Умна и силна българка от Тополовград просперира в САЩ

Иван Кукучев
От Иван Кукучев май 16, 2018 08:22

Умна и силна българка от Тополовград просперира в САЩ

Мария Янчева Кадиева е родена на 5 декември 1974 г. в Тополовград, зодия Стрелец. Гимназия завършва в родния си град. Приета е за студентка в Стопанска академия в Свищов. Завършва полувисшето си образование, а по-късно и степен „бакалавър”. Понастоящем живее и работи в САЩ като лекар.
Семейна, с двама сина. Владее английски, френски и руски езици.

„Писателят разказва и търси в самите нас смисъла на онази отговорност и онази мъдрост, които някои искахме от божеството.” Джон Стайнбек

Повечето от моите книги са своеобразна галерия от образи на тополовградчани, с някои от които се срещаме и поздравяваме по улиците на сакарския ни град. На-дявам се в този материал читателят да се вдъхнови от благородството, упоритостта, силата и чистотата на духа на героинята. Как едно обикновено, но с необикновена сила и хъс за победа момиче от Тополовград жъне победа след победа в своя живот, далече от Тополовград – в САЩ.
Героинята в тези словосъчетания е неудържима, силна и неотстъпчива в порива си да постигне набелязаните си цели и осъществи мечтите си.
Героите на нашето време, на нашия живот, са около нас, сред нас. Те са скромни, честни, предани на семейството, те не са в плен на парите и вещите, те са в плен на постигане на благородните цели, които са си поставили, с много труд, сили и любов. Именно за такова наше момиче, вече майка на двама сина, искам да разкажа. Може би много от нас, нейните съграждани, не я познаваме, по-скоро не знаем за нейния живот, за нейните спортни успехи, за професионалното ѝ израстване.
След завършване на висшето си образование Мария отива във Варна да работи по специалността си. В големия морски град с годините, които изминава, променените условия на живот, различните обстоятелства, срещи и общуване с други хора, попивайки от тях най-положителните преживявания от живота, коренно се променят мирогледа и ценностната ѝ система. Променят се отношението към живота и критериите към него. Тя става човек дисциплиниран, упорит. Това е началото на силната жена. Деветгодишният живот във Варна прави нашето момиче зряла, мъдра и независима жена. Тя се оформя като човек, който не допуска събитията да я водят, време е вече и тя поема водачеството на събитията.
Тук тя среща своя съпруг, който винаги е до нея и я подкрепя всякога и за всичко. Те са заедно вече двадесет години. Във Варна се ражда и първият им син Мартин.

Годината е 2002-та, когато семейството на Мима има късмет и получава от лотарията „зелена карта” за САЩ.

Ами сега? Дълго със съпруга си обмислят да се възползват ли от тази възможност. Има вечери, когато не могат да заспят, преценят всички положителни и отрицателни обстоятелства. Все пак първото им дете е на десет месеца. Ако направят тази крачка, те добре разбират, че това не е опит, а крачката назад е много трудна, въпреки че те са млади – тя на 27 години, а съпругът ѝ на 31.
Решението е взето и те заминават за САЩ с десетмесечния си син. С пристигането си в Америка първата стратегическа трудност е невладеенето на английския език. На летището в Ню Йорк ги очаква нейна приятелка от Варна. Тя вече е омъжена за американец и от няколко години живее в Пенсилвания. Семейството е прието радушно и в къщата на приятелката живеят около месец, но трудностите тепърва предстоят. Настаняват се в местния приют за бежанци в една малка стаичка. Храната е безплатна, за което те са длъжни да се грижат за реда и хигиената в приюта и да изпълняват и други задължения, каквито им възложат. Съпругът ѝ успява да си намери работа като мияч на чинии, а Мима се грижи за бебето и започва усилено да изучава английския език с речника. Трудностите следват една след друга. „И ако в този момент имахме пари, казва Мария, да си купим билети, щяхме да се върнем в България”. „Ние чувствахме казва тя как внимателно ни наблюдаваха в приюта и това е напълно нормално, все пак американците искат да знаят с какви хора живеят.

Семейството се възползва и от една програма, чрез която помагат на чужденци да научат английски език,

усвояването се провежда на вечерни занятия. В тази програма се включва само съпругът, тя се грижи за бебето.
Съпругът ѝ в България е професионален шофьор и управлява ТИР, но в Америка тези документи не са валидни. Налага се наново да завърши курсове и се явява на изпит за управление на ТИР.
С всеки изминал ден Мима малко по малко усвоява английския език. За това ѝ помага работата в магазин, срещите и разговорите с много клиенти.
На третата година от живота им в Америка семейството си купува къща. Ражда им се и вторият син Емилиян и с двете деца се нанасят в нея.
След пет години работа в магазина за втора употреба, усъвършенствала английския език, Мима решава да направи нещо повече. С двете малки деца, които често се разболяват, Мима се среща очи в очи със здравната система в Америка. Тя много харесва медицинските грижи и отношението към пациентите, нещо различно от тези в България. Решава да се посвети на тази професия и прави опит да учи за медицинска сестра. В Америка разстоянията имат други измерения. Такова училище има на 20 км от града, в който живеят. Въпреки това, тя кандидатства и е приета. Завършва и започва работа като пълноценна медицинска сестра. В Америка се полагат грижи по домовете. Започва да ходи по жилищата на пациентите, да ги преглежда и лекува. В това време съпругът ѝ, който е взел успешно отново изпитите си за шофьор на ТИР, започва да пътува на далечни разстояния от щат до щат.

Веднъж тръгнала по пътя на медицината, Мима не спира до тук.

Тя вече е обикнала тази професия и решава изцяло да се посвети на нея. Нейната цел е да стане лекар. След три години интензивно обучение, като последната година включва изпити, стаж по болници, практически занятия и др., тя завършва с пълно отличие лекарското си образование.
Завършила обща медицина с обучение по гинекология, тя практикува обща медицина и хоспис. В момента работи в Щатски мъжки затвор за осъдени за тежки престъпления по 40 часа на седмица. Втората работа на Мима е в хоспис. Тя преглежда и лекува възрастни хора в старчески домове и в собствените им жилища. Всичко това тя върши с желание и любов. Разбира се, това не е никак лесно, защото работи по 60 часа на седмица. Двамата им сина вече са пораснали, станали са самостоятелни и могат да се грижат за себе си.
„В Америка“, казва Мария, „можеш да се реализиращ, да постигнеш целите си и мечтите си, ако си упорит, трудолюбив, последователен и постоянен, всичко това ти се възвръща с възнаграждение”.
За да предам успешно и точно образа на нашето момиче, съм длъжен да пиша за другата страна от живота, неразривно свързан с нея и семейството ѝ – спортната биография. Като ученичка в СОУ „Д-р Петър Берон” – Тополовград, Мима спортува активно. Тя тренира баскетбол, лека атлетика, бягане на различни разстояния и туристическо ориентиране. Особено тази дисциплина е любима на момичето, защото е свързана с бягането.

Докато навършва 33 години тя спортува всекидневно.

В САЩ Мария решава да се включи в бягането на половин маратон във Филаделфия. За нея този вид спорт е напълно непознат. Разбира, че разстоянието на половиния маратон е 21.2 км, които я стряскат, но тя решава да се запише. Започва да бяга в местните паркове и пътеки за колоездачи. Идва сетният час, обстановката е невероятна, стартират 26 000 участници. Тя не само успешно завършва маратона, но и с много добър резултат. Именно това първо успешно завършено състезание я мотивира да продължи да бяга и поддържа спортна форма. Вече има кураж и се записва да участва в различни маратони в цяла Америка. Цялото семейство е до нея, тя чувства тяхната подкрепа.
Първият ѝ цял маратон е в столицата Вашингтон, като го пробягва с много добро време. Връщане назад няма да има и бягането се превръща в необходимост. „Бягането, казва тя, отнемаше стреса от моето ежедневие в динамичния живот в Америка. За 10 години тя е пробягала десет пълни маратона с разстояния по 42.2 км, над 65 половин маратони с разстояния 21.1 км, един ултрамаратон в пустинята Аризона – 53 км и други по-малки състезания.
Мария живо се интересува от всички подобни състезания по света. Преди две години тя е информирана за петте най-предизвикателни маратона на планетата и си поставя за цел да ги пробяга. Българката от Тополовград обича да пътува по света, съчетавайки пътуването с бягането. Всичко това ѝ се отразява добре да поддържа силата си, физиката и стройното си тяло. Един от тези приключенски и предизвикателни маратони е този на Великата китайска стена през 2016 г. Много световни агенции и журналисти пишат в своите статии „Българка завърши успешно маратона на Великата китайска стена”. Много от тях са пропуснали да подчертаят, че тази българка е от Тополовград. На финалите на всички свои спортни постижения тя е наметната с родния си български трибагреник.

Годините 2016-та и 2017-та са време на много активен спорт и нови постижения.

Идва ред и на много трудните, така наречени „маратони – хищници” в Южна Африка. И тези състезания са принудени да се поклонят пред силната жена. Тези маратони се наричат „хищници”, защото участниците бягат в резерват, в който живеят хищни животни. Преодолявайки тези маратони, Мима се среща и запознава със спортисти от цял свят. Общите стремежи и цели, преодолявайки едни и същи трудности по маратоните, са предпоставка за приятелство. С много от тях тя се вижда много често и особено с тези, които живеят в САЩ, се срещат и по щатски състезания.
През 2018 г. Мима се е записала за пробягване на три маратона. Пробягването на третия от петте най-предизвикателни и приключенски състезания в света ще бъде на 1 септември в Джордано. Той се нарича “The Petra Degert” маратон. Тя ще има възможност да бяга на най-ниската точка на планетата и да се потопи във водите на Мъртво море.
В спортния ѝ календар е включено пробягването на трудния маратон в Колорадо. Това са най-високите планини в Америка, където бягането ще бъде трудно.
„През 2019 г., живот и здраве, ще пробягам четвъртия от най-привлекателните маратони „The Polar Ciehe”, който се намира в Гренландия”. За това, което ѝ предстои, Мима много се вълнува, защото ще пробяга през най-ниската и най-високата точка на земята.
Петият и най-предизвикателен маратон се намира в непозната за много хора държава в Азия и тя предстои да участва в него при първа възможност. Така момичето от Тополовград ще изпълни мечтата си да пробяга петте най-предизвикателни и трудни маратони в света.
Девет години от живота на Мима преминават във Варна. Тя много харесва и обича този град и именно в него тя има желание да организира маратон. Това е една от мечтите ѝ.
Мечтите на тополовградчанката обикновено стават реалност. Тя никога не забравя родния си Тополовград. Тук живеят нейните най-близки хора, тук са нейните приятели, макар и много от тях да са потърсили по-добър живот в чужди страни. Спомня си за улиците на сакарския град, училищата, в които е учила, любимите си учители. Мима помни строежа /реконструкцията/ на читалището и лятното кино, чистите до блясък болнични отделения, Макар инфраструктурата на Тополовград и на градовете в Америка да не може да се сравнява, но всичко тук ѝ е скъпо и мило.
Умната и силна жена от Тополовград споделя: „Ще продължа да бягам докато имам сили и възможности, това обичам и мога да правя. Всичко, което съм постигнала и предстои да постигна, е било и ще бъде за моята родина България”.

От подготвената за печат пета книга

Иван Кукучев
От Иван Кукучев май 16, 2018 08:22
Напиши коментар

2 коментара

  1. Иван Вълчев май 17, 09:02

    И аз се гордея с Теб,,,Успех Мила!!!

    Отговори на този коментар
  2. Stefanka Gillett май 16, 21:08

    Статията е великолепна! Запознах се случайно с Мария във Фасебоок преди 7 години, трябваше да гласуваме за нея за да се класира на състезание в Хавай. Не можахме да съберем достатъчно гласове, но за това пък много българи бяха впечатлени от постиженията и и непрекъснато следяха всеки нейн маратон. Аз имах щастието да я срещна преди 7 години. Изключително позитивна, жизнена, лъчезарна, просто ви завладява в момента в който се срещнете с нея. Има строг режим, мога да кажа дори спартански защото за да си маратонец като нея трябва да се лишаваш от много неща, никога няма да я видите да яде хляб, сладки неща или месо. За това пък обожава морските деликатеси, плодовете, зеленчуците и мексиканската бира.
    Домът и е много уютен, Страхотна домакиня е и винаги приготвя нещо изключително вкусно поднесено в български традиционни съдове. Домът и изцяло е декориран в български стил, българското знаме е на почетно място, полицата над камината е обсипана с български сувенири. Всяка година Мария води синовете си в България, те владеят изключително добре български което рядко ще видите тук, дори като бях на гости имаха български учител за да се научат да пишат.
    Изключителен човек е Мария! Не познавам друга жена която така умело да съчетава работата, тренировките, семейните задължения и да изглежда толкова усмихната и пълна с енергия, освен това е изключително красива, обожавана от съпруга и децата си.
    Миме, гордеем се с теб!Покорявай нови върхове и Бъди винаги така неустоима!
    Стефи

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.