Тук лежи Самият Бог…

Жанета Дановска
От Жанета Дановска юли 24, 2018 08:17

Тук лежи Самият Бог…

Акценти

  • Помня, че срещнах два пъти една жена. Първото и детенце почина и тя дойде в Центъра да роди втори път. Явно й е трябвало огромно мъжество. Всичко тук й напомняше за преживяното – същите стени, същите легла, но тя се върна.

Свързани публикации

Свещеник Андрей Мизюк, Анна Уткена | превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Свещеник Андрей Мизюк кръщава бебетата в Саратовския перинатален център в отделението за интензивни грижи. По всяко време на деня и нощта могат да му звъннат от непознат номер. За него това означава, че някой иска да кръсти детенцето си направо в реанимацията. Свещеникът разказва за това място – там, където се срещат животът и смъртта.

Капки светена вода върху болничното легло

Нощ. Телефонен звън. На бял свят преждевременно се е появило много слабичко бебе, много преди термина. Майката дошла на преглед, но се оказало, че трябва да й се направи незабавна операция. Звънят ми роднини от Подмосковието, по чудо намерили моя телефон чрез общи познати от Саратов, молят да отида и да кръстя детето. Събирам бързо всичко необходимо и отивам в родилното отделение. Тук са свикнали с мен, всички знаят, че в Центъра идва свещеник и за никого не е чудо моето появяване нито през деня, нито през нощта.

Сградата на Центъра е нова. През деня на входа е пълно с балони, панделки, цветя. В този център са родени и моите три момчета.

Когато съпругата ми лежеше за задържане със средния син, идвах няколко пъти да я причастявам, заедно с още няколко бременни. Покрай изхода с балоните преминават бързо и едни други родители. Тяхната цел е реанимацията. Вместо цветя носят торбички с памперси. За изписването и за интензивното водят различни врати, но няма как едните родители да не се срещнат с другите. Животът и борбата за живот са съседи. Тук, както никъде другаде може да се почувства чудото, чудото на раждането на живота.

През нощта в болничните стаи е тихо и тъмно. Свети само лампата на дежурната сестра. Тичам по коридора. Казват ми, че момченцето ще се казва Дима. Той почти не се вижда сред тръбички и пиукащи медицински приспособления. Обикновено служа по съкратения чин, защото почти винаги няма време за пълния. Лекарите не даваха надежди, че ще оцелее. Но Дима успя. Родителите го донесоха в храма и аз го внесох на ръце в олтара.

До днес поддържам връзка с родителите на Дима. Той расте и се развива като всички нормални деца. В онзи ден в реанимацията се случи нещо особено. То се чувстваше и в тишината на спящите болнични стаи, и в приглушената светлина на сестринската стая, и в звуците на апаратурата. Там много ясно се усеща, че се води битка между живота и смъртта. Всички, включително „бойците“ – пеленачета, се държат сериозно и твърдо, както е прието на война. Много пъти в храмовете съм виждал формален подход към тайнството Кръщение, но в реанимацията – никога.

Кръщението в родилното, въпреки че се случва без възприемници, а съгласно вярата на майката, е едно истинско кръщение във вярата. Със сълзи на вяра. И по вярата им се дава.

Когато съм в храма, имам чувството, че съм един вид екскурзовод: обърнете се на запад, обърнете се на изток, следвайте ме. Близките стоят, скучаят, вече мислено седят на празничната трапеза. Те са красиво облечени, козметиката е малко в повече, щракат светкавици, звънят телефони. За шест години само пет човека можаха да кажат Символът на вярата наизуст. В реанимацията всичко се случва по друг начин.

„Родителите на умиращото дете не искат празни думи“

Родителите рядко плачат. В реанимацията пускат само майките. Майката не вижда нищо от апаратите, но чувства със сърцето си и на лицето й е изписано всичко, нищо че се опитва да го скрие. Бащите чакат навън. Винаги ме питат: „Колко струва?“ и са учудени, че е безплатно.

Спомням си едно момиченце: ,родено в 32-рата гестационна седмица, 1700 грама. Състоянието му беше стабилно, но майката искаше да го кръстим тук. Уточнихме всичко. На въпрос й за заплащане отговорих: „Нищо“. Тя онемя: „Неудобно е, все пак…“. Но гласът вече беше друг, пълен с доверие. В края на краищата това е ценното, това е, което остава.

Бог е лежал в яслите. Той лежи и в тези кувьози, в тези слабички телца, сред кабелите, под писъка на апаратите. Нямам какво да Му донеса, но е възможно, в някой момент някой да започне да Му се доверява, просто защото е протегнал ръка. А аз съм я поел. Доверието е онзи мост, който започваш да строиш сам.

Понякога е излишно да се говори. Родителите на умиращото дете не се нуждаят от празни думи. Имат нужда някой да поседи с тях, да ги прегърне. Достатъчно. Те често питат: „Защо?“, но формалният отговор би звучал цинично. Думите нямат никакво значение, това разбрах сам, когато почина баща ми. За тях няма перспектива, те не чакат утрешния ден. Детето им може и да не доживее до утре. Те трябва да знаят какво ще се случи тук и сега. В такива случаи е по-добре тихо да прошепнем: „Сега ще се помолим“.

Срещам се с различни майки. Спомням си една история… В родилното, след молебена чета молитвата към Св. Богородица за раждане. Питам за имената на родилките. Една от тях ми казва красиво, но ориенталско име. Добре, мисля си, всичко е възможно… При помазването тя също се нареди.

– Вие можете ли да се помолите и за моето раждане, аз съм мюсюлманка…

Помолих се. Нима имах друг избор?

Дъжд след Кръщението

Веднъж при миропомазването, момиченце, опасано с кабели и тръбички, много, много мъничко, изведнъж се усмихна и започна да се движи.

Елена. Така я кръстиха. Стоящите наоколо също бяха Елени. Наоколо шумяха апарати, но навън всичко цъфтеше и светеше ярко слънце. Чувствах, че нямам време, прочетох Апостол Павел, и веднага Евангелието… Господ е тук и Той е във всичко. В тези детски, почти затворени очички видях удивителна светлина. След това започна да вали.

„Миризмата на болката“

Когато служех в реанимацията на Центъра по изгаряния, много често усещах миризмата на изгоряла човешка плът. Именно така мирише болката. Там не можеш да си позволиш да се гнусиш, тази миризма е навсякъде, даже в стаята за молитви. В родилното я няма, но понякога там чувстваш леден полъх.

Трудно запомням лица, не водя статистика колко дечица съм кръстил. Записвам си в поменика: „За здраве на младенеца Георги, Йоан, Юлия, Дария, Варвара, Елена…“ За два дни – шест кръщавки.

Детската смърт

Нови имена, нови лица. Помня, че срещнах два пъти една жена. Първото и детенце почина и тя дойде в Центъра да роди втори път. Явно й е трябвало огромно мъжество. Всичко тук й напомняше за преживяното – същите стени, същите легла, но тя се върна.

Неведнъж съм се сблъсквал с детската смърт. На един 25 юни беше поменът на момиченцето Ника. Аз отслужих опелото. Беше само на осем години. На стената – седмичната програма, слънцето грее, наоколо играчки, книги, тетрадки. Беше преди пет години, но все още пред очите ми е малкият бял ковчег, спокойното сериозно лице, бялата рокличка. Случваше ми се за първи път.

Да, случваше се и после. Не ги броя, защото след всеки път ми се налага да започвам живота си отново. На мен. А какво е на тези, които след гробищата се връщат вкъщи и трябва да продължат да живеят и днес, и утре, и след това.

Не се опитвам да разбирам, опитвам се да приемам, да приемам всичко такова, каквото е. До последно вярвам, че това не е краят, че все още има надежда…. Тази вяра се предава от ръка на ръка, с едно ръкостискане, с една прегръдка. За мен тези деца вече са там, на по-доброто място. Може би когато и аз полетя натам, някое от тях ще въздъхне и заради мен…

Когато сме дошли на този свят, майката на никого от нас не е искала да ни боли. Аз не мога дори да си представя как е живяла Тя, знаейки, че ще Го боли. Но докато сърцето е способно да изпитва болка, нищо не е изгубено, надежда има…

Източник: https://www.pravmir.ru/mezhdu-rozhdeniem-i-smertyu-kreshhenie-v-reanimatsii-roddoma/

Публикувано в: pravoslavie.bg

Жанета Дановска
От Жанета Дановска юли 24, 2018 08:17
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.