев, ул. „Васил Коларов“ 14
12. Къща с аптека на Димчеви , собственост на Христоз Тенев Генев, ул. „Васил Коларов“ 18
13. Къща на наследници на Господин Вълков Бакалов , ул. „Васил Коларов“ 13
14. Къща на д-р Борислав Страхинов, ул. „Васил Коларов“ 15
15. Къща на наследници на Господин Течев, ул. „Васил Коларов“ 17
16. Старият Градски съвет, пл. „Съединение“
17. Старата банка, ул. „Васил Коларов“ 34
18. Къща на Георги Ангелов, ул. „Васил Коларов“ 36
19. Къща на Стойчо Стефанов, ул. „Васил Коларов“ 29
20. Къща на Дончо Янакиев , ул. „Васил Коларов“ 38
21. Къща на Георги Харакчиев, ул. „Васил Коларов“ 40
22. Къща на д-р Иванов (сега Детска градина), ул. „Васил Коларов“ 31
23. Къща на Вангелина Димчева и Кирил и Господин Чорлеви, ул. „Алеко Константинов“ 1
24. Къща на наследници на Манол Тодоров, ул. „Алеко Константинов“ 2
25. Къща на наследници на Георги Димитров, ул. „Васил Коларов“ 35
26. Пивница „Ловна среща“, ул. „Васил Коларов“ 37
27. Къща на Стоян Карабуюков, ул. „Иван Вазов“ 1
28. Къща на Крум Хр. Кръстев, ул. „Иван Вазов“ 2
29. Къща на Жеко Алтъпармаков, ул. „Васил Коларов“
30. Къща на Димитър Кирпиков, ул. „Васил Коларов“ 41
31. Къща на ГНС (бивша аптека), ул. Васил Коларов 41
32. Къща на Стоил Колев, пл. „Хорищенци“ 2
33. Къща на Гилинов (собственост на Слави и Йордан Господинови), пл. „Хорищенци“ 1
34. Къща на Узунови (собственост на Нежие Мехмедова и Юсеин Аргиров), ул. „22 септември“ 2
35. Къща на Бъчварови, ул. „Кирил и Методий“
36. Къща с музейна сбирка в двора на църквата, ул. „Св. Атанасий“
37. Къща на д-р Касабов, ул. „Братя Миладинови“ 12
38. Сграда на Тютюнева промишленост, ул. „Георги Димитров“
39. Къща на Димови, ул. „Георги Димитров“ 28

Иван Атанасов
От Иван Атанасов март 21, 2016 07:12
Напиши коментар

3 коментара

  1. красимир костов април 13, 11:06

    Жалко за една от емблематичните сгради на Харманли, но по-важен е въпросът защо се стигна до тук! Сграда явно бе саморушаща се.За това, явно, бе поставено и ограждение около нея.С това ли,обаче, се изчерпват възможностите на Общината? В правомощията на кмета / това е съвкупност от права и задължения, които съответни правно-нормативни актове предоставят на даден държавен орган/ е да следи за саморушащи се сгради , които са опасни за здравето и живота на хората, като издава заповед за ремонт или събаряне на сградата , в зависимост от състоянието и, със съответния срок.Ако срока не се спазва, се пристъпва към предварително изпълнение на заповедта. Това означава, че Общината трябва да направи ремонт или да събори сградата със свои средства, след което да заведе изпълнително дело срещу собствениците, за да си възстанови разходите. И тук идва големия въпрос- КЪДЕ ГЛЕДА БЛИЗО 10 ГОДИНИ КМЕТЪТ ЛИСКОВ И ЗАЩО НЕ ПРЕДПРИЕ НЕОБХОДИМИТЕ ДЕЙСТВИЯ, ЗА КОИТО ГО ОПРАВОМОЩАВА ЗАКОНА?ИЗДАВАЛ ЛИ Е ЗАПОВЕДИ ОТНОСНО БЕЗОПАСНОСТТА НА ТАЗИ СГРАДА И КАКВИ???-ЗА РЕМОНТ?ИЛИ ЗА ПРЕМАХВАНЕ? Добре е да се проучат материалите по въпроса. 10 годишното безхаберие, според мен, доведе до този резултат! Ако Общината в лицето на кмета, си бе свършила работата-нямаше да се стигне до тук.

    Отговори на този коментар
  2. Гражданка март 22, 22:10

    След 100 години социализъм – комунизъм и в последните – Лисковизъм, така нареченият Каменен мост ( № 1 в списъка ) бе затворен… питам се ЗАЩО ? За да може Светлето от Хасково да пише художествени коментари….

    Отговори на този коментар
    • случайно минал март 26, 17:54

      Ами сигурно за да има такива будни гражданки като тебе, питащи анонимно – както и аз де, но пък т.н. Светле от Хасково поне застава открито с името си и в случая търси истината

      Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Реклама

Чуйте това!

Новините по дни

септември 2017
П В С Ч П С Н
« авг.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930