Тайнствените мегалитни съоръжения на траките

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 31, 2020 10:59

Тайнствените мегалитни  съоръжения на траките

Акценти

  • # 30/914 година XVII, 31 юли - 6 август 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Харманли | Кремена Георгиева | гл. уредник ИМ-Харманли

Интересът към археологическите паметници на територията на община Харманли се развива преди повече от сто години. Вниманието на повечето изследователи е привлечено най-вече от мегалитната култура в района на Сакар и Източни Родопи. Началното им проучване и въ-веждане в научно обръщение принадлежи на братята Шкорпил и Г. Бончев. Техните описания и първи опити в документирането на мегалитните структури (огромни камъни, които са закрепени един към друг, без да се използва някакво спойващо вещество) от началото на XX в. и до днес остават най-изчерпателни. Голямо значение за издирването и проучването на тези археологически паметници има Института по тракология при БАН, който провежда няколко мащабни експедиции под ръководството на проф. Александър Фол и Иван Венедиков, а резултатите са публикувани в т. 1 и 3 на „Мегалитите в България“.
При траките култът към планината и скалата е бил широко разпространен. Скалите подобно на върховете са третирани като център на космоса и са им приписвани здравеносни и оплодителни способности. И до днес остава открит въпросът „Защо именно в Сакар и Източни Родопи древните траки са изграждали своите менхири и долмени?“. Подобни съоръжения се срещат в Русия, Украйна, Абхазия, Англия, Франция, Италия, Ирландия, Испания, Индия, Ирак, Сирия, Корея, Япония, Северна Америка, Северна Африка.
Долмените са от най-впечатляващите паметници на ранната тракийска култура, отнасящи се към периода XII-VI в. пр. Хр. Те са били първите каменни аристократични гробници. Ограбени са още в древността, но почитани векове наред. Издигнати от човешка ръка, те са уникалното историческо богатство на Сакар, а трудоемкостта, свързана с изграждането им говори за високата обществена значимост, наложила подобни усилия в древността. Всъщност името долмен идва от келтския език и буквално означава „каменна маса”.
Разпространението им в България е концентрирано на територията на Странджа, Сакар и Източните Родопи, а голяма част от ареала им попада в границите на Харманийска община. Тук в миналото са документирани долмени край селата Черепово, Браница, Богомил, Българин, Рогозиново, Доситеево, Изворово, Остър камък, Бисер и Иваново. Тези загадъчни тракийски паметници са изградени от големи грубо обработени каменни плочи, като централно място заема гробната камера. В най-опростения си вид се състои от четири вертикални стени, които са покрити с хоризонтална покривна плоча и снабдени с малък вход.

Долмен „Каменната къща“, с. Остър камък – I хил. пр. Хр.

Долменът се намира в дясно от пътя към с. Остър камък, на ок. 500 – 700 м от връх Сиврикая. В конструктивно отношение представлява еднокамерен долмен от грубо обработени каменни стени. Вероятно това е типът, от който се развиват по-късните долмени с дромос. Днес от него са запазени трите стени и покривната плоча, а лицевата плоча липсва.

Долмен в м. Блага черква, с. Изворово – I хил. пр. Хр.

Долменът е разположен югозападно от с. Изворово. Той е със съвсем малки размери и вероятно е бил детски. В планово отношение принадлежи към едни от най-първите типове – еднокамерни долмени. Запазени са двете странични стени и покривната плоча.
В миналото е съществувала традиция по гроздобер (около 27 септември) в местността Блага черква да се прави църковна служба и курбан, като се колело агне. Хората използвали долмена за каменна маса и сядали в кръг по камъните, които обграждали долмена и някога са били част от крепидата на могилата, която го е покривала.

Менхир „Чучул камък“, с. Овчарово – II – I хил. пр. Хр.

Менхирът край с. Овчарово, познат сред месното население като „Чучул Камък“, е свързан със сложната обредност на тракийските племена обитавали Сакар в края на II-I хил. пр. Хр. Названието менхир идва от бретонски и в превод означава „дълъг камък“. Запазеният менхир има формата на конусовидна трахитна колона, с височина 2.10 м и диаметър 1 м.
Ситуиран в югозападния край на селото, с пряка видимост към съвременния път, той е един от двата регистрирани в селото и единственият оцелял паметник от такъв тип на територията на България днес. Археолозите предполагат, че обектът е играел важна роля в култа към плодородието, а древните хора са изпълнявали сезонни ритуали около камъка. В селото е запазена легенда и до днес, която гласи, че в далечни времена самият Крали Марко отчупва камъка от Теке баир (близкото възвишение) и го хвърля с малкото си пръстче на това място.

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 31, 2020 10:59
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.