Търговецът Георги Янчев шофира първият Фиат в Харманли през 30-те години – I част

Георги Николов
От Георги Николов август 26, 2007 02:23

Търговецът Георги Янчев шофира първият Фиат в Харманли през 30-те години – I част

Акценти

  • Интеренет издание година V, 24-31 август 2007г

Свързани публикации

Тази кола е гордостта, даже алтер егото на харманлийския среден търговец Георги Севов Янчев. Тя е спортен модел „Фиат 1100“ с гюрук и всички останали екстри като за началото на 40-те години от миналия век. Из талигарския тогава Харманли, с единствена павирана улица, бръмчат още само три леки автомобила – опел капитенът на д-р Александър Иванов, адвокатският форд на Баню Сапунджиев и мерцедесът на фабрикантите, братя Малакови. Но от тях никой не се е сраснал с колата си както търговецът. С фиата Янчев изминава цели 540 000 км по делови и други работи, прави сделки и пари или просто се радва на живота на колела, на живота на скорост. И само два пъти се разделя за по-дълго с автомобила – веднъж, когато му го мобилизира съветската армия и когато после е национализиран от народната власт.

Преди да седне в лъскавото возило обаче, той дълго време развява перчем на велосипед или мотоциклет по пътищата на тогавашната Харманлийска околия. Така всъщност се и замогва.

Но още по-преди просто мери с крачки сокаците на Черна могила. Макар да е кметският син, никак не го свърта в селото. Само седемнайсетгодишен с аратлика си /бащата на покойния поет Кольо Севов/ Георги се грабва към Бургас, където кораб набира работна ръка за Америка. Баща му, кметът, обаче научава за гурбетчийските мераци на двамата, настига ги с кон някъде към Тополовград и безславно ги връща в Черна могила. Усетил все пак авантюристичния дух на сина си, старият Сево много скоро го праща на някакви курсове по двигатели с вътрешно горене в Плевен. Там, помирисал заедно с бензина и градския живот, черномогилецът така се запалва по хубавото и новото, че вътрешното му горене за тия работи не угасва цял живот.
След Плевен още повече не го свърта в село. Драсва пак така авантюристично от Черна могила и успява да се вреди като контрольор в Ориент експреса по линията Одрин – Драгоман. Не спечелва пари от трена, но блясъкът в него хваща здраво окото му и не го пуска, докато той самият не го докосне и сам не придобие нещо скъпо и лъскаво – като оня фиат например.
През 1937-а, вече двайсет и седем годишен, Георги Янчев се изтърсва в Харманли без пукната пара. Разсърдил е баща си, задето е предпочел хайляка в града пред 120-те им декара ниви на село и той не му дава и стотинка на изпроводяк. Но в града с добрите си обноски от Ориент експреса и окомуш приказки младокът от Черна могила успява да склони богатия харманлийски адвокат Баню Сапунджиев да му отпусне малък заем. С парите купува велосипед и почва да върти не само педали, но и търговийка с части за шевни машини. Обикаля с колелото всичките шейсет и три села на тогавашната харманлийска околия – от долно Черковище до Главан – и навсякъде е добре дошъл. Не само продава чаркове за шевни машини, но и ги поправя, организира курсове за шев и кройка, вземайки акъла на селските моми. Печели симпатии и пари, най-вече пари.
Вече не се бъхти над педалите, ами вдига прах по пътищата със сносен австрийски мотопед – „Вандерер“.

После възсяда 250-кубиковата германска машина „NSU“, мята се и на фамозния за ония години мотоциклет „DCV“ – предвестника на колите Ауди.

Подръпва нервно и амбриажа на един английски „Триумф“. От мотоциклет на мотоциклет, от село на село натрупва първоначалните си капитали, за да открие след време на пъпа на Харманли, на ул. „Царица Йоана“ № 1, техническия си дюкян „Едисънъ“.
В него Янчев със замах продава всички изпитани марки велосипеди и мотоциклети и вече не някакви части за шевни машини, а самите машини в целия им блясък и великолепие – италианските „Неки“, немските „Пфаф“ и „Кьолер“ и, разбира се, сингерите, сингерите, които започват да тракат едва ли не във всяка харманлийска къща. Не само с шевните машини отраканият черномогилец довнася прогреса в Харманли. В мераклийски подредения си магазин той предлага още радиоапаратите „Филипс“, „Менде“ и „Блаупункт“. Продава ги успешно, дори когато през Втората световна скалите им са застопорени със специален закон и печат от червен восък на една само станцийка – Радио София. С радията на Янчев и с подшушнат от него чалъм за настройката драгите радиослушатели от Харманли, ако искат, могат да чуят и Би Би Си, за което всъщност и си купуват говорещите кутии по онова време.
С някой лев в джоба и с доста повече самочувствие момъкът от Черна могила вече почва да се оглежда за по-престижно возило. Купува си най-напред от Стара Загора един Фиат „Балила“и го кара две години, от 1939-а до 1941-а. Но някъде по пътищата на страната зърва другия модел на тая марка, хиляда и стотака, и очите му изтичат по него. Понеже е ясно, че такава кола няма да намери в провинцията, надипля няколко пачки, изтупва се и заминава за София.

С обноските си от Ориент експреса и с черномогилския си нюх бързо се внедрява в столичния хайлайф.

Нощи наред изискано се шляе в софийския бар „Етуал“, пилее пари и демонстрира заможност, докато от хайлайфа не му подшушнат, че такава кола, каквато търси, може би ще му продаде някой си Сапунджиев. Пак Сапунджиев, но този е много по-богат от харманлийския адвокат, с акциите си от петролните кладенци в Синая, със софийските си имоти, но най-важното – притежава оная възмечтана от Янчев кола. И този Сапунджиев, не скършва хатъра на харманлиеца, продава му фиата за четвърт милион тогавашни лева и само на няколкостотин километра, навъртени от София до вилата му в Чамкория.

Търговецът по-късно използва и по-рационално тузарския автомобил. Вкарва го в употреба при сделки, зарежда с него магазина си „Едисънъ“, разнася насам-натам стока-пари-стока. Колата му донася маса капитали, когато кажи-речи с нея през 1941-а електрифицира за сефте харманлийското село Бисер. Прави го в акционерно дружество с електротехника Петър Гочев – Саса. Той връзва жиците, а Янчев с фиата снабдява предприятието.

И точно тая оживяла на сърцето му кола след 9-и септември най-безцеремонно му я задига новата власт в съдружие със съветската. Някъде през 1943-а търговецът е мобилизиран с харманлийската бронеизтребителна дружина в Ивайловградско.

И докато като цар Борис се назлъндисва дали да воюва срещу Съветската армия, тя, Червената армия не се церемони с него и година по-късно по други пътища се вмъква в гаража му в Харманли. Братушките заедно с току-що сформираната харманлийска народна милиция идват за возилото десетина дни след Девети.
Подкарват фиата нанякъде и даже не оставят на близките на Янчев разписка за експроприацията.
Воинът обаче се завръща в Харманли с бележка от Дамян Велчев, че може да бъде мобилизиран на новия фронт заедно с личния си автомобил.

Фиат

Фиат

продължава в следващия брой

Георги Николов
От Георги Николов август 26, 2007 02:23
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.