Влайковата воденица

Иван Кукучев
От Иван Кукучев септември 29, 2017 11:37

Влайковата воденица

ТОПОЛОВГРАД | Иван Кукучев

„Прошката е божественото в човека, тя дава огромна сила за духовен растеж.”
Сергей Прокофиев

В нашия малък град живеят хора родолюбци, които не са безразлични към историята му, и които искрено желаят родолюбието да се предава и на по-младото поколение. Много от тези достойни люде са били приятели на големия родолюбец, покойния Стоян Младенов. Именно те ми подсказаха да пиша за Влайковата воденица, като най-настойчив беше д-р Ивайло Вълчев, който ми посочваше и от къде да започна. Това не е никак лесно, времето е заличило спомените за съществуването на воденицата и за нейните стопани. Изминалите години са безжалостни, след тях всичко е обречено на забрава. Казвах си, че този материал даже не знам как да го нарека, ще ми е май много труден.
Трябваше да започна от някъде. Първата ми среща беше с Янко Дойчев. Той много се зарадва, че все още има хора, които тачат миналото на района и се интересуват от тази история. „Иване, ще ти кажа това, което си спомням, но няма да ти бъда много полезен, но ще те насоча към човека, който ще ти помогне. Казва се Георги Бароков, дъщеря му работи в банка ДСК.”
С Ванчето, за която съм писал в една от книгите си, лесно се разбрахме. Два дни по-късно от разговора ни, тя уреди среща в с. Хлябово с баща си. В къщата ме посрещна един здрав, жизнен българин, който ме прие в една чиста и подредена стая. Вдовец е повече от 10 години и щеше да бъде нетактично от моя страна веднага да заговорим за Влайковата воденица. Първо заговорихме за него и семейството му. Въпреки че е сам, той не се оплаква от живота, дъщерите му Павлина и Ванчето често го посещават и той се гордее с тях. Павлина е два мандата кмет в Ямболското село Ханово, а Ванчето е уважавана служителка в банка ДСК. Сега Георги е пенсионер, животът му не е бил лесен, много години е бил механизатор. Къщата на Георги се намира на една тясна уличка, недобре чакълирана, точно срещу къщата на Влайкови.
Янко Дойчев започна да говори бавно за семейство Влайкови и едноименната воденица. Бързам да отбележа, че не знам каква инженерна мисъл е вложена при строежа на воденицата, но бента и е бил на мястото, където сега се намира стената на недовършения язовир „Ханчето”, който така и остана недостроен в годините на така наречената демокрация.
Воденицата е построена от гърци през 1922 година, а задвижването й в началото е ставало с вода. След споразумението „Моллов – Кафандарис” между българското и гръцкото правителство за преселването на българи от Гърция и на гърци от България, собственикът й, грък, продава воденицата на дядо Дончо от с. Хлябово. Това става в периода 1924-26 г. Дядо Дончо купува воденицата за сина си Христо, но през 1929 г. преценява, че той не може да я поддържа и експлоатира правилно, а и да носи печалба. Дядо Дончо обявява воденицата за продан и тя е купена от дядо Петър Влайков, дядо на инж. Кольо Петров /покойник/, бивш зам. директор на Завода за медицински инструменти /ЗМИ/ в Тополовград.
Не след дълго време воденицата се поема от сина на дядо Петър – Георги, баща на инженера. За тази уникална и колоритна личност ще разказваме, като следваме думите на Георги Баронов.

За кратко време Георги Влайков с помощта на синовете си Петър и Руси не само възстановяват воденицата, но и променят задвижването и от това с вода на такова с двигател с турбина, като охлаждането става с вода от Ханчето. Тази вода идва от местността Двата моста. Започва да се мели много качествено брашно и с това се привличат клиенти и от по-далечни райони. Тук ще вмъкна думите на Янко Дойчев: „Бай Георги и синовете му Петър и Руси са родени техници, сякаш са завършили инженерство в Германия”. Воденицата работи до 1957 г., до създаването на ТКЗС, но преди това сем. Влайкови е интернирано от комунистите в Лом. След завръщането от там, с части от изоставената воденица Георги Влайков построява мелница в с. Хлябово, отначало задвижвана от трактор „Беларусь”, а по-късно посредством ел. енергия. Меленето на зърното за фураж на животните е ставало с воденични камъни.
Бай Георги продължава да помага на хлябовци. Той създава голяма зеленчукова градина, повече от 20 декара на ТКЗС в с. Хлябово. Какви изчисления и чертежи е правил не знаем, но построява бента на такова място, че зеленчукът се полива по гравитачен път. Когато в горещите месеци водата не е достигала, за да се полива по този начин, се е използвала помпа, задвижвана с трактор.
Бай Георги Влайков продължава напред. В стопанския двор построява чешма с двадесет корита за поене на животни. По-възрастните от село Хлябово си спомнят с добро за бай Георги и неговото семейство. И сега използват чешмата, направена от него в местността Попово дърво в полите на Сакар планина. Каква инженерна мисъл е вложил бай Георги, как е изчислил градусите на наклона за движението на водата, но пътят й е интересен. Тя пълни единия ред корита и преминава в другия ред с корита, така че във всяко да има прясна вода.
Семейство Влайкови е било едно патриархално, християнско семейство с такива добродетели, които в днешната материалистична култура трудно или по-скоро въобще не могат да се придобият.

 

Иван Кукучев
От Иван Кукучев септември 29, 2017 11:37
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.