Тлеещи въгленчета от загасващата жарава на България

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 25, 2017 16:21

Тлеещи въгленчета от загасващата жарава на България

С. Орлов дол – Възрожденският център на Сакар планина

Веселин Кълвачев

Няма друго населено място в района на Сакар планина, което да е дало такъв голям дар, такава голяма лепта за каузата на майка България.
За българската кауза, оцеляла през дългите години робство и възкръснала с цената на неизброими жертви, страдания и мъка, Орлов дол с пълно право може да се нарече възрожденският център на Сакар планина.

В Орлов дол винаги свободата, българският дух и вяра са давали облика на селото,

като пример за всички останали. И това не е било случайно. Корените от царските земи са били здрави и дълбоки. Хората носели в сърцата си българщината, пазели я ревниво и се борели упорито за нея. Борбата е била трудна, упорита и жестока, борба за оцеляване и доказване, борба за да те има на този свят. Борба на много фронтове за българско писмо и българска църква и от там на сетне за Българска държава.
Орлов дол е бил възрожденски център в борбата за самостоятелна българска църква и българско обра-зование. Минечевските попове и граматици били истински народни будители и просветители. Началото на борбата за българска църква и за българско училище започнала в селото още към 1800 г.
По предания от тогава в селото започнала организирана борба за българска просвета. Постепенно в селото се оформила самобитна школа начело с поп Стайко, от която излезли много попове, граматици и други просветени хора както за селото, така и за района. Така до освобождението, освен поп Стайко, са били известни още Минечевските попове-поп Господин, поп Стамо и поп Недялко Господинови, поп Господин и поп Коста поп Стамови, поп Георги хаджи Желев, поп Атанас Пеев, поп Господин Граматиков, поп Христо Врънгов, поп Злати и др.
От по-ранен период просветители били Господин Граматик и Жельо Граматик, които учили децата в къщите си.
Към освобождението граматици били Петър Граматика и синът му, обесени през 1877 г.
Минечевските граматици и свещеници били истински народни просветители. В условията на Възраждането те изиграли голяма роля в защита на българщината от гръцкото влияние и със своята дейност не допуснали гърцизма да се разпространи западно от Кавакли (Тополовград).

Минечевските попове държали в енорията си над 30 селища от Гердеме

(Хлябово) и Явуздере (Доброселец) до Гълъбово и Детелините. През последното десетилетие на турското робство Минечевските попове и граматици били свързани и с революционното движение в района и участвали активно в него.
Не случайно Апостола на свободата – Васил Левски, е посещавал Орлов дол, защото той е имал информация какво е селището и какви са хората му. Той е знаел, че тук без проблем може да се посадят семената на революционната борба за свободата на България. А Орловдолци очаквали водача и го подкрепили. Подкрепили го със всички сили и енергия и с надеждата за скорошната свобода. Отворили широко портите на църквата “Свети Димитър”, на селските домове на своите души за Апостола.
Апостола на свободата при своите обиколки из България е посещавал и района като основал тайни комитети в селата Минечево (Орлов дол) и Главан. Има редица предания за посещението на Васил Левски в с. Минечево, в които се споменава, че за първи път. Той е посетил селото по Димитровден- 1869 г. Интересни сведения за посещението на Дякона в с. Минечево (Орлов дол) намираме и в списание “Ловец ” от 1930 г. и в някои други документи. Професор Ал. Кипров описва едно от посещенията му в селото при второто му пътуване за Цариград, през лятото (мес. август) на 1871 г. Според проф. Кипров Левски е бил в Хасково и искал да отиде в Мустафапаша (Свиленград) и Одрин, като за пътуването избрали по спокойния и безопасен път през Сакар планина. Вечерта, заедно с Димитър Новаков от Мустафапаша (Свиленград), нощували в село Термезлий (Брягово), сутринта били преведени на левия бряг на р. Марица и още същия ден преминали през с. Главан, като привечер пристигнали в с. Минечево (Орлов дол). Два дни Левски и Новаков престояли в Минечево, през което Дякона основал таен революционен комитет.

Никое село в района не било така организирано като Минечево,

отбелязва проф. Кипров. “Много млади хора имали евзалии пушки, а много от тях и шишанета, и всички били авджии. С това прикритие можели открито да носят оръжие“. Левски пренощувал в дома на Гочо и Господин поп Костадинови, където се събрали по-дейните и смели хора от селото и основали революционния комитет. На третия ден Левски и Новаков с още 20-тина минечевски авджии отишли на лов във Сакар планина.
Като пренощували в Гердеме (Хлябово), превалили планината и слезли в с. Дрипчево, от където взели една конска кола, натоварили лова и надвечер пристигнали Мустафа паша (Свиленград), където в къщата на Димитраки Бояджиоглу Левски основал революционен комитет. В него влезли Станко Разбойников, Христо Тасев, Бахаров, Димитър Палазов, Димитър Николов и учителят Петър Станчев. От там Дякона, придружен от Станко Разбойников, тръгнал за Одрин.
От преданията, които са останали до наши дни, научаваме че в революционния комитет, основан от Апостола на свободата -Васил Левски, в с. Минечево (Орлов дол) влизали: Ганчо поп Костов, Господин поп Граматиков, Тончо поп Недялков, Стефо Георгиев, Христо П. Граматиков, Нягол Стоянов, Недялко Георгиев, Атанас Господинов, Желю Христов, Иван Христов, Желю Михалев, Кюрчо Янчев, Георги Желев, Михо Марков, Желю Димитров, Господин Проданов, Йовчо Желев и др.
По разкази на стари хора от с. Генерал Тошево – (Стоян Кунев, Иван Кавалджиев и др.), Васил Левски основал революционен комитет и в с. Главан, в който влизали поп Нейко, Новак Радев, Нанко Драганов Джисов и др.

Много от тези доблестни българи не дочакали тъй желаната свобода.

Всяко стадо си има и мърша и подли и долни предателски души, такава е историята, такива са човешките нрави.
В началото на 1877 г. през една ранна сутрин с. Минечево (Орлов дол) осъмнало завардено от турска потеря. Турците влезли в селото и ловили по списък членовете на революционния комитет. Изловени били 64 мъже, а 4 деца били взети за заложници вместо бащите им. Задържани били събирани в избата и плевнята на Нейко Врънгов.
Там били оковани във вериги и след няколко дни през с. Кавур алан (Българска поляна) били откарани в Мустафа паша (Свиленград) и от там в Одрин, където ги съдили. Жестока била разправата на османските власти след разкриването на революционните комитети, действащи в района. Димитраки Бояджиоглу и даскал Стоянчо поп Маринов били заточени в Диарбекир, откъдето не се завърнали.

Арестуван и докаран в Одрин бил и Димитър Новаков,

Той заедно със 64-мата Минечевци (Орловдолци) били осъдени на смърт чрез обесване. Останалите четирима били помилвани, поради непълнолетност. Димитър Новаков обесили в Одрин, а минечевци върнали в Мустафа паша (Свиленград), където ги обесили окачени пред всеки български дюкян по един.
Най-много се гаврили със стария свещеник Господин поп Стамов, развеждали го вързан из града, скубели му брадата, водили го от бесило на бесило с думите: “Виж си сега комитите “. Последен обесили и него на един явор в Конаклийската махала.
Когато го качили на бесилото, свещеникът свалил килимявката си, качил се на стола и казал; “Боже, прибери ме при Дякона“ и сам сложил въжето на врата си. Обесването станало в края на месец ХI и началото на месец ХII 1877 г.
Как турците открили за пребиваването и дейността на Васил Левски в с. Минечево, дали в този погром е имало предателство и защо най-добрите чеда на България биват затривани от долни души, това все още не е известно. Погромът през 1877 г. бил жесток удар върху селото, загинала най-будната част от хората му.

Непълен списък на обесените Минечевци през 1877 г.
1. Свещеник Господин Стамов /стария/, 2. Свещеник Господин Граматиков /младия/ и брат му, 3. Христо П. Граматиков 4. Нягол Стоянов 5. Недялко Георгиев 6. Атанас Господинов 7. Желю Христов и брат му 8. Иван Христов, 9. Желю Михалев 10. Кюрчо Янчев 11. Георги Желев, 12. Михо Марков, 13. Желю Димитров 14. Христо Янков, 15. Христо Атанасов 16. Желю Янков, 17. Ганчо Георгиев 18. Господин Проданов 19. Йовчо Желев и брат му 20. Димо Желев 21. Господин Желев 22. Стефо Георгиев и синовете му 23. Стайко Стефов, 24. Илия Шевкулареца 25. Желю Щерев 26. Петър Василев 27. Вълкан Димитров и брат му 28. Стоян Димитров 29. Георги Станков 30. Гочо Ганчев, 31. Димо Лазаров 32. Михаил Иванов 33. Георги Вълканов 34. Продан Куманов 35. Ганчо Попкостов 36. Тончо Попнедялков, 37. Господин Стефов, 38. Митко Керанов, 39. Вълкан Атанасов, 40. Христо Тончев, 41. Господин Желев, 42. Господин Димитров, 43. Яню Христов, 44. Добри Димитров, 45. Тодор Иванов и синът му, 46. Кюрчо Тодоров, 47. Данчо Стефов, 48. Дойчо, Димитър, Никола, Иванчо и Митю.
По това време и от с. Главан и от с. Обручище били заловени участниците в революционния комитет, които били отведени в Мустафа паша, където били обесени или избити. Между тях били дядо Нанко Драганов Джисов и двамата му сина, поп Нейко, поп Иван от Дилджилери (Полски градец), Иван Ташев от с. Каяджикм – общо 46 души. От с. Обручище – 13 души, от с. Кара пилит (Медникарово) – 15 души.

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 25, 2017 16:21
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.