Всяко момиченце може да бъде принцеса

Жанета Дановска
От Жанета Дановска ноември 27, 2017 06:20

Всяко момиченце може да бъде принцеса

Акценти

  • "Принцескинството" без рефлексия води към ценности, с които след това е много трудно да се живее
  • Нито един въпрос към себе си, нито един въпрос към живота, нито дума за душевни качества и работа на ума, нито размишления за пътя и предназначението.

Свързани публикации

Анастасия Дмитриева | превод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска

Всички мои приятелки, майки на момиченца, в един глас твърдяха, че никога няма да позволят розовият цвят да проникне в техния дом! Розово — това е пошло и вулгарно! Майките твърдяха, а аз само кимах в знак на съгласие: Разбира се, че няма да проникне. Разбира се, че е пошло и вулгарно! И безвкусно! В края на краищата има и други прекрасни цветове: небесносин, бежов, жълт, черен. Стилно и красиво. Нека другите майки купуват розово. Ние сме над нещата, ние сме адекватни, умеем да съчетаваме точки с райе, събираме колекции от смешни чорапогащи с октоподи с барети и птички по жиците, небрежно намятаме болеро върху раменете на дъщеричките. А розовият? Розовият е за слабаците!

Спомних си всичко това, когато преди детския спектакъл прикрепях розовите крилца на дъщеря ми Саша, където тя играеше пеперудка. Те бяха в комплект с розова рокличка. И хармонираха с розовите пантофки. Спомних си и се усмихнах.

Отначало както си бях наумила, се противопоставях на розовото, после се смирих, а накрая го заобичах. Смирих се когато дъщеря ми си избираше гумени ботушки и все още нищо не знаеше за света на принцесите. Тя уверено ми посочи: «Искам точно тези!». «Точно тези» бяха максимално момичешки, до оскомина в зъбите. Тогава тя не гледаше мултипликационни филми (тоест не беше запозната с масовата култура), не ходеше на детска градина (тоест не живееше сред масовата култура), не четеше комикси и момичешки списания (тоест, разбрахте ме, нали). Просто тя на някакво генетично ниво избра „най-принцескинските“ ботушки на света. Явно на малките момиченца действително им харесва всичко това.

Тогава се предадох и реших, че щом Саша го харесва и е радостна, то така да бъде. Дори розовото. Само че нека бъде хубаво розово, правилно розово, не крещящо и дразнещо очите. После дойде и самото приемане, но и досега ми се струва, че това си е стокхолмски синдром в чист вид.

Но розовото е само върхът на айсберга. Розовото е част от „принцескинската“ парадигма. Принцесите започват да дебнат малките момиченца практически от раждането. При някои още бебешката стая е оформена в стил малка принцеса. Към нея се добавят пищни роклички и полички. След това се включват филмчетата и книжките. Принцесите са навсякъде: на екрана, на кориците, на блузките, на стелажите в магазините. Даже Пипи, любимата Пипи, в чиято адекватност няма нужда да се съмняваме, и тя е островна принцеса.

Принцесите са тези, на които момиченцата искат да приличат, тоест,с които биват сравнявани, когато се подчертава красотата («Ти си нашата принцеса!»). Те са тези, за които мечтаят. Но са и тези, за които никой не се замисля какво представляват на практика? Принцесата – коя е тя? Какво означава да си принцеса? Всички мечтаят да станат принцеси, но по-далеч от гланцовата красота и рокличките не си правим труда да погледнем. Да, защото масовата култура рядко си прави труда за каквото и да било.

С риск да стана банална: «принцескинството» без рефлексия води към ценности, с които след това е много трудно да се живее. Знаете ли защо? Защото тези ценности са външни и са насочени на отдалечаване от себе си. Ценностите са прости: а) да съм гланцово-красива и б) да намеря принца. Нито един въпрос към себе си, нито един въпрос към живота, нито дума за душевни качества и работа на ума, нито размишления за пътя и предназначението. Няма нищо такова. Гладка кожа и принц с 24-каратова усмивка. Струва ви се, че преувеличавам? А аз смятам, че от погълнатата, без да се сдъвче идея за принцесата израства девойка в стил „Космополитън”. Със същите изисквания. Расте недоволството от себе си и неувереността в себе си, неразбирането на себе си и неумението да слуша себе си. Ако още от детството се стремим към идеал, кога ще намерим време да се запознаем със себе си? И да се заобичаме такива, каквито сме?

Ако с розовото се оказах удивително гъвкава, то с темата за принцесите, засягаща системата от ценности, започваща да се формира у Саша, ми се искаше да бъда много внимателна. По щастлива случайност ми попадна книгата на Брижит Мине «Всяко момиче мечтае да стане принцеса». Тя не е бестселър, издадена е в скромен тираж, но за мен се оказа съкровище! Съкровище, което чертае ориентири. Горещо ви я препоръчвам!

Пълничката, късогледа Марика седи пред огледалото и въздиша. Така иска да бъде принцеса! Но е очевидно, че такива като нея не биха могли да бъдат принцеси. Очила, криви зъби, повечко килограми. Как може да се мери със Снежанка или Спящата красавица!

А и баща и като че ли нарочно, все я нарича «Моята принцеса!». Каква принцеса е тя?

Тази нощ бащата дълго не можа да заспи. Първо лежеше на лявата си страна, после на дясната, после пак на лявата. Тъжно гледаше в тавана, зави се презглава с одеялото, накрая го изхвърли. Когато часовникът на кулата удари полунощ той все още не спеше. «Никаква принцеса не е, не е принцеса, не е принцеса, не е принцеса». Да, тези думи на Марика не му даваха мира.

На сутринта Марика не отива на училище, а цял ден се разхожда с баща си. Първо отиват във фризьорския салон. Там работи тяхна позната – Жет, със златни ръце и голям белег над горната устна. Тя прави на Марика красива прическа. Когато излизат навън, Марика пита защо горната устна на Жет е толкова странна. Бащата спокойно отговаря, че тя така се е родила, но също се е родила с талант да твори чудеса с гребена и ножиците. И добавя: «Според мен, Жет е истинска принцеса!».

Марика се замисля. За нея това е първата принцеса с негланцова външност, но с талант.

После се запознават с едра жена с червени бузи – Циска, която приготвя изумителни торти и сладкиши. Както вече се досетихте, тя също се оказва принцеса. След това срещат баба в парка, несъмнено, принцеса за своя дядо, и то в продължение на десетки години. После още една, и още една.

В края на деня Марика споделя с баща си своето откритие, което, сигурна съм, ще и бъде много полезно в живота:

— Знаеш ли, тате, принцесите са различни: пълни и слаби, светли и тъмни, с прави коси и с хиляди малки къдрици, а някои съвсем нямат коса. Тогава са плешиви принцеси. Има старички принцеси и съвсем млади. Принцесите могат да са здрави, но може и да боледуват. Има принцеси с белег на устната и с очила. С дълъг нос и с къс нос, а има и с чипи нослета. Едни принцеси седят на трон, а други в инвалидна количка. Могат да са с дълги уши, малки уши или даже болни уши. Светът е препълнен с принцеси.

Огромни благодарности на бащата, роден във въображението на писателката Брижит Мине и нарисуван от илюстратора Мерел Айкерман за деня, който е подарил на своята Марика. И който ние със Саша преживявахме десетки пъти. След това обсъждахме и споделяхме своите впечатления. Благодаря за правилно построените ориентири, с които «принцескинството» в съзнанието на малкото момиченце е по-милосърдно и осъзнато – и към себе си, и към околните. В края на краищата, да си принцеса е чудесно! Особено когато си наясно какво означава това.

Източник: http://www.matrony.ru/kazhdaya-mozhet-byit-printsessoy/

Жанета Дановска
От Жанета Дановска ноември 27, 2017 06:20
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.