Защо Църквата не разобличава корумпираните?

Жанета Дановска
От Жанета Дановска юли 30, 2018 22:24

Защо Църквата не разобличава корумпираните?

Акценти

  • Преди 1917 година обвиненията в корупция (обосновани или не) по адрес на царските чиновници са били нещо обикновено.
  • Те са били много важен елемент от революционната пропаганда. Как завърши всичко това, вече знаем.
  • Вече знаем и как завършиха неотдавнашните антикорупционни революции – с още по-корумпирани и нагли режими.

Свързани публикации

Сергей Худиев | превод: презвитера Жанета Дилкова–Дановска

На сайта на списание „Фома“ от доста време съществува постоянната рубрика „Въпрос към свещеника“. Всеки читател може да зададе въпрос и да получи личен отговор. Но на някои въпроси е трудно да се отговори кратко, те изискват нещо повече. Неотдавна получихме въпрос за ролята на Църквата в изобличаването на греха корупция: “Защо свещениците публично не разобличават корумпираните?” Представяме ви отговора на Сергей Худиев.

За нецърковните думата „изобличавам“ означава да разоблича публично. Трябва ли свещениците да разобличават корупцията точно в този смисъл?

Например, аз като обикновен мирянин чета в интернет, че някой си Вася Пупкин е корумпиран, крадец и мерзавец. Естествено, негодувам, четейки историята на Вася, и искам всички честни хора по света да ме подкрепят. В края на краищата всички ние, честните и неподкупните трябва да се обединим срещу този негодник. Как е възможно да не го направим? А може би някои от нас вече са на негова страна? Изпълнен с гняв до краен предел натискам „Сподели“. Нека всички видят какъв подлец е този Вася.

Но, както винаги но. Следващото съобщение ми разказва какъв честен и неподкупен човек е същият този Вася, как разобличава негодниците и корумпираните и затова те искат да го оклеветят и унищожат.

Как да разбера кой е прав? Цели столетия юридическата наука се старае да изработва механизмите на следствието и съда, които биха позволили да се разобличават престъпниците и да се отличават обоснованите обвинения от клеветите. Магистратите се учат с години и въпреки това не са застраховани от грешки. След като се появиха ДНК тестовете, от затвора излязоха стотици хора, осъдени за тежки престъпления, които не са извършили.

Свещеникът, който не е нито съдия, нито прокурор или следовател, дори не е юрист, е в по-неизгодно положение от всеки от нас. Какво ще се случи, ако той от амвона започне да разобличава Вася Пупкин, а след това се окаже, че просто е помогнал на лошите да оклеветят невинния човек?

Ясно е, че блогърът, тиражирайки поста, е дълбоко убеден, че права е именно тази страна, която той е подкрепил. Но тази субективна убеденост може да е твърде далеч от истината. Разследването е работа на правоохранителните органи, в известна степен могат да помогнат разследващите журналисти, които отиват на мястото на събитието, разговарят с хората, събират информация и изграждат мнението си върху факти и доказателства. Да разобличаваме публично хора, чиято виновност не е доказана, би било твърде опасно. Много е вероятно да допуснем непоправима грешка.

Нека помислим и в друга насока. Да допуснем, че Вася действително е корумпиран. Но и тези, които го атакуват също не са ангели небесни, не се борят за правда, а за контрол над същите тези финансови потоци. Крадецът иска да открадне чувалчето на крадеца и вика на помощ свещеника. Хайде, помогни да изгоним мерзавеца Вася от топлото местенце, за да го заема аз.

Наивниците много лесно могат да се превърнат в оръдие на определени недотам чисти политически сили. Преди 1917 година обвиненията в корупция (обосновани или не) по адрес на царските чиновници са били нещо обикновено. Те са били много важен елемент от революционната пропаганда. Как завърши всичко това, вече знаем. Вече знаем и как завършиха неотдавнашните антикорупционни революции – с още по-корумпирани и нагли режими.

Не би трябвало да си правим погрешния извод, че не е нужно да се борим с корупцията. Просто от всичко това следва, че с тази важна и отговорна задача трябва да се занимават хора, подготвени, а именно следователи, съдии, прокурори, разследващи журналисти. Те всички биха могли да са благочестиви и православната вяра да бъде техен помощник. Но мисията на свещеника е друга.

Нека видим какви са задълженията на свещеника и на Църквата въобще. Нека започнем с основите, оттам защо въобще е създаден човека.

Словото Божие ни разкрива, а Църквата проповядва, че човекът е създаден за вечен и блажен живот. Бог ни е създал с любов, за да раздели с нас Своята любов, живот и радост, за де сме вечно и безкрайно щастливи.

Но ние живеем и умираме в свят, пълен със страдания и нещастия. Причината е една – грехът. Човешкият род съгреши и отпадна от Бога. Още по-лошо, ние постоянно продължаваме да съгрешаваме – отхвърляме или игнорираме Бога, избираме свои, а не Неговите пътища, правим това, което в Неговите очи е зло и разрушава нас самите и мирозданието като цяло. Продължавайки в същия дух, ние можем да зациклим на съпротивата срещу Бога и окончателно да загинем.

Евангелието е благата вест, че Бог в Христа ще ни спаси от нашите грехове. Христос умря заради тях и възкръсна от мъртвите, получавайки за нас дара на вечния живот. Ние сме призвани да приемем този дар с покаяние и вяра.

Пред лицето на Евангелието правим избор, който ще ни доведе или до спасение, или до окончателна гибел. Ако внимателно спазваме заповедите след краткия си земен път, ще влезем във вечния и блажен живот. Ако отхвърлим или игнорираме словото Божие — уви, няма да се получи.

Точно тук между Църквата и света възниква огромното неразбиране. Това е неразбирането между Христос и света, което вече е описано в Евангелието.

През първи век от новата ера хората, при които е дошъл Христос, страстно са очаквали спасението. Те плачели и се молели да дойде Месията, изпратеният от Бога Спасител. Но когато Той най-накрая дошъл, всичко приключило с викове към Пилат „Разпни Го“. Защо? Защото те са очаквали спасение от поробителите, както от римляните, така и от своите, изграждане на месианско царство, в което няма да има глад и притеснения. Казано с други думи, те са очаквали спасение от греховете на другите или изменение на външните условия. А Христос, както ни учи Евангелието, „ще спаси народа Си от греховете му.“ (Мат. 1:21) Той изисква от нас да се променим.

Хората се молели: Боже, спаси ни от римляните. А Бог им отговорил, че проблемът им не е в римляните. Проблемът е в тях самите. Нашият проблем не е в някого другиго, а в нас. Моят проблем е мой, не е на другите. Греховете на другите няма да ме лишат от Царството. Само един човек може да ме погуби и този човек съм аз.

За Църквата разобличаването не е това, което разбираме в контекста на политическата борба. Трябва да го разглеждаме единствено в контекста на спасението във вечността. Моето спасение започва оттам, откъдето Бог ме изобличава в моя грях.

Важно е да отбележим, че изобличаването, произтичащо от Бога, е противоположно на светското понятие. Често ние искаме да унизим, накажем, уязвим хората, които искаме да разобличим, защото според нас те го заслужават. А Бог иска да ни подаде ръка, да ни прости и изцели, и затова ни изобличава.

Разобличаването в библейски контекст не означава публично обругаване или опозоряване. То е поставяне на диагноза. Такава, каквато ни поставя лекар, който иска да ни предложи лечение, а не да ни опозори публично заради нашия нездравословен начин на живот.

Това означава само едно – щом аз търся спасение, то само аз имам нужда от разобличаване, а не другите. Аз трябва да разбера къде греша, за кои грехове да се покая, аз трябва да изменя своя начин на живот.

Естествено, това е въпрос на свободен избор – търся ли спасение или не. И ако търся, то могат да ми помогнат свещениците или по-точно Христос, който възвестява Евангелието и чрез техните молитви прощава греховете ни и ни преподнася тайнствата чрез техните ръце.

Евангелието е Божието послание, обърнато към мен. То не е за това, че другите са лоши и трябва да бъдат наказани. То е за това, че лично на мен ми е предложено опрощаване на греховете, изцеление и нов живот. Именно аз съм призван да осъзная своите грехове, да ги оставя и да се покоря на Иисус Христос като на Господ и да Му се доверя като на Спасител.

Дотогава, докато отказвам да направя това, аз се намирам в лагера на метежниците. Аз мога да съм изпълнен с праведно негодувание (всички са изпълнени) и да се смятам за борец за правда (всички се смятат), но докато не съм взел решение да се покоря на Христос, аз се намирам на грешното място.

Мога да се боря със злото, светът е пълен с такива борци. Но докато не се покоря на Христос, аз не разрешавам на Бога да действа в мен и чрез мен.

Ние вярваме не само във вечния живот, ние вярваме, че всяко благо и изцеление в този свят произтича от Бога. В това число и изцелението на обществените язви, сред които е и корупцията. За да помогна на делото, съм длъжен да се присъединя към Неговото войнство и да изпълнявам Неговите заповеди.

Възможно е Бог да ме отправи да се боря с корупцията, за която пишат в интернет. Възможно е Той да ми постави някаква друга задача. Но във всички случаи Той ще поиска от мен да сложа ред в собствения си живот, в брака си, в семейството си, в работата си.

Длъжен съм да контролирам поведението само на един човек, моето собствено. Първото, което мога да поправя в този свят, е самия себе си. Когато започна да го правя ще разбера колко е трудно. Да негодувам срещу другите мерзавци е много по-лесно, отколкото да преодолея мерзавеца в себе си.

Но само по пътя на личното покаяние и вяра мога да постигна мъдростта, мъжеството и най-важното любовта към хората, които ще са ми необходими когато поискам да помогна за изкореняването на обществените язви.

С вярата идва и едно ново чувство за отговорност. Както е казано в Евангелието, „…по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден“. (Мат. 12:37). Ние с охота публикуваме в социалните мрежи “разобличителни“ публикации, даже без да се опитваме да проверим дали са истина. А когато се оказва, че не са, изобщо не се сещаме за опровержение. Но това е тежък грях – лъжесвидетелстването срещу ближния. Ако съм свидетел и мога да дам показания, трябва да го направя. Но ако разполагам само със слухове, по-добре е да спра. Бог няма да ми потърси отговорност, че не съм хвърлил камък срещу някого, а точно обратното – ще ми потърси, когато го хвърля.

Източник: https://foma.ru/pochemu-tserkov-ne-oblichaet-korruptsionerov.html

Публикувано в: pravoslavie.bg

Снимка: Интернет

Жанета Дановска
От Жанета Дановска юли 30, 2018 22:24
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.