Завръщане към родното

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 5, 2018 08:48

Завръщане към  родното

София Димова, ученичка от XIа клас, СУ „Д-р Петър Берон“ – Тополовград
/есе/
Колко много истина и мъдрост има в мита за вечното завръщане… Завръщане към детството, забулено в романтика и красота… Завръщане в родния дом, където ни очакват най-скъпите на сърцето ни хора… където за първи път сме видели светлината в очите на мама, топлината в домашното огнище и бащината ласка. Тук са и спомените за първите кръгчета и лулички, за несръчно изписаните букви и най-милите думи и изрази: мама, България, обичам… Цял един свят, изпълнен с хармония, красота и уют. Където и да отидем, каквото и да правим, винаги ще се завръщаме в него, защото той ни очаква.
Сега, когато пиша тези редове, си спомням заветните думи на баба Съба Вазова към първородния и син – Иван Вазов – да обича България, защото тя е най-красивата земя на света. Самата тя не е посещавала ничия друга страна, не е имала възможност да сравнява България с другите държави. Но успява да вдъхне любов в сърцето на поета към всичко „българско и родно“. Днес повече от всякога съм убедена в истинността на това твърдение. Защото една е у човека родната майка, една е родината, едничък е родният край… И питам себе си дали има по-красиви и по-червени изгреви от изгревите на моя роден град? Къде другаде звездите са по-големи и по-искрящи от тези на небето на Сакар планина? Тук и цветята цъфтят по- рано и ухаят омайно. Тук и зимата е по-мека и по-топла. А хората са добри и човечни.
Моят роден град! Това райско кътче, сгушено в полите на загадъчната Сакар планина! Тихо и смълчано сред делнични грижи, а шумно и оживено по време на празници и тържества.
И тази година за Великден в Тополовград хора отблизо и отдалеч дойдоха, за да бъдат заедно с най-близките си роднини и приятели. Градът ни сякаш изведнъж грейна, озарен от широките усмивки на завърналите се вкъщи. Вървяхме по улиците заедно с моята приятелка от София, която всяка ваканция идва на гости у своята баба. Размишлявахме за малките и незначителни на пръв поглед неща – за пролетта, за възраждащата се природа… Тя се чувстваше щастлива и спокойна сред разцъфналите дървета, сред спретнатите къщи и зеления бръшлян, обвил порти и огради. Всичко това радваше очите ѝ и предизвикваше усещане за вечност, песенна сила и красота. Припомнихме си игрите през лятото, дългите разходки из Корията, събирането на билки… С някаква носталгия се връщахме към спомените, преживявахме отново минали вече случки и събития, свързани с посещенията на скалните светилища и долмени, на изсечените слънца върху скалите на Палеокастро. После идваше ред на легенди и митове. В тишината на вечерния здрач виждахме морни камили с тежки товари , потеглили към екзотични страни и пространства… Усещах, че и аз, и моята приятелка имахме нужда от такова завръщане към началото, към дома, където са нашите корени, където има истинска обич и вярност. Неусетно, без да разберем, бяхме пребродили много – времена и нрави, и хора…И отново открихме пътя към себе си след дълго и трудно пътуване, пътя, който отвежда към благословеното родно светче, което ще носим завинаги в себе си.
Убедена съм, че и за в бъдеще, когато се връщам в теб, роден град, пак ще спомням онези сакрални слова, пропити с надежда и вяра, че все ще те има:
Такава радост е за мене
да бродя нощем с поглед занемял
сред сенките на детството стаени
на всеки ъгъл в родния квартал.(„Увод“, Куньо Палазов)
Есето е представено на творческите вечери на Литературния клуб в Тополовград.

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 5, 2018 08:48
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Calculator