Владиката Герасим не забравя своите съграждани от Свиленград

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #41/170, 8-14 ноември 2019 г.

Свързани публикации

• Ученици развълнуваха тополовградчани със стихове от Яворов 0 07.ное.
• Музеят ,,Дженкинс” – гордост за бисерчани и българи 0 30.ян.
• Библиотеката в Харманли бе домакин на работна среща 0 15.ное.

Първа част

Втора част

Трета част

В това вълнуващо слово дядо Герасим между другото казва: „Всеки човек трябва да се покорява на властите, които са над него, защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има на света – всичките са от Бога отредени“. Едновременно той изтъква и необходимостта от свикването на младите българи от Струмишка околия в редовете на първата местна българска войска, като не пронуска да похвали събраните младежи, че всички са се озовали най-бързо и с най-голяма готовност на позива на установената вече в града и околията българска административна власт.
С хубави и запомнящи се думи архипастирът описва пред народа значението на военната служба и дълг. Макар като довчерашни роби българите да не са били подготвяни във военната служба, те са готови да я усвоят и да оправдаят надеждите, които им се възлага от българското отечество и българския цар. Накрая не забравя да спомене, че на тая тяхна първа служба и за историческия момент, който преживява българският народ, ще липсва нещо, ако не бъде предварително съпроводена и с едно видимо и тържествено обещание пред Бога и пред всички присъстващи граждани. Обещание, че българските войници оттук нататък няма да се различават от техните по-стари братя по оръжие от свободна България и че те ще служат също като тях вярно и честно на своето отечество, за което няма да пожалят живота си при изпълнение на своя войнишки дълг.
„Със свършване на речта митрополит Герасим извика: „Момчета, вдигнете всички дясната си ръка и повтаряйте думите, които аз ще изговарям“. Доброволците като един вдигнаха стотици ръце нагоре и високо и от дълбочината на сърцето си повтаряха изричаните от владиката клетвени думи. Щом свършиха, всички се прекръстиха и по даден знак започнаха да целуват златното евангелие, кръста и десницата на митрополита, като предварително минаваха под знаме, гордо държано от двама четници. Клетвата завърши с громко и продължително „ура“ и с възгласите „Да живей България!“, „Да живей храбрата българска войска!“ След свършване на молебена и клетвата дядо владика покани на обяд в митрополитския конак всички по-видни български чиновници в града“. Така завършват спомените на окръжния управител Владимир Караманов за срещите и разговорите му със Струмишкия митрополит Герасим.

След гимназията – учители в Македония

Въпреки че е далече от Свиленград, митрополит Герасим не забравя своите съграждани. Той подпомага много ученици, с неговото прокровителство се назначават учители в Македония. Герасим взима под крилото си Георги Демиров още от малък. Най-напред го дава да се учи в Струмица, а след това го праща в прочутата Солунска българска гимназия „Св.св. Кирил и Методий“. Демиров е учител последователно в родния Свиленград, Струмица и Кавадарци. После става чиновник в Екзархията в Цариград.
До края на живота си работи във финансовото министерство и Св. синод. С протекции на владиката Димитър Катерински и Анастас Разбойников са назначени от Екзархията на служба през 1909г. – Катерински за училищен инспектор в Струмишката епархия, а Разбойников за учител в педагогическото училище в Серес.

край