Забележителностите на източен Сакар и дясното долно поречие на р. Тунджа

Сакар нюз
От Сакар нюз май 23, 2017 07:15

Забележителностите на източен Сакар и дясното долно поречие на р. Тунджа

Веселин Кълвачев

Непознат, но красив район, тук има за всекиго по нещо: чиста природа, интересен растителен и животински свят, много история, дух и традиции, истински хора, невероятни места, каквито няма никъде другаде. Тази разходка си заслужава.
Маршрутът е подходящ за автомобил с висока проходимост в комбинация с пешеходни преходи.

Село Устрем

Геогр. ширина: 42.01 N
Геогр. дължина: 26.46 E
Устрем е най-голямото село в Сакар. Намира се в Устремското долинно разширение на р. Тунджа, образувано между Сремския пролом на север и Долнотунджанския пролом на юг. Разположено е на двата бряга на малката р. Боаза, след сливането на р. Манастирска и Голяма река. Има шосейни връзки с Тополовград – 15 км и със селата Мрамор – 8 км, Срем – 4 км, Радовец – 12 км и Планиново – 13 км.
По време на турското робство селото е дервентджийско, т.е. населението му изпълнява охранителни функции на пътя Одрин – Ямбол. Жителите му са преселници от Западна България и Македония. Първоначално село Вакъф е било разположено в м. Селището. Поради кърджалийски нападения през 1790 г. хората от старото село се преместили на сегашното място около най-старата махала Срянна махала. По-късно били образувани и другите махали – Клепалото, Каргона и Чука махала. През 1913 г. то е опожарено от турски войски. През ХХ в. в Устрем се развиват животновъдството, зеленчукопроизводството, тютюнопроизводство и рудодобива в оловно-цинкова мина “Устрем”, сега площадка за преработка на фелдшпат.
В селището има поща, здравен пункт, бензиностанция и значителен брой търговски обекти.

Забележителности
Църква „Св. Димитър” (1857 г.)
Паметник на загиналите във войните за свободата на България
Манастир „Св. Троица” – на 3 км северозападно от селото по черен и по шосеен път
Останки от антични и средновековни селища в м. Сиврикая, на 2 км северозападно, в м. Колибите на 2 км западно, м. Авуза и м. Чучура на 2 км югоизточно от селото.
Природна забележителност „Св. Троица” (1150 дка) е създадена с цел опазване на вековна гора около манастира “Св. Троица” и скалисти склонове в землището на с. Устрем. Обявена през 1971 г.
Природна забележителност „Каракольова дупка” (65 дка) се намира над манастира „Света Троица” и е създадена за опазване на пещера и гората около нея. Обявена е през 1971 г. и обхваща част от землището на с. Устрем, община Тополовград.
След с. Устрем започва изкачване към високата част на Сакар по шосето за с. Планиново.

Село Планиново

Геогр. ширина: 41.95 N
Геогр. дължина: 26.38 E
Живописното селце е разположено на югоизточния склон на масива на вр. Вишеград. Има шосейна връзка със с. Устрем – 13 км., с. Дервишка могила – 5 км и с. Студена – 10 км. Черни пътища водят до връх Вишеград – 6 км., а оттам за Тополовград.
През 1888 г. преселници от близкото село Дервишка могила преминават българо-турската граница и основават с. Крумово, днешното с. Планиново. През 1913 г. турски войски опустошават и опожаряват селото, а жителите му се спасяват с бягство в България. Впоследствие то е възстановено, включително и с държавна помощ. Днес е на доизживяване, независимо красивата природа и добрите възможности за туризъм, екоземеделие и животновъдство.

Забележителности
Църква „Св. Кирил и Методий” (1928 г.)
Останки от долмени в местн. Вратата, Липака, Солища, Пясъците, Зайковец и др.
Изходен пункт за разходки в района на вр. Вишеград
След с. Планиново маршрут 3 продължава със стръмно изкачване през борова гора към билото на планината и след два километра се достига разклона за с. Дервишка могила и пътя за вр. Вишеград.

Село Дервишка могила (община Свиленград)

Геогр. ширина: 41.93 N
Геогр. дължина: 26.35 E
Селото сякаш е накацало по западния скон на вр. Дервишка могила (690 м н.в.) сред красива природа и с панорама към централен Сакар. Запустяло е, макар тук да има идеални условия за селски туризъм. Намира се на 5 км от с. Планиново и на 5 км. от с. Студена по асфалтови пътища. Легенда разказва че Дервишка могила е старо българско селище основано още преди 800 години по време на Второто Българско царство. В средата на ХХ век тук е бил разквартираван най-големия запасен войскови корпус в Царство България.

Забележителности
Църква „Св. Йоан Благослов” (ХIХ в.)
Природната забележителност „Дервишка могила” се намира в землището на селото и е създадена с цел опазване на 330 дка скални образувания. Обявена е през 1976 г. При хубаво време от това място се открива панорама към централен Сакар, долините на Тунджа и Марица, равнинната част при гр. Одрин в Турция, Източна Тракия и Източните Родопи.
Връх Дервишка могила. Асфалтов път в началото на селото води до изоставено военно поделение, откъдето по черен път след кратко и стръмно изкачване се стига до вр. Дервиш могила. Препоръчва се до черния път да се отиде с автомобил.
От с. Дервишка могила се поема по прекия асфалтов път за с. Студена (5 км) Преди с. Студена, вляво от пътя се намират аязмо и параклис “Живоприемний източник”.

Село Студена
(община Свиленград)

Геогр. ширина: 41.91 N
Геогр. дължина: 26.40 E
Студена е сред големите села в южен Сакар. От него по шосе разстоянието до с. Радовец е 8 км, до с. Левка – 13 км, до с. Дервишка могила – 5 км и до с. Сладун – 9 км. Старото име на Студена е Соуджак (Суйджак). Идва от турски език и означава студено място. Първите сведения за с. Студена са свързани със съществуването на женски манастир (метох) «Св. Теодор Студит» на мястото, около което е възникнало селото.

Забележителности
Църква “Св. Илия”
Аязмо и параклис “Живоприемний източник” край селото
От с. Студена поемате на изток и след 8 км достигате до първоначалната крайна точка на маршрута съседното село Радовец.

Село Радовец
(община Тополовград)

Геогр. ширина: 41.93 N
Геогр. дължина: 26.50 E
Село Радовец е разположено в ниска част на вододелния рид между долината на р. Тунджа и долините на реките Фишера и Мангъра. Отстои на 28 км от Тополовград, 36 км от Свиленград и на 5 км от българо-турската граница. От с. Радовец има пътища за с. Устрем – 12 км, с. Студена – 8 км и с. Филипово – 3 км.
Най-старото срещано име на селото е Инмедио. Това име се среща в латински извори за историята на България, в която се споменава, че 333 г. пътят от Кабиле эа Адрианопол /Одрин/ е минавал през Инмедио /Радовец/, отстоящо на 30 мили от Бургум /Голям Манастир/ и на 25 мили от Адрианопол.
През турското робство селище с името Татарлу се среща в османски документи от 1672 г. След това селото се наричало Татаркьой /татарско село/ до 1899 г., когата е било преименувано в Константиново, по името на селската църква “Св. Константин и Елена”.
След Берлинския конгрес селото влязло в пределите на Източна Румелия, Сливенски окръг, Каваклийска околия. Пострадало силно при турското нашествие в южен Сакар през 1913г. по време на Междусъюзническата война
С. Константиново било преименувано в Радовец по името на местн. Радовец която се намира между землищата на селата Устрем и Константиново през 1950 г.
Основен поминък на населението е тютюнопроизводството и животновъдството.
При посещение на с. Радовец, пролома на р. Тунджа и близките гранични села Филипово, Присадец, Варник и Маточина е задължително да се носят лични документи, заради проверки на гранична полиция.

Забележителности
Църква „Св. Константин и Елена” (1899 г.)
Музейна сбирка в местното читалище
Останки от долмени в местностите Капаклийка и Червените вървушки Останки от средновековно селище в м. Айвалъка – 4 км., близо до р. Тунджа
Радовец е изходен пункт за Долнотунджанския пролом, защитена местност “Ждрелото на р. Тунджа” (Даркая) и долината на р. Фишера.
Аязмо и параклис “Св. Безсребърници и лечители Козма и Дамян” – 5 км. източно от селото в граничната зона.

В приграничното с. Радовец може да отпочините, да хапните вкусни местни гозби, да отпиете от чудната и омайна Радовчанска алжирка, при по-добро желание могат да ви попеят и поиграят. Те радовчани могат всичко, но трябва да им докоснеш душата, където трябва.
А като отпочините, се разходете наоколо, много е интересно и запомнящо се.
Първо може да поемете на изток към Долнотунджанският пролом който е чудесно място за почивка и риболов. От с. Радовец се поема в източна посока към р. Тунджа, по стария път за рудник Лесово, подходящ само за автомобили с по-висока проходимост или такива, които не ги жалите. Минава се край язовира в източния край на селото, следват слизане в близкото дере и изкачване на хълм към м. Капаклия, където има останки от множество еднокамерни долмени и цистови гробове. От билото в далечината се виждат масивите на върховете Вишеград и Дервишка могила, а в ниското е сгушено село Радовец. На изток са Дервентските възвишения и с. Лесово. След спускане по хълма в края на билото се стига до гранитни грамади, от които се открива величествената и красива панорама на Долнотунджанския пролом.
Место красиво, величествено, докосване на природа и космос, култово место от дълбока древност, а от долу в ниското Тунджа се извива като сребарна змия.
До р. Тунджа се стига по два пътя. Единият, в посока изток, е по-широк (подходящ за автомобил) и отива до бивше рудодобивно съоръжение, след което до речното корито става по-тесен и трудно проходим за автомобил. Вторият, проходим само пеша, се отбива от главния път на север и се спуска към близкото дере (край една от най-големите кварцови жили в България) и продължава по левия му бряг до усамотен пясъчен плаж на р. Тунджа. Защитена местност “Ждрелото на р. Тунджа” (Даркая) заема 19 000 дка в землищата на селата Радовец и Лесово и е обявена за опазване на 149 вида птици, 8 земноводни, 21 влечуги и други защитени и редки растителни и животински видове. Сред тях са видра, леопардов смок, голям гребенест тритон, ивичест смок, жълтокоремна бумка и др.
Интерес ще ви представлява да посетите и лековития извор Солената вода и параклиса “Кв. Безсребърници и лечители Козма и Дамян”, които се намират на самата граница на България с Турция. Там, където р. Тунджа се извива като змия и пресича Сакар и Дервента. Там, където стари гранитни скали са надвиснали над водните бързеи, край огласян от шума на вятъра, ромола на водата и писъка на орела – там извира този чуден извор.
Минералният изворът Солената вода извира от старите Лесовски гранити, от един скален процеп, водата излиза на повърхността като раздава свята живителна сила на природа и хора. Извора Солената вода има координати 41 56 07,35 СШ / 26 33 15,59 ИД, надморска височина – 138 м. Извира в най-югоизточната част на Сакар планина, надвесен е над р. Тунджа, която приема водата му преди да напусне пределите на България.
Изворът се намира в гранична зона, денонощно охранявана от гранична полиция. До него може да се стигне от граничните села Радовец, Филипово и Присадец /община Тополовград/, където има портали на граничния кльон. Преди да тръгнете за извора е желателно да уведомите гранична полиция в с. Радовец. С лек автомобил /но най-добре по високо проходим/ най-лесно и бързо се стига до извора от с. Радовец, разстоянието е 5 км. От източния край на селото поемате по черен път, към границата по Греда баир и скоро достигате до граничния кльон и влизате в граничната зона. Движите се отново по черен път покрай мрежата около 2 км, достигате до импровизиран паркинг с табела и от там до извора е около 300 метра пеша.
За всички, които обичат природата в нейния първичен вид, елате на Солената вода, тук ще се потопите в майката природа. Тя ще Ви обгърне отвсякъде с песента на водата, порива на вятъра, шума на листата, горещото южно слънце, шепота на старите гранитни скали, крясъка на орела. Тук ще намерите изцеление на душата и тялото, ако наистина повярвате.
От с. Радовец можете да предприемете и посещения до с. Маточина, Сладун, с. Варник и с. Михалич.

Сакар нюз
От Сакар нюз май 23, 2017 07:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.