В началото бе виното

Иван Кукучев
От Иван Кукучев февруари 5, 2019 11:30

В началото бе виното

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, #2/131, 18 – 24 януари 2018 г.

Свързани публикации

/почти истински разказ/
„Без цел животът се задъхва.“ Достоевски

Бай Павел нямаше висше образование. Той нямаше и средно, но бе завършил, и то успешно, всичките класове на основното образование. Беше човек, който виждаше и чувстваше възможностите, които животът ти поднася. Виждаше и ценеше светлината, умееше да я насочва в правилната посока за решаване проблемите на своето семейство, но не само на него – той помагаше и на други хора.
Баща му /лека му пръст/ беше находчив човек и успя да закупи от един грък къща и помощни сгради в центъра на града. Това стана в годините, съгласно споразумението “Моллов-Кафандарис” между България и Гърция ,по време на изселването на гърци, живеещи в България, и българи, живеещи в Гърция.
Хитрият грък, от когото купиха къщата, не пропусна да продаде изгодно и земите, които се намираха близо до последните къщи на Кавакли, от двете страни на пътя за местността „Халваджиева чешма“.
Малко хора в града имаха кабриолети, бай Павел бе един от тях. С кабриолета, теглен от алест кон, който винаги бе подкован от Кольо Налбантина, преминаваше по центъра на града, макар че в тези години това не беше баш центъра. Центърът беше вляво от халите, построен през 1937 г., в посока къщата на аптекаря Петър Апостолов отдясно, вляво обущарницата на Атанас Чифудов, бръснарницата на Георги Кукучев и пак вдясно млекарницата на братя Личеви и други, та чак до кафенето на Аргир Атанасов /но за този баш център в друг материал/. Преминаването с кабриолета по чакалирания път бай Павел го считаше като търженствен марш. Но еснафа също отваряха рано дюкяните си. Най-рано, много рано, хляб се печеше в Топаловата фурна отляво, следваше дюкянът на Черен Димитър, вдясно бръснарницата на Иван Макашчиев /войводата/ от с. Орешник. Следваше млекарницата на Стою. По-нататък беше шивачницата на Андон Марков, срещу нея гостилницата на Иван Ралев, след което следваха сградите на Коста Сакарски, построени през 1930 г.
Бай Павел така си разпределяше времето да има възможност да спре пред кафене „Милка“ и с приятели да изпие едно кафе. Правеше що правеше, но никога не допусна да се засече със здравите волски коли, които превозваха дялани мраморни блокове за четиринадесетте реда над основите за строежа на новата голяма и красива болница.
Изкопните работи започнали през 1949 г., а тържественото откриване се състояло на 1 декември 1952 г. В онези години такава болница не са имали нито Елхово, нито Ямбол, пък и други градове на страната. Заслугата за построяването на болницата е на жителите на Тополовград и на много активни личности начело с кмета Мирчо Мирчев.
Бай Павел стриктно внимаваше да не пречи на пренасянето на ценния товар от Каменната кариера в с. Мрамор. Даваше път на уморените добичета.
Кабриолетът, теглен от гордия кон, не се спираше пред кръчмата на Кольо Младенов „Лозата“, защото той вече рано, рано е на лозето, което беше близо до това на бай Павел, както и двамата се славеха с най-добре обработени и подредени лозя, а същевременно и производители на качествено вино. Бай Павел добре знаеше кои са основните компоненти за доброто вино. Това бяха чисти съдове, хубав материал от признати сортове, захарност, киселинност и подходяща температура. Въпреки това той не пропускаше да разговаря на тази тема с Васил Сяров и други майстори на виното.
Въпреки трудните в следвоенни години в 1945 г. в малкото градче се открива гимназия и ръководството й поема първият директор Грозьо Петков. Този високо интелигентен човек е завършил славянска филология в Софийски университет с отличен успех и е роден в с. Орешник. Името му се свързва с развитието на образованието в този регион до 1954 г., след което гимназията поема директорката Райна Граматикова до 1958 г.

Няколко години след откриването на гимназията, в учебното заведение се записва и по-малката дъщеря на бай Павел – Калина. Тя вече е в девети клас, учи се отлично и е едно от най-красивите момичета. Месец декември е месец на сватбите и когато в семейството настъпваше това радостно събитие, това не ставаше без вино. Тогава хората търсеха услугите на бай Павел. Той имаше пълно доверие на малката си дъщеря и беше напълно спокоен, когато отсъства – тя да продава виното.
Калин и по-голямата му сестра останаха сираци. Баща им си отиде от този свят от неканената жълта гостенка – туберкулозата. Той почина по-малко от година преди в Тополовград да дойде д-р Стоян Маринов, който с рентгеновия апарат и нови методи на лечение погна тази гостенка. Това продължиха и други лекари след него, та чак до 1982 г. Тази коварна болест бе победена и гръдното отделение в нашата болница бе закрито. Остана да съществува само противотуберкулозен кабинет.
Калин помагаше на майка си, беше здраво, симпатично момче. През лятото работеше с по-големи момчета за набиране на пясък край Ханчето. Правеха го на големи фигури и така ги предаваха на строителния техник. Даже чукаше и чакъл, който беше основният материал при строежа на пътища.
Майка им трудно преодоляваше загубата на баща им, но не се предаваше. Тя като орлица се грижеше за своите деца.
В един прекрасен ден учителката Станка Цилева /сестра на убития партизанин Иван Тодоров Дамянов – Камен/ й предложи работа в противотуберкулозния диспансер в Хлебаровата къща под ръководството на д-р Стоян Маринов. Трябва да отбележа, че тогава хора, лежали в този диспансер под грижите на д-р Стоян Маринов и днес са живи и здрави, и са на пределна възраст.
Време е да се върнем на нашите герои – Калина и Калин. По-голямата сестра на Калин щастливо се задоми. Тя стана жена на момче от добро семейство. Родителите му бяха занаятчии – баща му беше майстор обущар, а майка му шиеше в дома си по- елементарно облекло с ръчната си машина с марката „Сингер“. Сестрата на Калин става част от едно християнско работливо семейство с патриархални, морални ценности. Майка му и той искрено се радваха, но не се чувстваха много добре, когато сватът, макар и тактично, обяви, че ще поемат всичките разходи по сватбата.
Настъпи денят на тържеството. Майка му го помоли да отиде и да купи малко вино от бай Павел, та и те да имат да почерпят гостите. Калин тутакси изпълни молбата на майка си и се озова в къщата на бай Павел. Посрещна го едно красиво момиче и го покани да влезе в одаята, където беше виното.
– Аз те познавам. Ти си в девети „а“ клас – каза Калина.
Калин се стъписа и си помисли „Нима е направил впечатление на тази красавица?“
– Виното ви трябва за сватбата на сестра ти – продължи Калина.
„Господи, тя и това знае“ – помисли си той.
Калина взе от ръцете му съда и понечи да го напълни, но преди това му предложи да опита виното.
– Но аз никога не съм пил вино – най-после проговори Калин.
– Нищо, сега ще опиташ – отговори Калина и бързо наля в една малка чаша и я подаде на момчето.
Той не разбра как изведнъж глътна руйното вино, сбърчи чело, присви очи и погледна Калина, която го наблюдаваше с лека усмивка. Тези сини очи и тази усмивка Калин запомни за цял живот. Калина напълни съда с искрящата течност, червеното вино, родено от земята, създадено от хората и за хората. Момчето не успя да каже, че иска по-малко литри, че няма толкова пари.
– Не се притеснявай. Нека и от нас да има за сватбата на сестра ти – каза момичето.
Тя не спираше да го гледа и да му говори нежно и мило. Най-после и Калин събра кураж така я погледна и то не само веднъж, сякаш погледите им се сляха.
От този ден, когато за първи път вкуси от чудотворната напитка, за първи път почувства любовните трепети, а те бяха взаимни, животът след завършване на гимназията им продължава и днес се радват на внуци и правнуци. Често си говорят и никога не забравят за първата им среща, за първите им погледи, за първата глътка изпито вино.
Наистина, началото бе виното.

От подготвената му за печат пета книга

Иван Кукучев
От Иван Кукучев февруари 5, 2019 11:30
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.