Закъсняла Рождественска картичка от Светите земи

Жанета Дановска
От Жанета Дановска декември 21, 2017 08:03

Закъсняла Рождественска картичка от Светите земи

Акценти

  • Количеството на поклонниците в Светите Земи е обратно пропорционално на количеството терористични актове
  • Тази формула работи при всички нации
  • Изключение от общочовешкото правило традиционно правят единствено руснаците
  • Руските забрадки винаги са се срещали тук, а с отмяната на визовия режим между Израел и Русия те са на всяка крачка.

Свързани публикации

Олга Любимова | mревод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска

Преди двадесетина години учих в православна гимназия. Изучавахме Библейска история, Катехизис и даже диктовките по руски език бяха за Благодатния огън. Но не бих могла да излъжа още в началото, казвайки, че тогава мечтаех да посетя Светите Земи. Mечтаех да отида в Париж и Лондон (защото там са Дюма и Дикенс), много исках да отида в Америка (защото там е Дисниленд) и в Италия (защото звучеше загадъчно).

А да посетя Светите Земи не мечтаех, защото смятах, че да попаднеш в Париж е съвсем възможно, но да се окажеш там, където Петър е ловил риба, Дева Мария е люляла Младенеца и където Той след това се е мъчил, където не Го разбраха и така евтино продадоха – може единствено след смъртта.

Когато преди десет години пристигнах в Светите Земи, тук властваше интифадата. Православната гимназистка – тоест аз – беше пораснала само със 7 сантиметра и 10 години. И се бе превърнала в православна журналистка. Оттогава често съм в Москва (де юре там живея и отглеждам децата си); понякога посещавам Париж, Лондон и Италия, но винаги съм тук, където Петър е ловил риба, св. Николай е служил Божествена литургия, а Него така евтино са го предали.

През тази година, както и преди около 2000 години, Рождеството тръгна лошо още от самото начало. Квотата за елхи за християните от Стария град заради сухото лято и пожарите беше сведена до абсолютния минимум. Но за сметка на това количеството на поклонниците превишаваше всички допустими санитарни норми. Справедливо е да отбележим, че руснаците са били тук винаги. Ще избегнем лекцията за Руската Палестина – най-новата история е достатъчна.

Количеството на поклонниците в Светите Земи е обратно пропорционално на количеството терористични актове. Тази формула работи при всички нации. Изключение от общочовешкото правило традиционно правят единствено руснаците. Руските забрадки винаги са се срещали тук, а с отмяната на визовия режим между Израел и Русия те са на всяка крачка.

Тук имам приятел – старият религиозен евреин Шмулик. Той беше заместник-кмет на Йерусалим – солта на земята. Неговото хоби беше да наблюдава руските поклонници, сама забелязах един път как тайно изтри сълзите си. Сега, когато към поклонниците се добави и тълпа „зоотечественици“ – туристи, не заминали за Египет – поводите за умиление понамаляха.

Тълпи подпийнали мъже и ярко гримирани жени на високи токчета – това е новият и най-опасен тип варвари в Светите Земи – образец от ХХI век. Ругатни и тъпо хихикане в Храма на Гроба Господен („момчета, тук е като в супермаркет – не си се наредил на опашката, смятай, че си се прекарал“, „не се снимайте тук, светиите са се мъчили, ще си нарушите цялата карма“) въобще не се отличават от тези в разказа на Солженицин „Великденско литийно шествие“.

Впрочем, признавам си честно, аз съм социопат. За мен тълпата от привърженици много малко се отличава от тълпата противници. Доколкото ключова дума и при двете е тълпа. Аз се боя от нея, дразня се от нея – накратко, само изкушения. И ето, тук е важно следното – Светите Земи, с всичките си парадокси, са уникални и с това, че дават възможност за посещение или с тълпата по течението, или самостоятелно и абсолютно паралелно на общия шум.

Затова ви предлагам два сценария за посрещане на Рождество в Светите Земи:

Път първи. Екстровертен. Близкоизточен. Прав, безхитростен, честен път. А именно – Рождественска нощ във Витлеем. Тук, по моето скромно разбиране, трябва да си отговориш на следния въпрос: Защо трябва да пътувам до Витлеем на Рождество? Защото моят мотив „така трябва“ и „това е мечта на всеки християнин“ и до днес ми се струва измислен и не обясняващ същността на нещата.

Пътят към Храма на Рождество започва с израелския КПП. В бункера няма да ви разстрелят, но атмосферата на американски затвор ще предадат незабравимо. При мен имаше и щастливо обстоятелство, към рождественската служба пътувах с достатъчно специална група. Наши приятели съпровождаха мен и съпруга ми. Йерусалимски арменец-апатрид (лице без гражданство), коренен жител на Стария Град, гневно крещеше на целия КПП: „ит’с а джейл“ (това е затвор), което, разбира се, не предизвикваше буря от възторг у израелските военни. Грузинец от Лондон се стараеше да успокои арменеца по “старинен” съветски начин – пееше му „Тая-Тая-Тая“. Апатридите тук не са гледали „Мимино“. Приятелка от Йерусалим, молеща се на всички ветхозаветни и новозаветни светии всичко това да свърши по-бързо.

Подробното описание на нашия „Ноев ковчег“ не е просто ненужно отклонение от темата. Нашата компания много приличаше на кубче бульон-концентрат на тази многонационална, разноезична тенджера супа, която ни очакваше в Храма на Рождеството.

Там, на площада пред храма, а и вътре няма блъсканица. Това е съвсем друго – хаотично, шумно, брауново движение на хора. В Близкия Изток не стоят на място – през цялото време някого приветстват, прегръщат, сдържано се кланят и най-важното – постоянно се промъкват, за да могат, стигайки до набелязаната цел, да набележат нова и отново да тръгнат през целия храм.

Службата не се чува. Навярно служат на гръцки. Късметлии са тези, които просто следят текста, опитвайки се да се съсредоточат в някое ъгълче на храма. Така правят сърбите. Руснаците героично стоят и чакат края на службата. Арменците и гърците се бият преди службата за правото да влязат в храма за празника.

До нашето идване е имало такъв бой, при който бойците успели да съборят иконата на св. Богородица. Тя беше потрошена. Отначало това шокира и ужасява. След това свикваш. По-късно идва и разбирането за това, какво означава „всякое дихание да хвалит Господа“. Това, оказва се, е не само когато хората се молят, птичките пеят и цветята скланят главички. Това е и когато гърците и арменците се бият. И ако на тях им се прощава християнския ръкопашен бой, то и на нас – дай Боже, да ни се простят нашите прашасали Божии Закони и Минеи, с години не сваляни от лавиците.

Накратко – аз плачех. Стоях в Храма на Рождеството и плачех. Моите приятели пиеха “Вдовицата Клико” на площада пред храма заедно с някакъв монах. А наоколо – само черни гърбове и никой, ама никой не пееше „Рождество Твое Христе Боже наш“ с такъв простичък, детски глас, като мен.

Тук в сценария незабавно трябва да добавим и лъжичка мед. Така ще бъде честно, а от друга страна – и правилно, от гледна точка на драматургията. Работата е там, че витлеемската нощ донесе и неочакван терапевтичен ефект. Това са православните араби. Те правят много добро впечатление – красиви, добре облечени жени, усмихнати възрастни, тихи, чисти деца. И наистина, те са съвсем други.

С православните араби е хубаво да разговяваш. Първо, те умеят да готвят, което на територията на Израел и Палестинската автономия е чудовищна рядкост. И второ, с тях е приятно да общуваш на маса в ресторант. Внимателно сядат на масата, говорят и се смеят тихо. Те също празнуват Рождество, украсяват елха, обличат се празнично, приготвят салати, печат месо, пият по чашка, а това някак си сближава.

Моето Рождество беше такова. Тук следва да се отбележи, че не само позицията на редакцията може да не съответства на авторската, но и самият автор да не е напълно убеден, че всичко гореизложено е обективно представена картина. Повтарям – при мен беше така.

Но, струва ми се, че е време да преминем към следващия сценарий на развитие на събитията.

Път втори. Интровертен. Нордически. Как да стане така, че да има и Рождество, и Свети Земи, и елхичка, и да няма блъсканица? Тук действат няколко прости правила, наистина, плод на непосилен труд и горчив опит.

Първо, всичко да се прави след 19 часа. Ние, възпитаниците на детските градини и районните поликлиники сме свикнали да се борим за място под слънцето до залез. Затова и тълпите туристи и поклонници, изпълнени със стоическа решителност и всякакви жертви и лишения да нацелуват всички икони са активни до този час.

Най-забавното е, че към шест часа вечерта натискът и активността се прехвърлят върху шопинга. А храмът на Гроба Господен, или храмът на Рождеството, или който и да е манастир ще бъдат отворени поне до осем вечерта и ще бъдат полупразни.

Но когато говорим за самата Рождественска нощна служба – тук всичко е доста сложно. Аз, например, исках да съм с руснаците. Не мога да се моля на гръцки, не разбирам какво се случва, а и не се чувствам на мястото си.

С руснаците също трябва да се изясним. Добре, че с възстановяването на евхаристийното общуване със Задграничната църква изборът съществено се увеличи. Най-лесно е в Троицката катедрала. Но тук идват всички официални лица, руското посолство, местното висше общество. Бях там един път, записвах имена с умиление, но към мен се приближи лелка в синя престилка (откъде ли ги вземат в Израел?) и злобно ми просъска с одески акцент, че за такова количество имена ще трябва да заплатя 20 шекела. Затова и веднага изключвам Троицката катедрала.

В манастира Възнесение на Елеонската планина на Задграничната църква, майката игумения е много строга. Там никой не обижда руските поклонници, но атмосферата е тежичка. Остават две чудесни места – Планинският манастир в Ейн Керем и манастирът Мария Магдалина в Гетсиманската градина.

В последния посрещам Рождество вече втора година. Огромен, просторен, красавица-катедрала, дивна тиха служба, чудесни приветливи сестри (има, наистина една сурова майка-арабка, но пък каква чудесна австралийска майка-игумения!). Там няма толкова хора; можеш да доведеш и деца, та и младенци в кенгуру, не е задушно и няма да те смачкат.

В полунощ започва камбанния благовестен звън. Храмът на Гроба Господен, на мястото на който завършва земният път на Спасителя, първи възвестява за Неговото Рождество, след него идват камбаните на Мария Магдалина – и ето, вече цялата Гетсиманска градина се изпълва с чуден звън, а по-високо на Елеонската планина манастирът Възнесение Господне подхваща камбанното многогласие, пригласят и гръцките храмове в Стария град. И вече звънят във Витлеем, на Галилейско море, в Кесария, на Синай…

А сутринта, въоръжени с Новия Завет, а по-добър пътеводител по Светите Земи за 2000 години още никой не е написал, можем смело да се отправим към Галилея и Кесария, на Тавор, в Капернаум, всъщност, където си искаме. Финалът на пътешествието е известен – Йерусалим, Храмът на Гроба Господен, Голгота.

Публикувано в: pravoslavie.bg

Източник: http://www.taday.ru/text/831443.html

Жанета Дановска
От Жанета Дановска декември 21, 2017 08:03
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.