Стоян Караиванов: „Амбициите ми са за награди от най-престижните конкурси в света“

Милена Митева
От Милена Митева февруари 6, 2017 11:47

Стоян Караиванов: „Амбициите ми са за  награди от най-престижните конкурси в света“

Как определяш своята година?

Повече от успешна. През нея взех решения, които бяха доста определящи за бъдещото ми развитие. Заминах в чужбина, но видях, че там не е толкова цветущо, колкото всички разказват че е.
Започнах годината с участие в концерт „Нощ на звездите“ в зала Арена Армеец. Там бях солист на оркестър и част от него. В него участваха Васко Василев, Йордан Йовчев и други величия.
Тази година също ще има подобен спектакъл, с циркови артисти, като целта е да се поставим на мястото на сър Исак Нютон, за да разбием гравитацията. Няма да казвам какво ще е точно, който има желание, да дойде на на 25 февруари.

2016 година по-успешна ли бе от 2015-та?
Да, с много нови познанства, контакти. На всички тези обучения и конкурси се запознавах с колеги. Например, аз не знаех че акордеона също е развит в Канада. Естествено обменяме идеи за съвместни проекти. В България има само четирима българи, които свирят на баян. Единият е професор в Германия, не живее тук, другия е в Хонконг, третия е в София, но не се занимава толкова активно с концертна дейност. В България само аз свиря на този инструмент активно.
Учил съм се сам, понеже преподавателите свирят предимно на клавиши, а не на копчета. И на едно от тези обучения в Австрия, професорът и завеждащия катедралата по баян и акордеон – Фридрих Липс, също свири на копчета. От него черпя много идеи оттук нататък какво да правя, взимам съвети, понеже той е един от най-добрите изпълнители.

Кога започна да се занимаваш с музика?
Започнах да се занимавам с акордеон на 3 години. Харесвах учителката си по музика в детската градина. Тя свиреше на акордеон и аз реших, че трябва да я впечатля като и аз започна да свиря на акордеон. Но едно тригодишно дете, акордеонът му е колкото него и нямаше как. Първо започнах да ходя в музикална група „Щастливци“ при Петя Карабакалова, която ми препоръча да ходя на уроци по пиано при Жермина Михова. Тя преподаваше по музика в гимназията.
След това започнах да се интересувам от цигулка и започнах да ходя на уроци. След 7 клас кандидатствах в Стара Загора в езиковата гимназия „Роме Роан“ с немски език, понеже реших, че е по-добре да знам език и да се занимавам с нещо с музика, отколкото да се занимавам само с музика, но да не знам езика. В момента сега всички обучения ги правя или на немски или на английски език. Ако бях завършил музикално, аз нямаше да знам езиците.
В Стара Загора продължих с цигулка и с акордеон, след което в края на 9 клас участвах в майсторски клас на професор Мие Мики. Тя преподава в университета по изящно изкуство в град Есен, Германия. Тогава за пръв път видях класическия акордеон. При него в лявата ръка всеки бутон отговаря на един клавиш на пианото. Това ми позволява да свиря и Бах и Моцарт.
По-късно започнах да ходя на уроци при Здравка Андреева, преподавател в Пловдив.
В 12 клас започнах започнат да уча баян при Диана Славчева, а при Светлана Косева – уроци по пиано, и уроци по теория и солфеж.
Посещавах и майсторски класове в Москва и Австрия. Достигнах добро ниво, особено за България, за класическа и съвременна музика. Това, което ми липсваше е вариатето, танго, валс. Моята учителка ми препоръча специализация при професор Жак Морне в неговата лична академия във Франция. За 2 месеца усвоих тези тактики при свиренето на вариатето. Той ти показва от АБ до крайния резулат.
В момента се занимавам с Диана Станчева, считам я за най-добра в страната.
През лятото ще отида на обучение в чужбина.

От къде започна кариерата ти?
Първо спечелих специална награда в София на Международен детски фестивал. След това в Босна и Херцеговина, Република Сръбска бях на трето място на най-големия акордеонен конкурс в страната. След това трябваше да завърша годината с матури. Едновременно с това се подготвях за концерт в Германия и майсторски клас в Австрия.
Не знам дали на някой друг харманлиец се е случвало. Майсторският клас беше от понеделник до петък, четвъртък имахме концерт в Австрия, в петък урок от сутринта, полет до Германия, концерт и на следващия ден в събота трябваше да се приберем в България.
Но точно тогава, в петък се случи опита за военен преврат в Истанбул, а аз трябваше да летя през този град. Това беше единствения полет, излетял от Германия за Истанбул, с пет часа закъснение. Когато кацнахме беше някаква паника, опашка, на която чакахме шест часа и половина за смяна на билет. Беше пълен ужас, имаше викове, крясъци, само три жени които работеха за смяна на билета и многохилядна опашка. За щастие успяхме да се върнем живи и здрави в България.
След това заминах за Франция на обучение в единствената школа в света, която е само за акордеон, при професор Жак Морне. Тя е призната в цялата акордеонна област и се определя като школа на шампионите. Моят учител в България е работил с този професор и е усвоил около 90% от метода му.
Дойдох си в България с всички новости в неговата методика и сега се подготвям за двата най-големи конкурса по акордеон в света. Те са през септември в Италия – Световната купа и Кастро Фидардо. Конкурсът носи името на града, в който се провежда. Това е мястото, където се произвеждат 80-90% от акордеоните в цял свят. Амбициите ми от това участие естествено са за награда, но там са най-големите изпълнители в категория от 19 до 35 години. А аз съм на 19 все още. Ще идват хора от Русия, Германия, това са двете школи, които са най-силни и те са естествено най-голямата конкуренция.

Какво подготвяш за Италия?
Произведения, които в България едва ли се изпълняват. По принцип акордеонът тук се свързва с народна музика. Аз народна музика не изпълнявам. Аз свиря всичко – от класика до съвремие. За Италия готвя прелюд и фуга от Бах на акордеон и соната на Скарлати. Тема с вариации от Вячеслав Семьонов върху песента Калина Красная от София Кобайдулина – две части от нейната соната „В очакване“. Тя е съвременна, като по принцип в едно произведение има мелодия. Това е през класиката до началото на 20 век. След това в музиката започват да се търсят нови хоризонти с възможностите на инструмента – например с почукването на акордеона, с удари по клавиатурата. Има един бутон, който служи само за прибиране на меха и издаване на въздух. Ние правим имитация на вятър в това произведение.
София Кобайдулина е рускиня по произход, но живее в Германия и е един от най-доказаните композитори на свирене на музика. В България нейно произведение с баян е изпълнявано преди десетина години.
В България не се слуша такава музика.
Няма тенденция за слушане на такава музика по простата причина, че няма изпълнители в държавата. А каненето на чуждестранни гости струва доста. Кой град може да си позволи такова удоволствие просто така?

Какво очакваш в бъдеще?
Първо да популяризирам инструмента, като съвета, който ми е даден от професора. Да имам много концерти в зали с по-малко хора, за да мога след концерта да водя разговори с тези хора, да разказвам за инструмента. Естествено да се докажа като изпълнител – това е мечтата на всеки един музикант. И ако успея и като педагог, също ще е голямо признание.
В момента планирам да проведа няколко уоркшопа в различни музикални училища в България, за да покажа какво съм научил от тези обучения в чужбина, понеже България изоставя последните 40 години в акордеонното развитие. Светът продължава да открива нови неща и нови техники, които прилага, а ние си стоим като преди 40 години и си продължаваме така. Трябва леко да се побутне цялата акордеонна класа, за да продължи развитието и при нас.

Защо според теб толкова малко хора се занимават с това изкуство?
Понеже асоциацията на всички родители е, че акордеонът е инструмент за народна музика и изпълнителите трябва да си вадят парите от сватби и няма друг вариант. Един мъж, в ранните си години предпочита да играе футбол, отколкото да се занимава по няколко часа на ден. Нашият инструмент е повече „мъжки“. Да, има и изпълнители жени, но да направя едно сравнение „Жена акордеонист се среща толкова често, колкото мъж арфист“.
В България има също голяма липса на инструменти. Едно малко акордеонче мога и в Харманли да си намеря, но един малък баян не е възможно да се намери в България, а за да се поръча чисто нов, той не струва малко и не може всяко семейство да си позволи детето му да започне да се учи на този инструмент.

Милена Митева
От Милена Митева февруари 6, 2017 11:47
Напиши коментар

1 Коментар

  1. К.Костов февруари 6, 12:56

    Само можем да се гордеем,като съграждани! БРАВО!И само напред и нагоре!

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Calculator