За 30-ти шейновски полк

Сакар нюз
От Сакар нюз май 3, 2018 10:22

За 30-ти шейновски полк

Тодор Пиличев

След закриването на Околията с Указ № 437 Обнародван в Държавен вестник брой 268 от 1901 година все пак градът получава нова придобивка. В Търново Сеймен с указ 84 от 1 януари 1904 година 30-ти пехотен шейновски полк се установява в града.
Много са били проблемите при установяване на полка в Търново Сеймен. Имало е становище да се установи в Чирпан или Хасково, но министър Славов разпорежда, че по „патриотични съображения“ полкът трябвало да бъде в Търново Сеймен. Освен това гражданството също настоявало за това, защото с идването на полка ще се увеличи консумацията на съестни продукти и ще се открие неделен панаир за населението, и което е още по-важно, може наново да се открие Околията и Търново Сеймен отново да стане Околийски център.
Затова Общинският съвет решава да се отпусне място за казармата и някои помещения. Категорично се възразява на генерал Никифоров да нарежда полкът да се разположи в Хасково, защото в Търново Сеймен нямало вода и хубаво място за лагер. Тук през годините са лагерували 10 000 войника в много добро здраве, докато в Хасково е върлувала скарлатина. Цитират се и писма на войници и офицери за това, че са много доволни от лагера в Търново Сеймен.
Много усилия са положили народният представител Георчо Караколев и кметът Г. Аладжов. Благодарение на всичко това полкът се установява тук. Освен 30-ти пехотен шейновски полк тук до 1913 година квартирува 38-ма пехотна кърджалийска дружина, като част от нея остава и след 1934 година.

В казармените помещения до 1926 година са настанени и руски белогвардейци.

Следва да се отбележи, че в полка служат много войници и проявяват героизъм по време на войните 1912-1918 година. Полкът е първият, който атакува непревземаемата Одринска крепост и дава най-много жертви, около 2000 души. Когато останалите се завръщат в казармата биват посрещнати от населението на града и околните села в черни облекла, а полкът получава наименованието „Черен полк“.
За героизма следва да посочим само защитата на Добро поле и по-специално тъй наречената „Скалиста височина“. Писателят Людмил Стоянов в романа си „Война“ описва героизма на подпоручик Стратия Иванов Мазгалов и неговите единадесет войника от 30-ти пехотен шейновски полк.
Школата и други интелигентни войници запяват безсмъртната песен на Ботев: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Две денонощия се държи „Скалистата височина“, неуязвима за артилерия и минохвъргачки.
Тук се е проявил с две картечници и своите войници подпоручик Стратия Иванов Мазгалов, двадесет и една годишен, току-що завършил Школата, родом от Търново Сеймен. В добре обзаведена позиция и скривалища с легла с голям запас вода за охлаждане, с огромно количество патрони защитниците имат „мазгали“ на три посоки-към цялата неприятелско разположение.
Настъпващите неприятелски редчци се стъписват пред този пожарен огън пред това пламнало гнездо,което сипе градушка от куршуми. Това е третият ден на съпротивата. Мазгалов окуражава войниците и те го следват, сменявайки се непрекъснато на двете картечници и продължавайки борбата, докато над главите на защитниците се явява нова опасност.
От “Скалистата височина” хвърчат бомби, камъни, куршуми и додето Мазгалов се прехвърля от едната картечница върху другата и бива тежко ранен, от горната част на скалата французите насочват огнепръскачка през най-близката амбразура защитниците – единайсет души войници и началникът им поручик Мазгалов, стават на въглени.

Мазгалов – това име трябва да е редом с националните ни герои.

Капитан Риниери, участник в тия жестоки боеве, пише в книгата си : ,,В този участък на позицията се извършиха истински героични подвизи. Да споменем само като пример тези картечари, които южно от Добро поле се съпротивляваха на всички наши атаки и се оставиха да бъдат изгорени живи, но не се пре-дадоха“.
След подписването на унизителния Ньойски договор 30-ти пехотен шейновски полк е закрит. След закриването му казармата се обезлюдява, а в града престава да се чува сутрин сигналът за събуждане, хранене и започване на учебните занятия на славните шейновци. Животът в градчето замира, униние настъпва сред населението.

Настъпва един дълбок застой в града.

В скоро време много от служилите в търновосейменските казарми идват и със сълзи на очи се прощават с тази светиня за тях. Това, разбира се, продължава само няколко години, защото в световен мащаб се развиват събития, които променят развитието на цяла Европа. Както е известно става Великата октомврийска революция в Русия, която в крайна сметка на 1/6 част от територията на света се установява работническо- селска власт на най-бедните и отрудени народни маси.
Една след друга са разбитите руски армии на Врангел, Колчак и други руски генерали, също и войските на нахлулите в страната от Англия, Япония и Америка, Това довежда до бягството на много белогвардейци от своята родна страна. Много руски царски полкове се настаняват в Европейските страни като Полша, Чехия, България. Дошлите в България биват настанени в освободените казарми Хасково, Пловдив, София, Нова Загора, Търново Сеймен и други градове. В Търново Сеймен се установяват от Алексеевското кубанско училище, които се настаняват в едната половина на казармата, а в другата половина се настаняват юнкерите Сергеевското артилерийско училище-университет.
30-ти пехотен шейновски полк със славно има се възражда на 12 май 1928 година. В казармите на полка отново идва 38-ма пехотна одринска дружина от град Кърджали. Тя е в състава на 23-ти шипченски полк. Неговият щаб от 15 май 1935 година идва в Симеоновград и дружината се обособява в пехотен полк. От 1 юни 1936 година името му се възстановява в 30-ти пехотен шейновски полк. Така започва новият славен път на прославения Симеоновградски полк, пленил пет турски знамена и бойците му паднали в славни битки,но не дали свое знаме. Във вестник „Българска армия“ от 9 януари 1998 година е отпечатана статията „Двадесет и осем години Симеоновградски полк защитава традиции,дълг и име“ от майор Румен Тодоров. Тук най-добре се отбелязва героичният път на полка от създаването му до края на Втората Световна война. Със своите героични подвизи и бойни подвизи през годините на съществуването си 30-ти пехотен шейновски полк влиза като един от най-заслужилите полкове в редиците на българската армия.

Полкът взема активно участие във втората световна война

в боевете срещу хитлеристите. В битките бойците проявяват героизъм в боевете на I и II фаза на войната. Със смърта на храбрите загинаха поручик Иван Арнаудов, под. Атанас Станков, р. Вълко Грозев Недев, Димитър Н. Петков, Стратия Иванов Стратиев. А учителят подпоручик Жеко Илчев – участник във войната, винаги с патос разказваше за бойните действия на полка, за героизма, проявяван от бойците на 30-ти шейновски полк.
Пътят на полка е описан в книгата на капитан Румен Тодоров „Черен полк за човеци“ и книгата на Евелин Евлогиев „Белите истини за „Черния полк“.

Снимка: Агенция „Фокус“

Сакар нюз
От Сакар нюз май 3, 2018 10:22
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.