Царски орел брани Сакар от потопи

Мила Чакърова
От Мила Чакърова септември 25, 2014 15:02

Царски орел брани Сакар от потопи

Акценти

  • Необичаен бракониер пък бил заловен в Бургарско преди време. Англичанин, заселил се трайно у нас, внесъл от родината си и странното си хоби – да колекционира яйца от птици. Нарушителят е заловен благодарение на предавателя поставен на една от жертвите му. От дома му пък са иззети яйца на редки видове. За залавянето му пък помагат и от Кралското дружество за защита на птиците. „Пазар за яйцата няма, иначе би станало страшно. Човекът е бил запленен от вредното си хоби”, обясняват еколозите. Случаят е предаден на българската прокуратура.

Свързани публикации

Една величествена птица все още може да бъде видяна в небето над Сакар. Легендите носят, че издигне ли се към облаците, то е за да прогони градушките и пороите. Жителите на не едно и две села благоговеели пред орела, спасявал поминъка им от стихията. Древните българи го наричали орелът на Тангра. Когато християнството дошло по нашите земи, на птицата започнали да казват „кръстат” орел, заради бялата окраска по гърба, напомняща кръст. Днес птицата е известна като Царски орел – световно застрашен вид, от който у нас са останали 26 двойки.

Повечето от тях обитават открити хълмисти места в Югоизточна България – Сакар, Странджа, долината на Тунджа. Предпочитат изолирани дървета насред пасища.

„Трябва да го опазим, както пазим историческите си паметници – Рилския манастир, Казанлъшката гробница… Изчезне ли от природата, няма как да го възстановим”, разказва Стойчо Стойчев, който е директор по природозащита на Българското дружество за защита на птиците от 2009 г.

Неотдавна, в една знаменателна за себе си вечер, Стойчев успя да застане редом до световно известния учен и автор на филми сър Дейвид Атънбъроу и британската принцеса Ана. Снимката на родения в Харманли природозащитник и аристократката, направена в залата на Кралското географско дружество в Лондон, обиколи медиите в цяла Европа. Стойчев бе отличен с наградата на Фонда за природата „Уитли”, придобила популярност като „Зеления Оскар”, именно заради усилията си по опазване на Царския орел. Освен престиж, призът носи на Стойчев и 35 000 британски паунда. Сумата ще бъде инвестирана в нов едногодишен проект по опазване на красивата птица, която британците наричат „имперски” орел.

„Комбинация от наука и практика”, така Стойчев определя работата си. Тя го отвежда в едни от най-красивите кътчета на Югоизточна България, места, които още пазят тайната на величествения орел. Стойчев е сред създателите на първите природозащитни информационни центрове в Маджарово и Пода. С колегите си въвеждат предавателите за сателитно проследяване на птиците от системата „Аргос”. През последните години разработват и т.нар агроекологични мерки, така че фермерите да получават субсидии ако възстановят пасищата в земите си и ги стопанисват като такива.
Именно сателитът отваря очите на природозащитниците за един поразителен факт – 60% от младите птици загиват, не както мнозина биха предположили следствие на бракониерски набези, а…убити от ток. Сигналите за птици оплетени в жиците на електрическите стълбове и гледките на агонизираща смърт зачестяват. Жертви са не само орлите, но и белоглавите лешояди, щъркели и т.н. Така приоритет номер едно за БДЗП става обезопасяването на електрическите стълбове. Със съдействието на елетроразпределителното дружество ЕВН и европейската програма LIFE започва поставянето на пластмасови предпазители. Към момента са изолирани близо 600 опасни стълба. На още над 2000 предстои поставяне на обезопасители.
Ежедневната битка за опазване на красивата птица, разкрива неподозирани детайли от поведението й. Някои от тях забележително наподобяват човешките.

„Наблюдавахме едно от гнездата на орела. Един ден мъжката птица просто изчезна. Тъкмо решихме, че е загинала, когато и женската сякаш се изпари и малкото остана само. Сериозно започнахме да подозираме отравяне”, разказва Стойчев.

За негова и на колегите му почуда, ден по-късно женската птица се завърнала в гнездото, но… вече в компанията на по-млад мъжки екземпляр. Двете птици изпълнявали брачни полети пред очите на изненаданите природозащитници, докато пак изчезнали. Новото мистериозно пътешествие приключило след три дни и останало необяснимо за хората. На следващата година същата женска долетяла в гнездото, но без младия си приятел. Следвал я зрял мъжки орел. „Така и не разбрахме дали това беше „оригиналният съпруг” от предишното лято”, смее се Стойчев. Най-големият враг за птиците си остава човекът, дори когато вредата е непредумишлена. Критичният период за орлите е мътенето. Всеки шум може да е фатален. „Причисляваме по един доброволец до всяка гнездо. Работата не е много вълнуваща, но е страшно полезна”, разказва Стойчо. Любопитни туристи, нахални дървосекачи, земеделски работници, обикновени хулигани, това са хората, които умишлено или не могат сериозно да навредят на Царския орел. Най-опасни разбира се са бракониерите. Макар природозащитниците да твърдят, че българинът става все по-дисциплиниран, инциденти все още стават. Само през миналата зима те са взели две жертви – един Морски и един Царски орел. Полицията залавя мъж, който съхранявал труп на Царски орел у дома си. Предполага се, че птицата е умъртвена, за да бъде препарирана. Заплаха са и отровните примамки. Преди време тяхна жертва в Пазадрджишко става орел с имплантиран предавател.
Необичаен бракониер пък бил заловен в Бургарско преди време. Англичанин, заселил се трайно у нас, внесъл от родината си и странното си хоби – да колекционира яйца от птици. Нарушителят е заловен благодарение на предавателя поставен на една от жертвите му. От дома му пък са иззети яйца на редки видове. За залавянето му пък помагат и от Кралското дружество за защита на птиците. „Пазар за яйцата няма, иначе би станало страшно. Човекът е бил запленен от вредното си хоби”, обясняват еколозите. Случаят е предаден на българската прокуратура.
Малцина у нас, извън ангажираните със спасяването на Царския орел, си дават сметка, че птицата може да доведе в страната ни големи групи туристи. Запалени по наблюдението на птици англичани и холанди вече плащат немалки суми за ваканции в Маджаровско. “Това са хора със сериозни интереси и сериозно оборудване – фотокамери и бинокли. Постъпленията за българския туризъм от тях са по-високи от традиционните „ол инклузив” туристи”, твърди Стойчев. Пристигайки у нас чужденците отсядат обикновено в някоя от къщите за гости в региона и са любопитни да узнаят повече за традициите на България, както и да вкусят специалитети на нашата кухня.

Туроператорски фирми в родните им места вече са се специализирали в дестинации за наблюдение на птици. Туристическата привлекателност на България вече има и международно признание. Преди година страната ни попада на 8-мо място сред 10-те най-препоръчвани за посещение държави в света, според класацията на издателство „Раф гайд”, специализирано в туристическата литература.

Сред задължителните места за посещение чужденците посочват резервата „Сребърна”, Бургаските езера и Маджаровския край. „Имаме способността да подценяваме себе си като народ. В действителност българинът се грижи много по-добре за природата си от хората в съседните страни”, твърди Стойчо Стойчев. „Когато хиляди българи излязоха на улицата в София за да защитят Странджа и горите й, един колега от Македония написа в социалните мрежи: „ето затова България е в ЕС, а Македония не е”. БДЗП пък си партнира отлично както с общините, така и с ловно-рибарските дружества и с полицията, и прокуратурата, когато се наложи. Заедно с кметството в Тополовград природозащитниците поддържат информационен център посветен на Царския орел. Градът пък се рекламира като „град на орлите”. Риболовци и ловци пък откликват за сформирането на съвместни анти-бракониерски патрули в Шабла и Бургарско.
За своята работа природозащитниците от БДЗП уще разчитат не само на средствата спечелени от Фонда за природата „Уитли”, а и на съдействието на местните хора и доброволците. Макар подкрепата да е стабилна, страната ни още е далеч от постижението на Великобритания, където 1 милион души членуват в Кралското дружество за защита на птиците.

Снимка: БДЗП

Мила Чакърова
От Мила Чакърова септември 25, 2014 15:02
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама