За руснаците в Търново-Сеймен, част 2

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 14, 2018 02:43

За руснаците в Търново-Сеймен, част 2

От 1923 до 1926 година в Търново Сеймен, (дн. Симеоновград) е имало училище, наречено „Галиполийската гимназия“. В нея са се учили руснаци, които са пребивавали в България. Част от тях са близки на войниците от армията на генерал-лейтенант Врангел. Тя била изтласкана към Черно море от друга руска армия.

от миналия брой

В град Галиполи се установява щабът, шестте военни училища, офицерските школи и техническият полк. За останалите френските окупационни власти определят място, намиращо на 6 км от селището. То е разположено в долината на пресъхващата през лятото река Буюкдере. Англичаните, които по-рано са лагерували там, са го нарекли „Долината на розите и смъртта” поради гъсталаците от шипки и изобилието от змии. И двете места, определени за пребиваване на руснаците, се нуждаят от основни подобрения, за да се предотвратят евентуални епидемии и да се създадат елементарни условия за живот на хората.
Градчето носи характерните за онова време черти на ориенталски град: замърсени улици с течащи по тях вадички от течност със съмнителен произход, ручей, чието корито се използва като сметище, липса на обществени тоалетни и т.н. Водата идва по стар римски водопровод, вкусна е, но през лятото не достига. С разрешение на местните власти и понякога с тяхна помощ

руските бежанци систематично чистят главните улици

и изчистват коритото на ручея, изграждат обществени тоалетни в местата на струпване на хора (пазар, комендатура и др.), оборудват две безплатни бани с дневна пропускливост 600 – 650 човека, обследват водопровода и намират нови източници за захранването му. След пристигането на кораба „Ялта” използват биохимичната му лаборатория за контрол на качеството на водата. Укрепват се порутените жилища, складове, полуразрушената джамия и др. помещения, оправя се канализацията им, подобрява се хигиенното им състояние. Там трябва да се настанят пристигналите било за живеене, било за обучение или пък да бъдат използвани като болнични помещения.
Битовите условия са тежки, но още по-тежко е душевното състояние на бежанците. Те са преживели кошмара на евакуацията; загубили са родината си; неизвестна им е съдбата на близките, останали там; за мнозина единственото имущество, с което разполагат, са дрехите на гърба им; някои нямат професии, мнозина не знаят чужди езици; обезверени са и не виждат перспектива пред себе си. А струпването на едно място на множество хора, намиращи се на ръба на отчаянието, може да има непредвидими последствия.
Дневната дажба, която те получават, по определение на лекарите, осигурява „непълно гладуване”. До месец май, периода, в който тя е била най-голяма, в състава й влизат: хляб – 500 гр., консерви – 200 гр., зърнени – 100 гр., мазнини – 20 гр., бульон (на кубчета) – 50 гр., захар – 20 гр., чай – 7 гр., сол – 20 гр. и дърва за огрев – 600 гр. При съставянето на дажбата генерал Кутепов обръща внимание на френското командване, че тя определено е недостатъчна и предлага увеличаването й. Отговорът, който получава, е отрицателен и гласи, че в Съветска Русия на бойците от Червената армия се дава по-малко.
Друг голям проблем, който успоредно с изброените по-горе трябва незабавно да се реши, е здравето на хората. А в числото на пристигналите се среща целият букет от болести, съпътстващ всеки военен конфликт: тиф, дизентерия, малария, треска, туберкулоза и т.н. В Галиполи заедно с евакуираните идва само едно армейско лечебно заведение. С известно санитарно имущество е и предният отряд на Червения Кръст, както и хоспиталът на Белия Кръст (воинско благотворително дружество). За да се предотврати избухването на епидемии, първостепенна задача е да се отделят болните хора от здравите.
Извън тежката и непрекъсната работата по опазване на здравето на хората лекарите намират време да споделят наблюденията си върху протичането на болестите при специфичните условия в Галиполи. Те се обединяват в съюз и изнасят научни лекции, които са полезни не само за дипломираните им колеги, но и за тези, които по стечение на обстоятелствата не са успели да завършат медицинското си образование.

Впрочем, стремежът към повишаване на образованието и квалификацията на хората

е характерен не само за медицинските среди, но е и целенасочена политика на командването на І армейски корпус.
Така например, с изключителен интерес се ползват висшите общообразователните курсове, организирани в града от група лица, предимно университетски преподаватели. Желаещите са толкова много, че се налага както да се увеличат часовете, така и да се намери възможност да се поеме максимално напливът от кандидат-курсисти.
Не могат да се подминат изключителните грижи, които се полагат за децата. В Галиполи те са попаднали както с армейските части, така и с родителите си, а има и пълни сираци. Общият им брой за периода се колебае от 300 до 500. Още с пристигането спешно се организира детска градина, където първоначално са настанени 19 сирачета от 2 до 8-годишна възраст. По-късно се създава интернат, в който броят на децата достига до 101 на различна възраст. Всички се стараят да създадат там условия, близки до домашните, украсяват помещенията и се опитват да намалят страданията им.
Много би могло да се напише за усилията, които се отделят за поддържане на физическата форма на хората, но за това достатъчно красноречиво говорят направените фотографии.

Екатерина Бендерева, Ксения Бендерева

Снимка: Подбор на авторите

продължава

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 14, 2018 02:43
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.