Виктор Юго: „България постига своето Освобождение благодарение и на подвига на Ботевата чета“

Сакар нюз
От Сакар нюз юни 6, 2020 12:44

Виктор Юго: „България постига  своето Освобождение благодарение  и на подвига на Ботевата чета“

Акценти

  • Регионален вестник, # 22/906 година XVII, 5 - 11 юни 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Всяка година на 2 юни отдаваме почит на героите. Този ден не е празник, а преклонение пред загиналите за свободата и независимостта на България.
На 2 юни преди 144 г. куршум застига поета – революционер Христо Ботев, дръзнал „курбан да става“ за свободата на България.
Синът на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева се ражда през 1848 г. в бунтовния Калофер. Продължава учението си във Втора Одеска гимназия в Русия, учителства в с. Задунаевка – Бесарабия. Завръща се през 1867 г. в родния Калофер, където проповядва идеите си за свобода и независимост.
Бунта изповядва и в своята поезия и публицистика. Живеейки в Румъния, публикува във вестник „Гайда“ първото си стихотворение „Майце си“. Работи като печатар при Каравелов, по-късно е и сътрудник. Като журналист под негова редакция излиза новият революционен орган в. „Знаме“. Съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“(1875 г.).
Като част от българската емиграция в Румъния, след вестта за готвеното въстание в българските земи (Априлското), не остава безучастен. Включва се в събирането на средства за въоръжаването на чети, които да преминат в България в помощ на въстаниците. Самият той организира чета и става неин войвода. Славният му път (от Гюргево до връх Вола) започва с кораба „Радецки“, който акостира на българския бряг край Козлодуй. Ботев изрично пояснява, че се притичват в помощ на своите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на скъпото ни отечество – България.
За жалост, във врачанския Балкан, след тежко сражение, изненадващо куршум убива Ботев. Смъртта на войводата слага логичния край и завършек на Ботевата чета. Оцелелите четници са заловени от турската власт и отведени в Малоазийските затвори.
Но още същата 1876 г. Иван Вазов ще увековечи в стих, по-късно в патриотична песен, този славен път на четата.
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и „Радецки“ гордо плува
по златнѝ вълни.
По онова време във все повече вестници се пишело за малкото българи, дръзнали да се опълчат на империята, показвайки на света, че поривът към свобода е по-силен от страха и от смъртта. И както Виктор Юго ще каже: “България постига малко по-късно своето Освобождение – на 3 март 1878 г., благодарение и на подвига на Ботевата чета”.
Едва ли Христо Ботев е предполагал, че шедьовърът му „Хаджи Димитър“ ще увековечи завинаги и неговото име чрез стиховете: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“ . А Втори юни ще е денят, в който българите ще почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Деня на Ботев.
Поклон пред всички герои, отдали своя живот, сили, младост за свободата и независимостта на Отечеството!
И нека никога не забравяме думите на поета:
…Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина…
Но… стига ми тая награда –
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…

02.06.2020 г.
Автор: Елена Митева

Сакар нюз
От Сакар нюз юни 6, 2020 12:44
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама