Светлана Николова с големите награди от Национален литературен конкурс

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 7, 2015 18:36

Светлана Николова с големите награди от Национален литературен конкурс

Светлана Николова стана големият победител в Националния литературен конкурс, посветен на Никола Вапцаров. В седмото издание на конкурса, чийто резултати бяха обявени на 5 ноември, харманлийката спечели първото място в раздел „Проза“ с разказа си „Кръгове“ и второ място в раздел „Поезия“ за стихотворението си „Сълзите от герана“ /първо място не се присъжда/. Организатор на престижната надпревара е читалището в Благоевград „ Н. Вапцаров 1866“.

„Научих за този конкурс съвсем случайно преди месец в Бургас, по време на церемонията на лауреатите на Националния конкурс „Голямата книга на малкия град“. За него ми сподели писателката Красимира Кацарска, която е благоевградчанка. Дълго се чудих и накрая изпратих 3 стихотворения и 3 разказа. Когато научих резултатите, се просълзих от щастие“, споделя за „Сакарнюз“ Светлана.

Любопитна подробност е, че в основата на разказа й „Кръгове“, класиран на първо място, е истинска история. Тя е за една спасена сърничка от отнебореца Антон Черноморски от Маджарово.

Светлана Николова е носител на наградата „Книга на 2014-а“ за дебютната й стихосбирка „Дъждовни магистрали“ и с нея е лауреат на Националния конкурс „Голямата книга на малкия град“. Предстои дебюта й в прозата със сборника разкази „Усмивка в края на ръкава“.

„Сакарнюз“ публикува награденото стихотворение:

 

Сълзите от герана

Простор, със две възглавки. Бели,
намачкани от порив на южняка.
Едно небе, един харман. И спрели
по жиците гугутки – нещо чакат.

То идва като гръм. По калдъръма
на сгърчения път копита тракат.
Отекват глухо в старите уши на пъна,
който от години чака. И дочака.

„Стопанино, излез. Хабер ти нося” –
гласът се блъсна силно във вратата.
Една душа, трепереща и боса,
се втурна към гласа…към необята…

И Старият го чу. Там, до герана,
пресъхващ от лета, студен от зими.
Завтече се едно сърце, със рана,
крещящо дълго: „Боже, помогни ни…”

След малко конникът си тръгна. Тихо,
а пътят сгърчи се съвсем след него.
Геранът се напълни със сълзи, които
не искаха да влязат във пръстта. При Него…
***
Простор със две забрадки. Черни,
като крила на прилеп във сумрака.
Едно небе, един харман. Наверно
там майка и баща войника още чакат…

Сакар нюз
От Сакар нюз декември 7, 2015 18:36
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар