В Спешна помощ получих лечение, но и грубо отношение
Акценти
- Регионален вестник # 17/901 година XVII, 1 - 7 май 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово
Свързани публикации
Преди Великден, в четвъртък след полунощ, около 04:00 ч. /17 април/, ми се наложи да отида в Спешна помощ – Харманли.
Час преди това ми стана лошо и припаднах – пребледнях, изпотих се, нищо не виждах и нищо не чувах. Щом се посъвзех малко, премерих кръвното си налягане и то беше много ниско – 87/57. Съпътстваща ми беше някаква алергия от предния ден – леко зачервяване около очите и поява на силен сърбеж вечерта, преди да ми падне кръвното. Бях изпила и едно противоалергично хапче /може и той да е повлияло за понижаването му/.
Пристигайки със съпруга ми в Спешна помощ, зазвъняхме на звънеца и отвътре се чу глас: „Стига сте звънели, идвам!“ След което се отвори прозорецът и през мрежата една жена поиска да се осведоми за какво сме там. Аз започнах да обяснявам от самото начало всичко с подробности, мислейки че така е редно. Въпреки това, медицинската сестра отново попита защо сме отишли там, с което даде да се разбере, че не това е мястото, което трябва да посетим в такъв случай. Попитах къде трябва да отидем, а отговорът й бе: “В Хасково!”.
След кратка пауза от двете страни, репликата от нейна страна беше: „Защо не спите по това време, а сте дошли тука!“. /Сякаш има хора, стигнали до там без основателни причини./ След поредно кратко мълчание и тежка въздишка жената се сопна: „Сега знаете ли колко трябва да се екипирам и обличам, за да ви пусна вътре?“. При което аз започнах да се чувствам едва ли не виновна, че съм им нарушила спокойствието.
В крайна сметка отключи вратата и каза, че ще пусне само мен вътре. Влезнах и веднага пак заключи. Погледна ме на входа и като ми видя миглите, реагира: „Погледни се какви мигли си сложила, как няма да получиш алергия!“. Най-спокойно й отговорих, че с тях съм от почти година и не съм имала кожни проблеми. През това време съпругът ми почука на стъклото и попита какво става, а тя започна да крещи, че “заради такива хора като нас, сме на това положение, че заради това отношение сме щели да останем без лекари” и още от сорта. Тръгна по коридора и ме повика след себе си. Премери ми кръвното и установи, че е нормално. Обясних, че преди да тръгнем за Спешното изпих голямо количество кока кола и хапнах шоколад, защото знам, че повишават кръвното.
След това, без да има връзка със случващото се, тя попита: “Този отвън с Вас какъв Ви е?”. Не можах да разбера това какво общо имаше със състоянието ми?! На висок тон ми разясни, че Спешна помощ била само за спешни случаи – инфаркти, инсулти… Тогава аз започнах да се оправдавам, че за пръв път изпадам в такава ситуация, стресът ми оказа голямо влияние и първото, което ми дойде на ум, беше да потърся помощта на медици. По това време на денонощието, нямаше как да се свържа с личния си лекар.
Тогава тя повика друго медицинско лице, което щом дойде, тя продължи да се жалва и на него. Той погледна алергията ми и каза, че съм за очен лекар. Обясних, че на следващия ден щях да потърся такъв, но в този момент бях в Бърза помощ, основно заради понижаването на кръвното. Каза, че единственото, което могат да направят е да ми бият инжекция урбазон, но това нямало да реши проблема.
На излизане любезно им благодарих за лечението, което ми оказаха, но очаквах от тях да получа и онова отношение, за което са положили Хипократова клетва.
В случая разказвам лично за моята история и конкретно за екипа, при който тогава попаднах. Не слагам всички под общ знаменател.
Хубаво би било да чуем и другата гледна точка. Тъй като не разполагаме с нея е добре да се въздържаме от „компетентни мнения“! Вие да получите помощ ли отидохте или да търсите добро отношение? Оказаха ли Ви неоходимата помощ съобразно оскъдните медикаменти и мизерната техника, с която разполагат? Вие винаги ли сте в добро настроение и приветлива особено в 4 часа сутринта? Недоволствате, че вратата била заключена, че не искат да Ви приема, а постарахте ли се да се информирате за новите разпореждания, които са получили в условията на Коронавируса? Медиците също са хора! Ние стоим на сигурно вкъщи почти 2 месеца, а тези хора са на първа линия! Грижат се за нас, трябва да пазят себе си и семействата си! Попитахте ли ги с какви предпазни средства разполагат, някой интересува ли се от какво имат нужда, как се справят психически и физически? Ние сме се изпокрили като мишки вкъщи и само недоволстваме. А Вие след като сте се изплашили защо не се обадихте или не отидохте по-рано, а 1 час сте се самолекували? Премерили сте си кръвното, когато не сте били добре, но не и след колата и шоколада? Всичко това се е случило на 17.04., но се сещате да пишете за това на 01.05. – за да им честитите Празника на труда ли?
Нека господата от вестника преди да публикуват подобни статии, за да си запълват мястото, да се поинтересуват и за мнението на другата страна в конфликта!
Това е най-редовно, не е само по случай карантината… Хората нямат абсолютно никаква вина за това, че сте избрали да работите такава работа или на подобно място!! Тази работа, не е за хора със слаби ангели или нерви, защото вашата работа коства нашите животи, нищо лично, просто след като това ви е работата, бъдете поне малко-по съпричастни! 🙂
Хайде Валентина, не се правете на ощипана гУспоИца! Никой от нас не се е крил като мишка. И ние работим, и си изпълняваме задълженията. Но медикът трябва да лекува и с добро отношение, не само с терапия. Това да ти натякват че трябвала да облича предпазни дрехи, в никакъв случай не е добро отношение. Добрата дума на медика също лекува, ако не знаете. И не е задължение на пациентите да се информират за новите разпореждания за облеклото на медиците за коронавируса, както пишете. Това те трябва да го знаят, а не ние. А това да си уплашен от евентуален инсулт, някога да Ви се е случвало? А да ви питат „Защо не спите по това време, а сте дошли тук?“, как Ви звучи? Никой не иска от тях добро настроение, а нормално отношение, ако правите разлика.
Това да говорите за празника на труда в контекста на нуждаещ се от помощ, звучи нелепо, Валентина. Никой не отрича трудните условия на медиците. Но това не трябва да е индулгенция за недобро отношение.
А какво пречи на медичката да си напише становището тук! А?
Поклон пред лекарите и сестрите, които ни лекуват, които два месеца са на първа линия! Но срам за онези, които само трупат стаж като работещи в здравната система!
Че, после кат ги бият… За трепане са..
Ти от Маламар дере ли си?
Те всички доктори са едни и същи бутниш ли им пара обръщат внимание
Не може всички лекари да ги поставим под общ знаменател. Има и достойни хора сред тях.
Има хора, които са си сбъркали професията. Но когато това са медици, става страшно. Защо не пишете кое е това „медицинско лице“? Срам!
Страшно нелюбезни
Никакво отношение към пациенти.
Аз пък не ми е ясно,защо тогава е тази Бърза помощ в Харманли,след като ще ни изпращат в Хасково.Да спят цяла ве4ер,и така да си вземат заплати.Ами да ги махнат,така и така не си вършат работата.