В Деня за размисъл

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 8, 2016 07:49

В Деня за размисъл

Любен Стоянов

Любен Стоянов

Бях ходил в София по лична работа и на път пешком към гарата, видях един павилион да предлагат плакати с образа на цар Симеон Втори. От любопитство поисках да си купя, а се оказа че ги дават безплатно. Взех си три-четири броя и си ги донесох у дома. Вече се говореше, че предстои посещение на царя в родната му България и аз реших на прозореца, който е към главната улица да поставя неговия лик. Тъй като беше единствения портрет на царя в града, породи доста любопитство в много граждани. Една вечер прозорецът ми изтрещя и като излязох намерих разпиляни стъкла и разкъсан образа на царя. На сутринта възстанових пораженията и залепих следващия плакат. Минаха се три дни и историята се повтори – и вторият ми плакат беше унищожен. Аз се въодушевих още повече и за трети път поставих образа на царя.
Този път враговете на монархията не посмяха да посегнат върху прозореца. Не след дълго, кандидат-депутати от областния град отишли на бензиностанцията и са се интересували кой в нашия град може да оглави предстоящото учредяване на партия „Национално движение Симеон Втори”. Служителите от бензиностанцията им казали, че има един Любо – фотограф, на главната улица, който е почитател на царя и е поставил лика му на прозореца. Дойдоха двама представители от областния град в дома ми и ми предложиха да организирам и оглавя общински предизборен щаб, тъй като се очаква цар Симеон да се кандидатира за държавен глава на България. Не след дълъг разговор се съгласих и от другия ден започнах работа. Организирах си щаб и си начертах план за действие. Оставени ми бяха достатъчно агитационни материали. Намерих си и помощник – мой личен приятел – самотно момче с наивен и послушен характер – от политика въобще понятие си нямаше. Обаче за работа беше като робот. Основната му задача, когато тръгнахме по селата беше, докато аз провеждам събрания и говоря пред избирателите, той да окачи на видни места плакатите с обозначена дата на изборите и лика на царя. И всеки път присъстваше на самите събрания, където слушаше както моите изказвания, така и мненията на електората на царя.
Тъй като предизборната кампания на Симеон Втори се провеждаше форсмажорно, не разполагахме с повече от 22 – 23 дни. През това време на два пъти обходихме около 30 населени места, в които щяха да се организират изборни секции и се повтаряше едно и също – качествата на царя, деня на изборите, и ползата от неговото присъствие в страната, и така до края на кампанията. Дойде последният ден – съботен – ден за размисъл и моят помощник сутринта се яви и ме пита:
Бат Любо, днес накъде?
– Днес е ден за размисъл. Няма да работим – отговорих аз.
– Ами бат Любо, ти чул ли си, че утре щяло да има някакви избори?
– Не, от теб чувам за първи път – отговорих аз.

Сакар нюз
От Сакар нюз ноември 8, 2016 07:49
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.