Театър зад океана, Торонто, Канада. Пътепис за една мечта.

Сакар нюз
От Сакар нюз юни 13, 2018 09:35

Театър зад океана, Торонто, Канада. Пътепис за една мечта.

Пролетта е най-наситеният сезон в театралния календар на България. Премиери, турнета, фестивали. И тази пролет не направи изключение. И все пак, появи се нещо ново, непознато до сега, което удиви всички, за което всички заговориха. Това беше появата на една нова театрална формация, наречена “Зад океана” от Канада.

Тя съществува вече трети сезон на 8 000 км от България в Торонто, Канада. Зад гърба си има две премиери и представления в Торонто, Китчинър, Брамтън, Монтреал, Отава и други градове. По-забележителното в случая е, че “Зад океана” е първият български театър от Америка, организирал турне в родината. Освен това трупата от Торонто бе поканена да вземе участие в 23-то издание на Международния фестивал на комедийните театри, на името на Велко Кънев в Тополовград. Представянето им безспорно се превърна в събитие във фестивалната програма. Но нека проследим хронологията на събитията.
За режисьора Владо Диков това бе втората постановка на българска класическа комедия. Успешното начало с “Женско царство” налагаше тази пиеса да бъде още по-атрактивна и завладяваща. И ако в първия случай Владо Диков събра актьори за пиесата, сега му се наложи да търси пиеса за актьорите. Тук тежестта пое драматургът Моника Мирчовска, която донесе пиеси от България. Накрая изборът се падна на “Двубой” от Иван Вазов.

Репетициите започнаха веднага и въпреки проблемите,

изникващи в процеса на работа: организационни, финансови, лични, благодарение на мобилизацията и голямото желание на всички участващи в пиесата, достигна до финала. Неоценима бе помощта на художника Васко Попвасилев и хореографа Розмари Де Мео, на музикалните оформители Милчо Милчев и Анжело Лазаров.
Премиерата на “Двубой” премина при голям успех на 14 април в Торонто. Интересът бе толкова голям, че се наложи втора, на 29 април, която затвърди блестящите оценки за спектакъла.
И така, само месец след възторга, който предизвика в Торонто, трупата замина за България.

На 14 май в Тополовград присъствахме на тържественото откриване на фестивала.

Организацията на събитието бе повече от впечатляваща. Тържествено шествие по улиците на градчето, приветствано в шпалир от гостоприемното гражданство. Малките канадски знаменца, които държахме, привличаха вниманието. Непрекъснато се снимахме за спомен. Последва “червен килим” за участниците. Първото представление бе “Женско царство” – постановка на нашите домакини от читалището в Тополовград. Традиционна вечеря след спектакъла. Песни и танци до зори! Толкова нови приятели! Толкова незабравими емоции!
Първата среща с публиката в родината се състоя в Сливен. Градът се слави с взискателната публика, която не раздава лесно аплодисменти. Ето защо, когато на финала ръкоплясканията дълго не стихваха в салона, ние разбрахме, че началото на турнето е успешно. Междувременно се насладихме на тракийско гостоприемство в село Самуилово, където наш домакин бе семейство Моневи на нашия колега Веско Монев. Запознахме се с чудесни хора, пяхме и се веселихме!
Следващото изпитание бе на любимото Черно море. Вече “плувахме” в собствени води. С всяко следващо представление увереността ни растеше, чувствахме се по-сигурни, усещахме, че надграждаме, изпитвахме истинско удоволствие от допира със зрителите. А в Бургас те наистина бяха “от сой” – истински театрали. Бургас винаги се е славел с добър театър и съвсем разбираемо публиката очакваше точно това и от нас. Аплодисментите, цветята, отзивите след спектакъла ни показаха, че не сме разочаровали нашата театрална бургаска публика. Прекрасната вечер до морето, вкусната морска храна и разбира се, новите ни приятели направиха този спомен още по-незабравим.

Последваха два дни в Тополовград, където фестивалната програма вървеше с пълна сила.

Тези дни посветихме на нашите колеги. Гледахме по три представления на ден. Домакините отново демонстрираха организация на много високо ниво. Видяхме и някои от нашите конкуренти за наградите на фестивала. Очаквахме те да са добри, но някои направо ни смаяха с професионалната си игра! Честно казано това ни амбицира и ние да покажем най-доброто, на което сме способни.
Тук е мястото да обърна внимание на една особеност, която бе от решаващо значение за нашето представяне: нашия декор! Оригиналният нямаше как да пренесем през океана и се това наложи на всяка нова сцена да строим наново декор с подръчни средства. Основното бяха две врати, които трябваше да функционират безотказно. Сценични работници ние нямаме и с всичко това трябваше да се справяме сами. Най-големи трудности срещнахме в Тополовград, защото се наложи основно да преправяме и да пригодим вратите. Слава Богу, справихме се чудесно!
Тук е мястото да благодарим на всички онези хора, които ни съдействаха и помагаха, за да имаме най-добрите условия да покажем таланта си.
И така… дойде най-дългоочакваната вечер – нашето представяне. С нашия “Двубой” организаторите закриваха фестивалната програма. Беше събота. Салонът бе препълнен. Настроението празнично. Всички с нетърпение очакваха да видят “канадците”, за които толкова много се говори. Напрежението в състава бе огромно. Имаше реална опасност артистите да “прегорят”. Както винаги, ръководителят Владо Диков даде последни напътствия зад кулисите преди началото, които успокоиха състава. В кръг, хванати за ръце, всички в един глас изрекохме: ”Животът е кратък, изкуството е вечно и ние сме в него!”. Звучеше като заклинание, но винаги вършеше работа.

Представлението тръгна трудно. Публиката ни гледаше под лупа.

Благодарение на това, че си бяхме обещали да ги смаем, да очароваме журито или на всяка цена да вземем награди, ние се отпуснахме и заиграхме леко, с удоволствие и наслада, както винаги сме го правили. Искахме просто хората в салона да забравят всичко, да ни повярват и да се забавляват. И магията се случи! Да получиш толкова аплодисменти от колеги накрая е недвусмислено признание! Бяхме горди и щастливи! Знаехме, че задачата, за която прелетяхме отвъд океана, е изпълнена!
На следната вечер бе тържественото закриване на фестивала и връчването на наградите. Салонът отново бе препълнен, а вълнението сред всички огромно.

Когато накрая председателят на журито, директорът на бургаския театър Борислав Чакринов обяви от сцената, че голямата награда на фестивала – “Златната камила”, се присъжда на театрална формация “Зад океана” от Торонто, Канада, ние не смеехме да повярваме. Чак след като Владо Диков размаха статуетката от сцената под бурните аплодисменти в залата, радостта ни се отприщи. Последваха поздравления отвсякъде, прегръдки, усмивки на щастие и сълзи от радост! И разбира се хиляди снимки!
Бяхме постигнали дори повече от това, което си мечтаехме. Но най-важното бе, че трудът, усилията, лишенията ни бяха оценени и възнаградени.
Никога няма да забравим тази вечер!

И така, прегърнали силно Голямата награда, отпътувахме за София. Предстоеше ни още едно голямо изпитание, най-важната среща, срещата със софийската публика. В столицата театърът изживява неописуем подем. Салоните са пълни. Зрителите са свикнали да гледат най-доброто. Играхме в един от най-известните театри Сити Марк Арт Център. Този път имахме самочувствието на победители. И то напълно заслужено. Но пък сега предстоеше да докажем, че играта ни отговаря на висотата на голямата награда, която носехме със себе си. Помогна ни старата изпитана формула: да се забавляваме на сцената, за да се забавляват и в салона. И чудото отново се получи! Театралната магия се предаде сред зрителите, които дълго ни аплодираха след края на спектакъла. Изковахме още една победа в историята на “Зад океана”, история която самите ние пишехме в момента.
Благодарим лично на директора на Народния театър Мариус Донкин за сърдечната среща и който ни предостави декори, директно от Народния театър.
Новината за успеха в София бързо се пренесе и в Кюстендил. Кюстендил бе нашата последна спирка на турнето. Залата бе препълнена с желаещи да видят театъра от Канада. Условията не бяха като софийските, но ние изиграхме пиесата блестящо, с което доказахме, че можем да се справяме при всякакви ситуации. И след поредния успех, отново към столицата.
В София се случи и още едно знаменателно за трупата събитие – като награда за Голямата награда, бяхме поканени да посетим българския парламент. Приеха ни от парадния вход, разведоха ни из сградата на властта, разказаха ни историята. Най-вълнуващото се случи, когато ни качиха на балкона и обявиха по микрофоните, че Театър “Зад океана” от Канада е на посещение в Народното събрание. Всички депутати станаха на крака и дълго ни аплодираха! Тези аплодисменти не бяха за пиесата “Двубой”, тези аплодисменти бяха персонално за всеки един от нас, за това, че съхраняваме и разпространяваме българската култура далеч зад границата на родината. Това бе един достоен финал на първото българско турне на българския театър на Торонто!
Тук ми се иска да изкажа огромна благодарност на всички от трупата за мъжеството и куража, за всеотдайността и старанието, което бе проявено. Това са Веско Монев, Петър Недялков, Иван Попов, Мария Зашева, Лина Василкова, Лизи Наумова, Георги Ряпов и Гергана Егова-Динева.
Поздравления и за нашия звукооформител Анжело Лазаров. Огромна работа свърши нашият PR и драматург Моника Мирчовска, която организира срещата в Парламента и се постара за медийно покритие през цялото време. Имахме изяви “на живо” по БНТ, БНР, БГ он ЕАР, Евроком, СКАТ, и различни електронни медии. Тя също така неуморно следеше нашите изяви през окото на видеокамерата.
Незаменима е ролята на нашия приятел, член на състава от “Женско царство” и бивш консул в Торонто, Емил Миланов. Той работи най-активно от първия до последния момент, за да се превърне нашата българска мечта в реалност.
Благодарим ти, Емо!
За пореден път, достойно, професионално и на високо театрално ниво се представи художественият ръководител и режисьор на състава, Владо Диков. Без да се афишира излишно, с търпение, такт и завидно умение на дипломат, той успя да мотивира и нахъса екипа, преодолявайки успешно всички препятствия. Като актьор, Владо Диков се постара по най-добрия начин да бъде пример за своите колеги. Целият колектив на “Зад океана” работеше като добре смазана машина.
Така завърши най-успешния период в историята на театрална формация “Зад океана”. Накъде ще задухат ветровете, ще има ли вятър на промяната или ще се съсредоточим да стъпим върху изграденото до сега и да продължим уверено напред, предстои да видим, но отсега е ясно, че с много труд, желание, талант и култура всичко се постига!

За вас от София, България, написа Моника Мирчовска

Сакар нюз
От Сакар нюз юни 13, 2018 09:35
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.