Заради пропуски – нулификация на митницата в Капитан Андреево

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 14, 2019 11:29

Заради пропуски – нулификация на  митницата в Капитан Андреево

Иван Чончев |  Свиленград

На 19 януари 2019 година се навършиха 100 години от създаването на митница Свиленград

От странство
експресът пристига.
Дежурен съм – на поста бдя като страж.
В прегледвалнята
шум се вдига.
Усърдно ровя
пътнишки багаж.

Така в стихове описва трудовото си всекидневие митничар през 1933 г. Митническият чиновник преглежда вързопи, денкове, пакети навред и укритото прибира, защото „тъй гласи законний ред“. Млада дама протестира за отнетите й при проверката стъкълца с пудра и парфюм, господин на средна възраст стиска в ръце копринен плат и не иска да плаща мито. „Трети плаши ме, че бил е от запаса,/ четвърти – в пресата щял да изнася…“, жали се униформеният служител.
В началото на 30-те години наред с охраната на държавната граница проверките на влаковете продължават да бъдат основна дейност на граничната митническа служба в Свиленград и непрекъснато и създават главоболия. Трудностите при установяване на контрол върху пристигащите от чужбина стоки и пътници идват най-вече от неспазване на митническите формалности – стоки се стоварват не на определените места, без да се представят манифести за количеството, вида и теглото им, или се изхвърлят от влаковете извън района на гарата. В същото време търговците се опитват да минат без плащане на такси и берии, и когато все пак бъдат заставени, започват да се пазарят, както е било в турско време.

За по-добър ред е въведена специална организация,

която се състои в следното: 10 минути преди пристигането на влака старшият стражар при митницата проверява дали всеки от стражата е заел определеното му място. Прегледът на пътниците се прави от двама митничари, които започват проверка едновременно от началото на композицията. С тях върви банков чиновник, за да извърши обмяна на валута, ако пътниците желаят. Стражарят при локомотива не напуска мястото си, додето първият по ранг митнически чиновник не дойде и не направи щателна проверка на машинистите.
След свързването на железопътната линия Цариград-София с други вътрешни и международни линии пътниците и товарите се увеличават значително. Затова е разпоредено треновете да се проверяват от трима митнически чиновници, вместо от двама. Назначени са главни служители по прегледа на влизащите и излизащите. Първият е задължен да бъде в митницата през цялото денонощие, а вторият предупреждава пасажерите, че трябва да се явят за преглед в прегледвалнята и сам започва проверка. Трети дежурен чиновник е винаги в помощ на първите двама.

За валута задължително вече се издава бордеро,

а прегледът на дамите се извършва от прегледвачка.
„Обръщам внимание на митническите чиновници да бъдат внимателни и вежливи в обноските си, да влагат нужната експедитивност при всички възложени им задачи, да влагат старание в предварително проучване на личността на пътника и съгласно законните разпоредби нагаждат своя преглед. При повече пътници и работа в митницата свободните от наряд митнически чиновници следва веднага да се явят, ако бъдат повикани“, гласи заповед на началника на свиленградската митница от това време. Дежурството в митарственото учреждение започва в 8 часа сутринта и свършва в 8 на другата сутрин.
Въпреки предприетите мерки оплакванията от страна на пътници зачестяват, за да се стигне до грандиозен скандал, описан във вестниците. Установява се, че касиерът на митницата Крум Атанасов задържал пари неправомерно. Според тогавашните изисквания валутата на пътници, за която няма издадено разрешение за износ, се откупува, като получената сума в български лева се иззема срещу разписка. На 16 август 1937г. при проверка у търговеца Аврам Менахем от Одрин и Иван Кайков, чиновник от Българската екзархия в Цариград, са били открити турски лири в повече от допустимото. Митническият касиер взел валутата от пътниците, но разписки не издал, понеже в момента на писането им ударил звънецът и той бил принуден да слезе от влака, без да довърши работата си.
В обяснение за случая митническото управление заявява, че в основата на скандала е прикрита неприязненост от някои митничари, понеже Крум Атанасов отказвал да им услужи с пари, както правел бившият касиер Рачков. С цел да го уязвят, те освободили влака преждевременно. Запитан откъде се явява разлика от 500 лв., открита при направената внезапна ревизия след потеглянето на влака, чиновникът отговорил така:

„Не си спомням да съм взел пари от пътниците.

Допускам, че ако все пак съм ги взел, в онзи момент на силно напрежение не съм ги прибрал добре и може да са паднали във влака“. Митницата заставя провинения служител да плати сумата, след което го уволнява.
Според запазената архива наказанията се отнасят по-често за митнишките стражари, патрулиращи по държавната граница. С мотива за небрежно носене на службата и неспазване на дисциплината младшият пеши стражар Илия Костов, заведующ 9-ий пост „Марица“, е преместен на пост Присадец, а Георги Калчев е уволнен. Младшият стражар Боян Тонев е изгонен за „самоволни действия, петнящи честта му на държавен служител“. По същото време

заради слабо проявена служебна деятелност са уволнени

стражарите Илия Тричков, Димитър Михалев, Никола Михов, Димитър Маджаров, Ганчо Иванов и други още трима техни колеги от 5-ий пост край Капитан Андреево. Митнишките стражари Петър Стоянов и Кр. Недялков са уволнени „в интерес на службата“.
„Понеже младшият пеши стражар Атанас Димитров е оставил поста си и се е заловил с друга работа, уволнявам го. За недобро изпълнение на службата от стражарите Петър Апостолов и Стоян Стоянов първия уволнявам, а втория глобявам“, постановява със заповед управителят на митницата Иван Костадинов. Той уволнява също Александър Атанасов и Нико Радилов, понеже „станали некадърни за служба“. Последно предупреждение е отправено към младшия пеши стражар Тодор Желязков, който бил изпратен в с. Константиново да вземе пощата на митницата, но се завърнал оттам със закъснение.
Сякаш за да подсилят уволненията, в митническото управление се появяват донесения колко лесно се минава границата с Турция. В тях се твърди, че Одрин бил станал като махала за контрабандистите – те можели да идат там по всяко време и да се върнат. Под силен натиск на 29 март 1941г. началникът на митнишкия клон в Капитан Андреево Георги Георгиев и всичките служители са освободени от работа.
Управлението се поема от Белчо Белчев. На новите стражари е наредено да бъдат бдителни за движещи се съмнителни лица в граничната зона. Те трябва да изучат начините и пътищата, по които е възможно да мине стока, да правят дневни и нощни засади и въобще да вземат всички мерки за прекъсването на каквато и да е контрабанда.
Въвеждат се нови правила за преминаване през бариерата. От началото на април прегледът на пътниците, пътуващи с автомобили, се извършва лично от началника на пункта. Той е длъжен да се явява на граничната линия при прехвърляне на пощата, пътниците и стоките и да се разпореди за придружаването им до митницата, както и да заверява билетите на преминаващите. По нов начин се проверяват и автомобилите, пристигнали на митницата в Свиленград – митничарите поемат грижата багажът им да бъде отнесен за преглед и след извършването му трябва да се върнат веднага в канцеларията на работа, „а не да се разхождат по гарата“. На 4 септември същата година по заповед от главното митнишко управление началникът на митницата тръгва на 10-дневна обиколка по границата.

Митническата служба придобива след войните голямо значение за бюджетa. На нея е възложено да събере 1/4 от приходите. Тя подпомага акцизната администрация и управлението на общинските налози, като събира над 1 милиард лева такси от вноса, износа и транзита на стоки.
„За да може да изпълни тая мисия с успех, посочва началникът на отделението за косвени данъци Янко Чакалов, митницата трябва да бъде запазена от партизански назначения, местения и уволнения. Митнишкият персонал е необходимо да бъде добре възнаграден, за да не дезертира от ведомството и да не изпада в апатия към своите служебни обязаности и в нещо по-лошо от това.“
„Нещо по-лошо от това“означава вземане на подкупи и злоупотреби със служебното положение. В началото на миналия век все по-често се говори за „скрити заплати“ на митничарите – вечния проблем за корупцията в държавната администрация. За да се ограничат контактите между митничари и търговци, е разпоредено постоянно разместване на служителите на браздата, а Народното събрание разглежда въпроса за заплащането им. Според приетия правилник чиновниците в митницата, с изключение на писарите, бройците и жените прегледвачки, старшите и младшите стражари, се класифицират в 10 степени. Определят се допълнителни възнаграждения от постъпили през годината суми от глоби и конфискации.

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 14, 2019 11:29
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.