Владиката работи неуморно повече от 20 години за утвърждаване

Акценти

Вестник „Сакарнюз“, #39/168, 25-31 октомври 2019 г.

Свързани публикации

Втора част

В първата част ви разказахме за живота на митрополит Герасим, който през 1897 г. е назначен за предстоятел на учредената със султански берат Струмишка митрополия. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно повече от 20 години за утвърждаване на делото на Св. Екзархия. На 21 октомври 1912 г. по време на Балканската война Струмица (днес в пределите на Македония) е освободена от османска власт от части на 7-а рилска дивизия. При избухването на войната 136 души от града стават доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Дейността на Герасим в тези дни става достояние на новоназначения окръжен управител на Струмица – видният български общественик, историк, юрист и публицист Владимир Караманов. Той е роден през 1875 г. в Кюстендил. Завършва с отличие Педагогическото училище в родния си град, после учи история във Висшето училище в София. След завършване на образованието си работи като учител в Добрич, Дупница и Кюстендил. През 1904 г. е назначен за секретар на окръжното управление в Кюстендил, а 3 години по-късно става окръжен управител на Плевен. Виждайки в него големи способности на администратор, правителството го поощрява да завърши право в Лозана. По време на Балканската война Владимир Караманов е управител на Струмица. През следващите години става последователно кмет на Кукуш и Кюстендил.
„През Балканската война със заповед на новоназначен окръжен управител на Струмица пристигнах в този град от София на 15 ноември 1912 г. Не бях запознат с обстановката и счетох за своя първа длъжност да посетя българския митрополит Герасим, от когото да се осведомя за истинското положение. Затова още рано на другия ден отидох в митрополията. С Герасим аз имах вече запознанство отпреди около три седмици. Тогава, на път с войсковата ми част за Солун, посетих дядо владика, целунах десницата му и водихме доста продължителен разговор. При тая първа среща останах с най-добри спомени и уважение за тоя известен и заслужил български йерарх и голям родолюбец“, пише Владимир Караманов.

„Втората ми среща с митрополит Герасим, продължава той, беше вече като български административен служител в Струмишки окръг. Останах повече от два часа. През това време разменихме много мисли за войната и създаденото положение. Владиката ми даде подробни сведения за Струмица, околията и окръга – нещо, което достатъчно ме улесни в трудната задача по установяване на първите местни административни и полицейски власти. В края на разговора Герасим ми предложи квартира в митрополитския конак. Това ни още повече сближи и станахме добри приятели“, разказва началникът на окръг Струмица.

„Митрополит Герасим беше истински народен пастир, кален в дългогодишни разправии и борби с турската насилническа власт и с лукавото гръцко духовенство и пропаганда. Той познаваше добре местните условия, беше смел и решителен във всички свои искания и начинания от народна полза и с дълбока вяра в светлото бъдеще на целокупния български народ. По това време Герасим беше 52-годишен. Гордата му и величествена осанка съответстваше на вътрешния му мир. Всичко това правеше щото събеседникът и противникът му да го уважават и да хранят пълен респект към личността му. Неговото достойно и гордо държане спрямо органите на турското управление и местните гръцки свещеници, упоритостта и смелостта му, както и енергията, способностите и родолюбието му направиха много за българското народно дело в Струмица и цялата Струмишка епархия, включваща Струмишката кааза, Малешевско, Радовишко и големи части от Дойранско и Тиквешко.

Продължава