В Непал има четирите основни елемента – земя, вода, огън, въздух
Акценти
- Вестник НОВИНИ, брой 3/412 от 21-27 януари 2011 г.
Свързани публикации
За няколко дни стигнахме до границата на древното кралство Мустанг, сега област в Непал със особен статут. За посещението му се изисква специално и скъпо (50 $ на ден) разрешение, а самостоятелни походи са забранени. Повечето от далечните долини на Непал по границите с Китай и Индия и сега са трудно достъпни, а евентуална експедиция до тях е скъпо начинание поради високите такси за разрешения и липсата на хижи и храна, съответно необходимостта да се организира керван от носачи.
Ние продължихме по обиколката на Анапурна към Муктинах, свещено место за всички религии в Индийския субконтинент, защото има извори, горящ земен газ и планини опиращи в небето, тоест всичките 4 основни елемента – земя, вода, огън, въздух. Има поне 10тина храма и е пълно с поклонници, дошли от всички краища на Индия и Непал. Най-различни хора – от бизнесмени с охрана, до безгрижни садху, които се излежават около храмовете, пушат марихуана и на перфектен английски ти обясняват за своите вярвания.
Дълго е изкачването от Муктинах до превала Торонг ла, 5416 м, най-високата точка на маршрута около Анапурна,
покрит със сняг и безброй молитвени флагчета, оставени от преминаващите като дар за боговете. От другата страна е долината на Мананг, с прекрасни будистки манастири и шеметните ледени стени на Анапурна и Гангапурна.
С широко отворени очи, за 6 дни слезнахме от ледниците до джунглите и след месец в планините, отново се потопихме в безкрайната гмеж, воня и красота на Катманду…
За да спестим време, тръгнахме за Лукла, изходният пункт за похода към базовия лагер под Еверест, със самолет. Опасно начинание, защото самолетите напомнят за раздрънкани УАЗку с крила и перки, пистата в Лукла е тясна стръмна ивица асфалт върху планински склон, а силните ветрове и мъглите затрудняват кацането. Само няколко дни преди моя полет, един самолет не бе уцелил пистата в мъглата, и всички загинаха… Другата възможност е 2-3 дни здраво ходене с големи денивелации плюс 150 км по тесни кълни пътища, изсечени в склоновете над хилядаметрови пропасти, без мантинели. Така се върнахме след похода, в автобус пълен с хора , багаж и кокошки, даже и на покрива имаше пътници. Беше дълго пътуване, няколко пъти всички слизахме да бутаме или за поредната поправка, или смяна на гума…
Рискът и мъките в транспортните средства се възнаграждават с възможността да тръгнеш по „пътеката на хилядите крака“ към подножието на Еверест.
За 2 дни се стига в Намче базар, голям град с десетки хотели, център на туристическата индустрия и „столица“ на шерпите. Впрочем, шерпа е етническа група от тибетски произход, около 150,000 души, населяващи района южно под Еверест (Солу кхумбу), но също и нарицателно за височинен носач в хималайските експедиции, тъи като първите носачи са били шерпи по народност.
Нагоре става все по-красиво. Минахме покрай най-известния манастир в непалските Хималай -Тянгбоче, бяхме в долината Чукунг, под огромната южна стена на Лхоце, изкачихме Чукунг Ри, (5554 м) и Гокио Ри (5357 м). В Алпите тези върхове биха се извисили много над Мон Блан, тук са като джуджета. Въпрос на мащаб.
Най-красива е гледката от Кала патар (5,645 м), малък връх над базовия лагер на Еверест . Целият хоризонт е изпълнен с планини над 7000 метра. Пумори, Лхоце, Нупце и много други, чиито имена не знам… Над всички се извисява Еверест, най-високият връх в света – 8,848 м. Непалците го наричат Сагарматха, а китайците – Джомолангма. Изкачен е за пръв път от Едмунд Хилари и Тензинг Норгей, членове на британска експедиция, през 1953. Мечта за всички алпинисти, досега Еверест е изкачван над 4,000 пъти, а 220 души са загинали по склоновете му. Историята на върха е пълна с триумф на човешкия дух, както и с трагедии. Популярността има и обратна страна – организират се десетки експедиции, много от тях комерсиални, в които нерядко се включват и спортисти с много пари, но без елементарна планинарска култура. Базовите лагери, които са на 5300-5400 м, приличат на малки сметища вурху ледник, а в книги на алпинисти се споменава за скандали между експедиции, кражби, проституция, хазарт. Благодарение на глобалната комерсиализация, вече нищо човешко не е чуждо и във високите планини.
В страничните и труднодостъпни долини на национален парк Сагарматха живеят редки животни – мускусен елен, снежен леопард, хималайска мечка, червена панда.
Но най-популярен е йети – човекоподобно същество, за което местното население вярва, че живее в планините, а научната общност го смята за легенда. Има много сведения, снимки, гипсови отливки на следи в снега, дори срещи с митичното създание. В манастири се съхраняват „останки“ от йети. И все пак няма нито едно сериозно доказателство за существуването му, въпреки че няколко многомесечни експедиции специално са го търсили. Предполага се, че следите са оставени от други животни, най-вероятно хималайска мечка, която понякога ходи изправена, или дори от отшелници; а при топенето на снега са се изменили. Вярващи и невярващи в йети имат своите сериозни аргументи, интересът не намалява и безброй книги са посветени на темата. Много тайни крият Хималаите…
Стефан Хаджианастасов ( stefan.nomad@gmail.com) от Харманли, работи в САЩ, обиколил планините на повечето щати, Мексико, Канада, почти цяла Западна Европа, (без Испания и Португалия) Сирия, бившите съветски републики.
Снимки: Авторът
Край
Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.
Напиши коментар