Трифон Ламбов: „Читалището в Тополовград ще го има още много пъти по 125 години“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 15, 2019 18:19

Трифон Ламбов: „Читалището в Тополовград  ще го има още много пъти  по 125 години“

Трифон Ламбов 25 години е председател на Настоятелството на читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894“. Започнал е като самодеец преди 35 години в тази институция.

Господин Ламбов, по едно хубаво съвпадение през тази година, наред с XXIV издание на Театралния фестивал ще празнуваме и 125-годишнината от създаването на читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894“. Как се готвите за този юбилей?
Да, наистина е така, случи се едно хубаво съвпадение. В години, в които читалище „Св Св. Кирил и Методий – 1894“ не разполага с кой знае какви финансови възможности, ние ще се опитаме да отпразнуваме по най-скромен от финансова гледна точка, но със съответната доза настроение и емоционална и силна изява на нашите самодейци, подобаваща за празника, тази значителна годишнина. Освен това, всичките ни мероприятия, събития и изяви през годината ще са посветени именно на това. Върхът на тържествата ще бъде на 23 май, като тогава, наред с връчването на символите на новите Почетни граждани на Тополовград, ще има и тържествен концерт на самодейните състави на читалището, посветени на тази годишнина.
Подготвяме специална програма, а съставите ще покажат най-доброто от своята творческа продукция, така както само те го могат и са го доказали през годините.
Мисля, надявам се и вярвам, че ще се получи поредната ни чудесна изява за жителите и гостите на Тополовград в дните около големия български празник на 24 май.
Ще направим специални възпоминателни плакети за юбилея, които ще раздадем на читалищни дейци и хора, които ни помагат в осъществяването на дейността ни. Освен това ще издадем специален брой на юбилеен вестник с прекрасния надслов „125 години светлина“, който да остане и за поколенията.

Вие от години алармирате и апелирате като председател на Настоятелството, че има спешна нужда от ремонти вътре и вън по сградата, че средствата за дейност едва стигат за най-належащото и още други необходими неща. Има ли нещо нова по тази ситуация?
Ние от години наред, като Настоятелство се борим срещу някои несправедливости във финансирането на народните читалища. Законът за читалищата е прекалено отворен и дава възможност всяка махала или друга общност с малко население да създават нови и по този начин парите се разпиляват, не стигат и това удря най-вече тези, които се стремят да развиват богата и разнообразна дейност. Такова, каквото смятам, че е и нашето.
Другото, с което не можахме да се преборим, или по точно да го наложим като норма, е диференцирането на читалищата въз основа на дейността, която извършват. Получава се така, че и работещите и не работещите получават еднакво финансиране. Според мен и Настоятелството това не трябва да е така. Дано все пак да се погледне на този проблем от съответните институции и да се направи промяна, тъй като това е пречка за работата на много читалища, които наистина се стремят да развиват широка и добра дейност.
Що се отнася до сградата, след нейната реконструкция през 90-те години на миналия век, се стремим да я поддържаме във възможно най-добро състояние, въпреки всички трудности и недостига на средства за по-основни ремонти и други поддържащи дейности, макар че Общината и ръководството ѝ винаги ни е разбирало и помагало, доколкото може в тези трудни години. Изключвам от тези взаимни усилия факта, че студът взима връх вътре в сградата – отоплението е голям проблем. Има, както се казва „светлина в тунела“ и имаме спечелен проект за енергийна ефективност на сградата, който до есента ще подпишем с МРРБ и ще започне работата по ремонтните дейности. Те са вътрешно и външно саниране, смяна на дограмата, ремонт на покривната конструкция и монтиране на локално парно, което да работи на пелети и което да можем да ползваме за отопление по време на репетиции, представления и други изяви на сцената.

Вие сте дългогодишен читалищен деец и в не малко от тези години и председател на Настоятелството. Всъщност кога и как започна всичко и как то се разви пред Вашите очи и с прякото Ви участие?
В читалището като самодеец започнах през 1969 г., отначало като хорист в тогавашния Смесен хор. След това преминах в мъжкия, а от там в Театралния състав, като участвах едновременно и в двете формации, но се оказа доста трудно и на двете места. Тогава под въздействието на Вълчо Янев окончателно се ориентирах към театъра и вече 37 години досега съм в тази наша формация.
Председател на Настоятелството съм вече 25 години. Смятам, че в един период от около 35 години от днес назад, читалището се развива в положителна посока. За това съдим по оценките на гражданите и зрителите, по оценките на журита от различни изяви, по спечелените награди от съставите, по оценките на Министерството на културата.
В Тополовград винаги е имало таланти – в певческото, театралното, танцовото изкуство, при художниците, творците на словото и т.н. Дефицитът в тази сфера на културата са ръководителите на състави – и като количество, и като качество, независимо от това, че тези, с които разполагаме, са много добри. Тук искам да подчертая, че имаме дейности, които през годините пропаднаха, точно заради липса на ръководители. Естрадният балет, с ръководител Николай Кръстев, спря дейността си точно защото неговият напусна града ни, а друг так и не се намери.
Разбира се, разкриват се други дейности. Ето сега – на 7 май, ще бъде премиерата на детската театрална студия, с ръководител Росен Пурлантов. Децата и сега репетират усилено и се надявам да представят една прекрасна постановка за тополовградското гражданство.

Какви са Вашите представи и надежди за бъдещето на читалищното дело в Тополовград?
Основният проблем на града и общината като цяло и в частност на читалището е намалението на населението. Тополовград, по моя информация, се е стопил наполовина спрямо 1989 г. Липсват деца, липсва попълнението за самодейните състави… и това всъщност е големият проблем. Настоятелството, както през годините, така и сега, работи по най-добрия начин за осигуряване дейността на читалището – и организационно, и финансово, макар че е много трудно и възможностите ни с всяка година са по-малки. Но проблемът не е в организацията, а в липсата на деца, на млади попълнения. Вече се принуждаваме едни и същи да участват в по няколко състава. Но щом читалището е пребъднало в тези 125 години, оптимисти сме, че ще го има и много, много пъти по толкова занапред.
Тополовград е интелигентен и развит в културно и духовно отношение град, така че бъдеще има, убедени сме в това.

Да поговорим сега малко и за XXIV издание на Международния театрален фестивал на любителските комедийни театри „Велко Кънев“. До къде стигнахте с подготовката?
Тя върви усилено и не е от вчера или онзи ден. Започва още със свършването на течащия в момента. Усилено започнахме да работим през декември миналата година и от Организационния комитет можем да кажем, че няколко дни преди откриването всичко върви много добре. Е, винаги има детайли за изчистване, но основното е свършено – във финансово отношение, в рекламната дейност, подбора на съставите, състава на фестивалното жури. Очакваме силен интерес от страна на публиката. Миналата година падна езиковата бариера и всички постановки се играха на български език, както е и сега и за в бъдеще, надявам се.
Тази година ще зарадваме актьорите от трупите участници и с нова придобивка за сцена. Тя се осъществи с помощта на директора на Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас, Борислав Чакринов, който е голям приятел на Тополовград и фестивала и няколко години беше председател на журито. За съжаление тази година има здравословни проблеми и няма да може да участва. Желаем му бързо оздравяване и му благодарим за придобивката – нова специална постеля за сцената на Големия салон на читалището. Тя е произведена в Австрия и е многократно по-добра за играта на сцената. Вече е сложена и чака театралните изяви. Сигурен съм, че всички ще бъдат приятно изненадани.
Надявам се на поредното успешно издание на утвърдилия се и в международния културен живот театрален фестивал.
Възползвам се от случая да поздравя и благодаря за всеотдайната работа на Настоятелството, на щатните работници, ръководителите на състави, самите самодейци. За техния труд, който разнася славата на Тополовград и читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894“ навред из страната и извън нея, ставайки по този начин посланици на родината ни и нейния дух и култура.
Честита юбилейна 125-годишнина!

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 15, 2019 18:19
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.