Забележителностите на източен Сакар и дясното долно поречие на р. Тунджа

Сакар нюз
От Сакар нюз май 23, 2017 07:15

Забележителностите на източен Сакар и дясното долно поречие на р. Тунджа

Веселин Кълвачев

Непознат, но красив район, тук има за всекиго по нещо: чиста природа, интересен растителен и животински свят, много история, дух и традиции, истински хора, невероятни места, каквито няма никъде другаде. Тази разходка си заслужава.
Маршрутът е подходящ за автомобил с висока проходимост в комбинация с пешеходни преходи.

Село Устрем

Геогр. ширина: 42.01 N
Геогр. дължина: 26.46 E
Устрем е най-голямото село в Сакар. Намира се в Устремското долинно разширение на р. Тунджа, образувано между Сремския пролом на север и Долнотунджанския пролом на юг. Разположено е на двата бряга на малката р. Боаза, след сливането на р. Манастирска и Голяма река. Има шосейни връзки с Тополовград – 15 км и със селата Мрамор – 8 км, Срем – 4 км, Радовец – 12 км и Планиново – 13 км.
По време на турското робство селото е дервентджийско, т.е. населението му изпълнява охранителни функции на пътя Одрин – Ямбол. Жителите му са преселници от Западна България и Македония. Първоначално село Вакъф е било разположено в м. Селището. Поради кърджалийски нападения през 1790 г. хората от старото село се преместили на сегашното място около най-старата махала Срянна махала. По-късно били образувани и другите махали – Клепалото, Каргона и Чука махала. През 1913 г. то е опожарено от турски войски. През ХХ в. в Устрем се развиват животновъдството, зеленчукопроизводството, тютюнопроизводство и рудодобива в оловно-цинкова мина “Устрем”, сега площадка за преработка на фелдшпат.
В селището има поща, здравен пункт, бензиностанция и значителен брой търговски обекти.

Забележителности
Църква „Св. Димитър” (1857 г.)
Паметник на загиналите във войните за свободата на България
Манастир „Св. Троица” – на 3 км северозападно от селото по черен и по шосеен път
Останки от антични и средновековни селища в м. Сиврикая, на 2 км северозападно, в м. Колибите на 2 км западно, м. Авуза и м. Чучура на 2 км югоизточно от селото.
Природна забележителност „Св. Троица” (1150 дка) е създадена с цел опазване на вековна гора около манастира “Св. Троица” и скалисти склонове в землището на с. Устрем. Обявена през 1971 г.
Природна забележителност „Каракольова дупка” (65 дка) се намира над манастира „Света Троица” и е създадена за опазване на пещера и гората около нея. Обявена е през 1971 г. и обхваща част от землището на с. Устрем, община Тополовград.
След с. Устрем започва изкачване към високата част на Сакар по шосето за с. Планиново.

Село Планиново

Геогр. ширина: 41.95 N
Геогр. дължина: 26.38 E
Живописното селце е разположено на югоизточния склон на масива на вр. Вишеград. Има шосейна връзка със с. Устрем – 13 км., с. Дервишка могила – 5 км и с. Студена – 10 км. Черни пътища водят до връх Вишеград – 6 км., а оттам за Тополовград.
През 1888 г. преселници от близкото село Дервишка могила преминават българо-турската граница и основават с. Крумово, днешното с. Планиново. През 1913 г. турски войски опустошават и опожаряват селото, а жителите му се спасяват с бягство в България. Впоследствие то е възстановено, включително и с държавна помощ. Днес е на доизживяване, независимо красивата природа и добрите възможности за туризъм, екоземеделие и животновъдство.

Забележителности
Църква „Св. Кирил и Методий” (1928 г.)
Останки от долмени в местн. Вратата, Липака, Солища, Пясъците, Зайковец и др.
Изходен пункт за разходки в района на вр. Вишеград
След с. Планиново маршрут 3 продължава със стръмно изкачване през борова гора към билото на планината и след два километра се достига разклона за с. Дервишка могила и пътя за вр. Вишеград.

Село Дервишка могила (община Свиленград)

Геогр. ширина: 41.93 N
Геогр. дължина: 26.35 E
Селото сякаш е накацало по западния скон на вр. Дервишка могила (690 м н.в.) сред красива природа и с панорама към централен Сакар. Запустяло е, макар тук да има идеални условия за селски туризъм. Намира се на 5 км от с. Планиново и на 5 км. от с. Студена по асфалтови пътища. Легенда разказва че Дервишка могила е старо българско селище основано още преди 800 години по време на Второто Българско царство. В средата на ХХ век тук е бил разквартираван най-големия запасен войскови корпус в Царство България.

Забележителности
Църква „Св. Йоан Благослов” (ХIХ в.)
Природната забележителност „Дервишка могила” се намира в землището на селото и е създадена с цел опазване на 330 дка скални образувания. Обявена е през 1976 г. При хубаво време от това място се открива панорама към централен Сакар, долините на Тунджа и Марица, равнинната част при гр. Одрин в Турция, Източна Тракия и Източните Родопи.
Връх Дервишка могила. Асфалтов път в началото на селото води до изоставено военно поделение, откъдето по черен път след кратко и стръмно изкачване се стига до вр. Дервиш могила. Препоръчва се до черния път да се отиде с автомобил.
От с. Дервишка могила се поема по прекия асфалтов път за с. Студена (5 км) Преди с. Студена, вляво от пътя се намират аязмо и параклис “Живоприемний източник”.

Село Студена
(община Свиленград)

Геогр. ширина: 41.91 N
Геогр. дължина: 26.40 E
Студена е сред големите села в южен Сакар. От него по шосе разстоянието до с. Радовец е 8 км, до с. Левка – 13 км, до с. Дервишка могила – 5 км и до с. Сладун – 9 км. Старото име на Студена е Соуджак (Суйджак). Идва от турски език и означава студено място. Първите сведения за с. Студена са свързани със съществуването на женски манастир (метох) «Св. Теодор Студит» на мястото, около което е възникнало селото.

Забележителности
Църква “Св. Илия”
Аязмо и параклис “Живоприемний източник” край селото
От с. Студена поемате на изток и след 8 км достигате до първоначалната крайна точка на маршрута съседното село Радовец.

Село Радовец
(община Тополовград)

Геогр. ширина: 41.93 N
Геогр. дължина: 26.50 E
Село Радовец е разположено в ниска част на вододелния рид между долината на р. Тунджа и долините на реките Фишера и Мангъра. Отстои на 28 км от Тополовград, 36 км от Свиленград и на 5 км от българо-турската граница. От с. Радовец има пътища за с. Устрем – 12 км, с. Студена – 8 км и с. Филипово – 3 км.
Най-старото срещано име на селото е Инмедио. Това име се среща в латински извори за историята на България, в която се споменава, че 333 г. пътят от Кабиле эа Адрианопол /Одрин/ е минавал през Инмедио /Радовец/, отстоящо на 30 мили от Бургум /Голям Манастир/ и на 25 мили от Адрианопол.
През турското робство селище с името Татарлу се среща в османски документи от 1672 г. След това селото се наричало Татаркьой /татарско село/ до 1899 г., когата е било преименувано в Константиново, по името на селската църква “Св. Константин и Елена”.
След Берлинския конгрес селото влязло в пределите на Източна Румелия, Сливенски окръг, Каваклийска околия. Пострадало силно при турското нашествие в южен Сакар през 1913г. по време на Междусъюзническата война
С. Константиново било преименувано в Радовец по името на местн. Радовец която се намира между землищата на селата Устрем и Константиново през 1950 г.
Основен поминък на населението е тютюнопроизводството и животновъдството.
При посещение на с. Радовец, пролома на р. Тунджа и близките гранични села Филипово, Присадец, Варник и Маточина е задължително да се носят лични документи, заради проверки на гранична полиция.

Забележителности
Църква „Св. Константин и Елена” (1899 г.)
Музейна сбирка в местното читалище
Останки от долмени в местностите Капаклийка и Червените вървушки Останки от средновековно селище в м. Айвалъка – 4 км., близо до р. Тунджа
Радовец е изходен пункт за Долнотунджанския пролом, защитена местност “Ждрелото на р. Тунджа” (Даркая) и долината на р. Фишера.
Аязмо и параклис “Св. Безсребърници и лечители Козма и Дамян” – 5 км. източно от селото в граничната зона.

В приграничното с. Радовец може да отпочините, да хапните вкусни местни гозби, да отпиете от чудната и омайна Радовчанска алжирка, при по-добро желание могат да ви попеят и поиграят. Те радовчани могат всичко, но трябва да им докоснеш душата, където трябва.
А като отпочините, се разходете наоколо, много е интересно и запомнящо се.
Първо може да поемете на изток към Долнотунджанският пролом който е чудесно място за почивка и риболов. От с. Радовец се поема в източна посока към р. Тунджа, по стария път за рудник Лесово, подходящ само за автомобили с по-висока проходимост или такива, които не ги жалите. Минава се край язовира в източния край на селото, следват слизане в близкото дере и изкачване на хълм към м. Капаклия, където има останки от множество еднокамерни долмени и цистови гробове. От билото в далечината се виждат масивите на върховете Вишеград и Дервишка могила, а в ниското е сгушено село Радовец. На изток са Дервентските възвишения и с. Лесово. След спускане по хълма в края на билото се стига до гранитни грамади, от които се открива величествената и красива панорама на Долнотунджанския пролом.
Место красиво, величествено, докосване на природа и космос, култово место от дълбока древност, а от долу в ниското Тунджа се извива като сребарна змия.
До р. Тунджа се стига по два пътя. Единият, в посока изток, е по-широк (подходящ за автомобил) и отива до бивше рудодобивно съоръжение, след което до речното корито става по-тесен и трудно проходим за автомобил. Вторият, проходим само пеша, се отбива от главния път на север и се спуска към близкото дере (край една от най-големите кварцови жили в България) и продължава по левия му бряг до усамотен пясъчен плаж на р. Тунджа. Защитена местност “Ждрелото на р. Тунджа” (Даркая) заема 19 000 дка в землищата на селата Радовец и Лесово и е обявена за опазване на 149 вида птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други защитени и редки растителни и животински видове. Сред тях са видра, леопардов смок, голям гребенест тритон, ивичест смок, жълтокоремна бумка и др.
Интерес ще ви представлява да посетите и лековития извор Солената вода и параклиса “Кв. Безсребърници и лечители Козма и Дамян”, които се намират на самата граница на България с Турция. Там, където р. Тунджа се извива като змия и пресича Сакар и Дервента. Там, където стари гранитни скали са надвиснали над водните бързеи, край огласян от шума на вятъра, ромола на водата и писъка на орела – там извира този чуден извор.
Минералният изворът Солената вода извира от старите Лесовски гранити, от един скален процеп, водата излиза на повърхността като раздава свята живителна сила на природа и хора. Извора Солената вода има координати 41 56 07,35 СШ / 26 33 15,59 ИД, надморска височина – 138 м. Извира в най-югоизточната част на Сакар планина, надвесен е над р. Тунджа, която приема водата му преди да напусне пределите на България.
Изворът се намира в гранична зона, денонощно охранявана от гранична полиция. До него може да се стигне от граничните села Радовец, Филипово и Присадец /община Тополовград/, където има портали на граничния кльон. Преди да тръгнете за извора е желателно да уведомите гранична полиция в с. Радовец. С лек автомобил /но най-добре по високо проходим/ най-лесно и бързо се стига до извора от с. Радовец, разстоянието е 5 км. От източния край на селото поемате по черен път, към границата по Греда баир и скоро достигате до граничния кльон и влизате в граничната зона. Движите се отново по черен път покрай мрежата около 2 км, достигате до импровизиран паркинг с табела и от там до извора е около 300 метра пеша.
За всички, които обичат природата в нейния първичен вид, елате на Солената вода, тук ще се потопите в майката природа. Тя ще Ви обгърне отвсякъде с песента на водата, порива на вятъра, шума на листата, горещото южно слънце, шепота на старите гранитни скали, крясъка на орела. Тук ще намерите изцеление на душата и тялото, ако наистина повярвате.
От с. Радовец можете да предприемете и посещения до с. Маточина, Сладун, с. Варник и с. Михалич.

Сакар нюз
От Сакар нюз май 23, 2017 07:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.