Търговецът Георги Янчев шофира първият Фиат в Харманли през 30-те години – II част

Георги Николов
От Георги Николов септември 3, 2007 02:35

Търговецът Георги Янчев шофира първият Фиат в Харманли през 30-те години – II част

продължава от миналия брой

Такава е заповедта на тогавашния военен министър Велчев – който има кола, може да я троши на фронта, но вече срещу бившите германски съюзници. Тъй стои работата.
Тъкмо е прежалил фиата, като запасняк на харманлийската бронеизтребителна дружина, Янчев отскача с една военна ДКФ-ка до Стара Загора. И таман си допива бирата в някакъв ресторант на центъра, отвън профучава чамкорийският му фиат, същият. Познавайки го безпогрешно по мотора и бибипката, той немедлено предприема преследването му с военната си кола. Сколасва някак си да спре накачените на фиата руснаци и с добрите си обноски от Ориент експреса, с окомуш приказките си и с оная бележка на Дамян Велчев успява да трампи чуждия военен автомобил за собствения си цивилен Фиат. Така по-късно се озовава с неразделното си возило край Враня, Сърбия. Там разнася с него баките на дружината, без ни най-малко да го раздрънка.
Фиата го раздрънкват комунистите, когато през 1952-а го конфискуват от търговеца.

Той междувременно не е търговец, а е спретнал една автомобилна кооперация „Марица“ и си вади хляба с превоз на пътници и товари из околията. Ама не може бившият частник да кара луксозна кола, а началникът на тогавашното МТС да се лашка в джип.

Не й харесва тая работа на БКП и харманлийският й градски комитет слага ръка на фиата за по-практични цели. Не им отива много-много обаче на каскетите да се кипрят в кола с гюрук, по им върви брезентът на джипката, та скоро зарязват колата в двора на МТС-то като развален трактор.
Това Янчев по не го изтрайва и от съветското грубо отношение към фиата, и от конфискацията даже и колчем мине покрай двора на МТС-то, вътрешното му горене се задавя. Гледайки как автомобилът се затрива без полза, решително написва протесно писмо до Вълко Червенков за хала на тая буржоазна, но иначе свястна и полезна кола.
Колкото и да е чудно и Червенков като оня Сапунджиев не скършва хатъра на харманлиеца. Пише до Градски (ГК) на БКП в Харманли незабавно да му върнат превозното средство. От тук обаче си правят оглушки, зер един бивш частник ли да им надвие. Той обаче без колебание пише второ писмо до култовика. И колкото отново да е чудно, Червенков пак отговоря, но тоя път с резолюция на жалбата до околийския партиен комитет, та по-долните в йерархията парторзи няма къде да ходят и връщат колата.
Връщат я разнебитена от възложените й твърде несвойствени задачи в МТС-то, олющена и неузнаваема. Янчев обаче си я потяга като за парад. Връща й предишния блясък и отново я подкарва триумфално по пътищата на околията и страната. Нищо, че вече не е търговецът от „Едисонъ“ – новата власт е затворила дюкяна, като преди това, както установява Янчев, не е пропуснала по разни начини да му отмъкне стоки за над два милиона тогавашни лева, колкото струват осем фиата като неговия, пак по тогавашните пари.

Разтурили са междувременно и оная му кооперация – да не вири нос като непман, ами да бачка за общото благо.

И той бачка, няма как. Понеже е кадърен го вземат като технически ръководител на „Напоителни системи“, натрупва стажец и на други места. Но по ирония на съдбата се пенсионира като производствен ръководител в същото онова МТС, дето му потрошават фиата.
Колата обаче му остава вярна и го вози чак до 1962-а, когато я продава в Нова Загора и за да е в крак с времето си купува все пак Москвич без гюрук и без никакви екстри – като за началото на 60-те години от миналия век в България.

Снимки: Личен архив на семейство Янчеви

край

Георги Николов
От Георги Николов септември 3, 2007 02:35
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.