Тайнствените долмени в Сакар планина

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 28, 2017 07:09

Тайнствените долмени в Сакар планина

Проф. дин Николай Овчаров | за вестник Стандарт

Аз отдавна изучавам монументалните издялани в камъка тракийски светилища по поречието на Арда в Източните Родопи. Дори съм нарекъл тази съществувала през II-I хил. пр. Хр. култура „цивилизация на скалните хора“. А само на няколко десетки километри южно и източно се откриват съвсем различни феномени от тракийската епоха. Това са загадъчните мегалити – долмените, пръснати на юг из Родопите, в Сакар и Странджа.

На древния език на бретонците думата означава „каменна маса“.

Долмените са разпространени в Европа, Азия и Африка и са създавани от разнообразни култури. Тракийските са градени от огромни обработени каменни блокове или от сравнително тънки шистови плочи. Последните са характерни главно за района южно от Крумовград, докато в Сакар и Странджа преобладават първите.
Долмените са свързани с погребалните практики и с култа към Слънцето. Строени са през ранножелязната епоха в ХII-VI в.пр.Хр. Блоковете на масивните съоръжения от Странджа и Сакар често са с тегло над тон. Конструкцията включва правоъгълно помещение от странични плочи, покрити с хоризонтална плинта. Понякога в един от вертикалните блокове е издялан вход. Долмените са с една или повече камери, със или без дромос (коридор). Когато са с няколко помещения, те са разположени последователно или едно до друго и с отделни входове.
Счита се, че в България има около 750 такива каменни съоръжения, като само в Сакар те са около 600. Най-много и добре запазени са в района на Тополовград. Големи струпвания на долмени са регистрирани край селата Българска поляна, Сакарци и Планиново. Христоматиен пример са съоръженията в землището на с. Хлябово. В местността Нъчеви чеири е оцелял двукамерен долмен, а други два са в местността Евджик.

Безспорен шедьовър е трикамерният „Царски долмен“ в местността Бялата трева, който е най-големият на Балканите.
През юни 2014 г. с мои приятели от Хасково отново се насочвам към своеобразния мегалитен парк в Сакар планина. Този път обаче не търся известните съоръжения, а искам да видя едно от почти непознатите. То се намира край с. Изворово, отстоящо на 32 км източно от Харманли. Днес то наброява едва 300 жители, но в миналото е било голямо българско селище.
Преданието разказва, че някога Изворово се деляло на три махали, пръснати на 4-5 км от днешното село в местностите Терпешеви ниви и Гробето. Веднъж хайдути нападнали султанската хазна и това предизвикало гонения срещу тукашното население. Селяните се преселили на сегашното място, избрано заради многото извори и затова го нарекли Бунарчево.

Според друга легенда изселниците заварили два турски чифлика – на Корцан бей и Хасан бей. Изворовци прогонили иноверците и заживели тук, като скоро към тях се присъединили и други.
Селото било населено само с българи. При преброяването в Османската империя при султан Ахмед I през 1606 г. то имало 80 къщи, докато към края на ХVIII – началото на ХIХ в. вече било 120 домакинства.

Изворовци се занимавали със земеделие и скотовъдство.

Още през 1845 г. те построили църква, която, за съжаление, е разрушена след 9 септември 1944 г.
В 1850 г. издигнали и двуетажно училище. Изворово било освободено от турска власт на 31 януари 1878 г., но в границите на България влиза след Съединението на Княжеството с Източна Румелия през 1885 г. В 1906 г. с държавен указ Бунарчево станало Изворово.
С нетърпение чакам да видя запазения долмен и моите приятели ме водят натам. През 1901 г. в околността имало 9 такива съоръжения, а през 1974 останали едва 7. Сега е оцелял само този в местността Блага черква югозападно от селото. Той е от сравнително опростените конструкции с една камера, без дромос, фасада и могила от пръст. Запазена е покривната плоча, съединена с вертикалните блокове със сглобка без жлебове. Наоколо забелязвам слабо открояващ се кръг от необработени камъни, който не е отбелязан от предишните изследователи.
Естествено се интересувам откъде идва названието. Жителите на Сакар и Странджа познават отдавна направените в незапомнени времена долмени. Бабите ги наричат „змейови къщи“ и палят отпред свещи за здраве. В землището на Изворово някога имало такова каменно съоръжение в местността Кокоши баир. Името идва от това, че хората правели там по гроздобер курбан и колели кокошки.
В местността Блага черква пък на 27 септември, седмица след приключването на гроздобера,хората се събирали пред тракийския долмен.

Обичаят е пряко свързан с току-що изстисканата сладка шира (благо вино). Попът правел църковна служба и курбан, на който колели агне. Съвсем по древната бретонска представа покривната плоча служела за маса. Свещеникът освещавал върху нея водата и после ръсел присъстващите. Според данни от края на ХIХ в. те седели в кръг по тогава видимите камъни на заграждението.
Накрая любезните домакини ме водят при 80-годишния дядо Киро. Заварваме жилавия старец да се грижи за домакинството си, след като преди десетина години е загубил бабичката си. Дядо Киро ми дава буркан дъхав мед, направен лично от него. И аз си тръгвам със спомена за китното сакарско село, чиито жители почитали и Христа, но и древните тракийски божества.
Цар Борис III посещава селото. Дядо Киро ми разказва как в началото на 40-те години на миналия век българският монарх се озовал в селото. Той бил на лов и замръкнал със свитата си. Преспал при местния дюкянджия, където пробвал тукашните ястия. Не искал да се знае за идването му, но мълвата бързо се пръснала из Изворово.
Древно цвете краси къщата на дядо Киро. Моите приятели непременно държат да ми покажат странна находка. Върху един от камъните на оградата на къщата на дядо Киро е запазен интересен фосил. Преди милиони години тук е имало древно море. А на камъка се е отпечатало красиво растение, запазило като на снимка всяко свое листенце.

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 28, 2017 07:09
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.