В Непал има четирите основни елемента – земя, вода, огън, въздух

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 22, 2011 02:34

В Непал има четирите основни елемента – земя, вода, огън, въздух

Продължава от миналия брой

За няколко дни стигнахме до границата на древното кралство Мустанг, сега област в Непал със особен статут. За посещението му се изисква специално и скъпо (50 $ на ден) разрешение, а самостоятелни походи са забранени. Повечето от далечните долини на Непал по границите с Китай и Индия и сега са трудно достъпни, а евентуална експедиция до тях е скъпо начинание поради високите такси за разрешения и липсата на хижи и храна, съответно необходимостта да се организира керван от носачи.

Ние продължихме по обиколката на Анапурна към Муктинах, свещено место за всички религии в Индийския субконтинент, защото има извори, горящ земен газ и планини опиращи в небето, тоест всичките 4 основни елемента – земя, вода, огън, въздух. Има поне 10тина храма и е пълно с поклонници, дошли от всички краища на Индия и Непал. Най-различни хора – от бизнесмени с охрана, до безгрижни садху, които се излежават около храмовете, пушат марихуана и на перфектен английски ти обясняват за своите вярвания.

Дълго е изкачването от Муктинах до превала Торонг ла, 5416 м, най-високата точка на маршрута около Анапурна,

покрит със сняг и безброй молитвени флагчета, оставени от преминаващите като дар за боговете. От другата страна е долината на Мананг, с прекрасни будистки манастири и шеметните ледени стени на Анапурна и Гангапурна.

С широко отворени очи, за 6 дни слезнахме от ледниците до джунглите и след месец в планините, отново се потопихме в безкрайната гмеж, воня и красота на Катманду…

За да спестим време, тръгнахме за Лукла, изходният пункт за похода към базовия лагер под Еверест, със самолет. Опасно начинание, защото самолетите напомнят за раздрънкани УАЗку с крила и перки, пистата в Лукла е тясна стръмна ивица асфалт върху планински склон, а силните ветрове и мъглите затрудняват кацането. Само няколко дни преди моя полет, един самолет не бе уцелил пистата в мъглата, и всички загинаха… Другата възможност е 2-3 дни здраво ходене с големи денивелации плюс 150 км по тесни кълни пътища, изсечени в склоновете над хилядаметрови пропасти, без мантинели. Така се върнахме след похода, в автобус пълен с хора , багаж и кокошки, даже и на покрива имаше пътници. Беше дълго пътуване, няколко пъти всички слизахме да бутаме или за поредната поправка, или смяна на гума…

Рискът и мъките в транспортните средства се възнаграждават с възможността да тръгнеш по „пътеката на хилядите крака“ към подножието на Еверест.

За 2 дни се стига в Намче базар, голям град с десетки хотели, център на туристическата индустрия и „столица“ на шерпите. Впрочем, шерпа е етническа група от тибетски произход, около 150,000 души, населяващи района южно под Еверест (Солу кхумбу), но също и нарицателно за височинен носач в хималайските експедиции, тъи като първите носачи са били шерпи по народност.

Нагоре става все по-красиво. Минахме покрай най-известния манастир в непалските Хималай -Тянгбоче, бяхме в долината Чукунг, под огромната южна стена на Лхоце, изкачихме Чукунг Ри, (5554 м) и Гокио Ри (5357 м). В Алпите тези върхове биха се извисили много над Мон Блан, тук са като джуджета. Въпрос на мащаб.

Най-красива е гледката от Кала патар (5,645 м), малък връх над базовия лагер на Еверест . Целият хоризонт е изпълнен с планини над 7000 метра. Пумори, Лхоце, Нупце и много други, чиито имена не знам… Над всички се извисява Еверест, най-високият връх в света – 8,848 м. Непалците го наричат Сагарматха, а китайците – Джомолангма. Изкачен е за пръв път от Едмунд Хилари и Тензинг Норгей, членове на британска експедиция, през 1953. Мечта за всички алпинисти, досега Еверест е изкачван над 4,000 пъти, а 220 души са загинали по склоновете му. Историята на върха е пълна с триумф на човешкия дух, както и с трагедии. Популярността има и обратна страна – организират се десетки експедиции, много от тях комерсиални, в които нерядко се включват и спортисти с много пари, но без елементарна планинарска култура. Базовите лагери, които са на 5300-5400 м, приличат на малки сметища вурху ледник, а в книги на алпинисти се споменава за скандали между експедиции, кражби, проституция, хазарт. Благодарение на глобалната комерсиализация, вече нищо човешко не е чуждо и във високите планини.

В страничните и труднодостъпни долини на национален парк Сагарматха живеят редки животни – мускусен елен, снежен леопард, хималайска мечка, червена панда.

Но най-популярен е йети – човекоподобно същество, за което местното население вярва, че живее в планините, а научната общност го смята за легенда. Има много сведения, снимки, гипсови отливки на следи в снега, дори срещи с митичното създание. В манастири се съхраняват „останки“ от йети. И все пак няма нито едно сериозно доказателство за существуването му, въпреки че няколко многомесечни експедиции специално са го търсили. Предполага се, че следите са оставени от други животни, най-вероятно хималайска мечка, която понякога ходи изправена, или дори от отшелници; а при топенето на снега са се изменили. Вярващи и невярващи в йети имат своите сериозни аргументи, интересът не намалява и безброй книги са посветени на темата. Много тайни крият Хималаите…

Стефан Хаджианастасов  ( stefan.nomad@gmail.com) от Харманли, работи в САЩ, обиколил планините на повечето щати, Мексико, Канада, почти цяла Западна Европа, (без Испания и Португалия) Сирия, бившите съветски републики.

Снимки: Авторът

Първа част, втора част

Край

За презентацията е нужен JavaScript.

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 22, 2011 02:34
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.