Трифон Ламбов: „Читалището в Тополовград ще го има още много пъти по 125 години“

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 15, 2019 18:19

Трифон Ламбов: „Читалището в Тополовград  ще го има още много пъти  по 125 години“

Трифон Ламбов 25 години е председател на Настоятелството на читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894“. Започнал е като самодеец преди 35 години в тази институция.

Господин Ламбов, по едно хубаво съвпадение през тази година, наред с XXIV издание на Театралния фестивал ще празнуваме и 125-годишнината от създаването на читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894“. Как се готвите за този юбилей?
Да, наистина е така, случи се едно хубаво съвпадение. В години, в които читалище „Св Св. Кирил и Методий – 1894“ не разполага с кой знае какви финансови възможности, ние ще се опитаме да отпразнуваме по най-скромен от финансова гледна точка, но със съответната доза настроение и емоционална и силна изява на нашите самодейци, подобаваща за празника, тази значителна годишнина. Освен това, всичките ни мероприятия, събития и изяви през годината ще са посветени именно на това. Върхът на тържествата ще бъде на 23 май, като тогава, наред с връчването на символите на новите Почетни граждани на Тополовград, ще има и тържествен концерт на самодейните състави на читалището, посветени на тази годишнина.
Подготвяме специална програма, а съставите ще покажат най-доброто от своята творческа продукция, така както само те го могат и са го доказали през годините.
Мисля, надявам се и вярвам, че ще се получи поредната ни чудесна изява за жителите и гостите на Тополовград в дните около големия български празник на 24 май.
Ще направим специални възпоминателни плакети за юбилея, които ще раздадем на читалищни дейци и хора, които ни помагат в осъществяването на дейността ни. Освен това ще издадем специален брой на юбилеен вестник с прекрасния надслов „125 години светлина“, който да остане и за поколенията.

Вие от години алармирате и апелирате като председател на Настоятелството, че има спешна нужда от ремонти вътре и вън по сградата, че средствата за дейност едва стигат за най-належащото и още други необходими неща. Има ли нещо нова по тази ситуация?
Ние от години наред, като Настоятелство се борим срещу някои несправедливости във финансирането на народните читалища. Законът за читалищата е прекалено отворен и дава възможност всяка махала или друга общност с малко население да създават нови и по този начин парите се разпиляват, не стигат и това удря най-вече тези, които се стремят да развиват богата и разнообразна дейност. Такова, каквото смятам, че е и нашето.
Другото, с което не можахме да се преборим, или по точно да го наложим като норма, е диференцирането на читалищата въз основа на дейността, която извършват. Получава се така, че и работещите и не работещите получават еднакво финансиране. Според мен и Настоятелството това не трябва да е така. Дано все пак да се погледне на този проблем от съответните институции и да се направи промяна, тъй като това е пречка за работата на много читалища, които наистина се стремят да развиват широка и добра дейност.
Що се отнася до сградата, след нейната реконструкция през 90-те години на миналия век, се стремим да я поддържаме във възможно най-добро състояние, въпреки всички трудности и недостига на средства за по-основни ремонти и други поддържащи дейности, макар че Общината и ръководството ѝ винаги ни е разбирало и помагало, доколкото може в тези трудни години. Изключвам от тези взаимни усилия факта, че студът взима връх вътре в сградата – отоплението е голям проблем. Има, както се казва „светлина в тунела“ и имаме спечелен проект за енергийна ефективност на сградата, който до есента ще подпишем с МРРБ и ще започне работата по ремонтните дейности. Те са вътрешно и външно саниране, смяна на дограмата, ремонт на покривната конструкция и монтиране на локално парно, което да работи на пелети и което да можем да ползваме за отопление по време на репетиции, представления и други изяви на сцената.

Вие сте дългогодишен читалищен деец и в не малко от тези години и председател на Настоятелството. Всъщност кога и как започна всичко и как то се разви пред Вашите очи и с прякото Ви участие?
В читалището като самодеец започнах през 1969 г., отначало като хорист в тогавашния Смесен хор. След това преминах в мъжкия, а от там в Театралния състав, като участвах едновременно и в двете формации, но се оказа доста трудно и на двете места. Тогава под въздействието на Вълчо Янев окончателно се ориентирах към театъра и вече 37 години досега съм в тази наша формация.
Председател на Настоятелството съм вече 25 години. Смятам, че в един период от около 35 години от днес назад, читалището се развива в положителна посока. За това съдим по оценките на гражданите и зрителите, по оценките на журита от различни изяви, по спечелените награди от съставите, по оценките на Министерството на културата.
В Тополовград винаги е имало таланти – в певческото, театралното, танцовото изкуство, при художниците, творците на словото и т.н. Дефицитът в тази сфера на културата са ръководителите на състави – и като количество, и като качество, независимо от това, че тези, с които разполагаме, са много добри. Тук искам да подчертая, че имаме дейности, които през годините пропаднаха, точно заради липса на ръководители. Естрадният балет, с ръководител Николай Кръстев, спря дейността си точно защото неговият напусна града ни, а друг так и не се намери.
Разбира се, разкриват се други дейности. Ето сега – на 7 май, ще бъде премиерата на детската театрална студия, с ръководител Росен Пурлантов. Децата и сега репетират усилено и се надявам да представят една прекрасна постановка за тополовградското гражданство.

Какви са Вашите представи и надежди за бъдещето на читалищното дело в Тополовград?
Основният проблем на града и общината като цяло и в частност на читалището е намалението на населението. Тополовград, по моя информация, се е стопил наполовина спрямо 1989 г. Липсват деца, липсва попълнението за самодейните състави… и това всъщност е големият проблем. Настоятелството, както през годините, така и сега, работи по най-добрия начин за осигуряване дейността на читалището – и организационно, и финансово, макар че е много трудно и възможностите ни с всяка година са по-малки. Но проблемът не е в организацията, а в липсата на деца, на млади попълнения. Вече се принуждаваме едни и същи да участват в по няколко състава. Но щом читалището е пребъднало в тези 125 години, оптимисти сме, че ще го има и много, много пъти по толкова занапред.
Тополовград е интелигентен и развит в културно и духовно отношение град, така че бъдеще има, убедени сме в това.

Да поговорим сега малко и за XXIV издание на Международния театрален фестивал на любителските комедийни театри „Велко Кънев“. До къде стигнахте с подготовката?
Тя върви усилено и не е от вчера или онзи ден. Започва още със свършването на течащия в момента. Усилено започнахме да работим през декември миналата година и от Организационния комитет можем да кажем, че няколко дни преди откриването всичко върви много добре. Е, винаги има детайли за изчистване, но основното е свършено – във финансово отношение, в рекламната дейност, подбора на съставите, състава на фестивалното жури. Очакваме силен интерес от страна на публиката. Миналата година падна езиковата бариера и всички постановки се играха на български език, както е и сега и за в бъдеще, надявам се.
Тази година ще зарадваме актьорите от трупите участници и с нова придобивка за сцена. Тя се осъществи с помощта на директора на Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас, Борислав Чакринов, който е голям приятел на Тополовград и фестивала и няколко години беше председател на журито. За съжаление тази година има здравословни проблеми и няма да може да участва. Желаем му бързо оздравяване и му благодарим за придобивката – нова специална постеля за сцената на Големия салон на читалището. Тя е произведена в Австрия и е многократно по-добра за играта на сцената. Вече е сложена и чака театралните изяви. Сигурен съм, че всички ще бъдат приятно изненадани.
Надявам се на поредното успешно издание на утвърдилия се и в международния културен живот театрален фестивал.
Възползвам се от случая да поздравя и благодаря за всеотдайната работа на Настоятелството, на щатните работници, ръководителите на състави, самите самодейци. За техния труд, който разнася славата на Тополовград и читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894“ навред из страната и извън нея, ставайки по този начин посланици на родината ни и нейния дух и култура.
Честита юбилейна 125-годишнина!

Стоян Тонев
От Стоян Тонев май 15, 2019 18:19
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама