Средновековната крепост Лютица е била епископски център

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 15, 2020 10:41

Средновековната крепост Лютица е била епископски център

Крепостта Лютица се намира в Източните Родопи на 12 км, северозападно от кв. “Лъджа”. Крепостните стени са с дължина 600 м и ограждат площ от 26 дка, като заедно с втората укрепителна система, площта възлиза на около 30 дка. Планът на крепостта включва 13 кули, църква, жилищната кула на управителя (донжона) и други обществени сгради в процес на проучване. Установено е, че това е средновековният град Лютица, многократно споменат в изворите.
До момента са разкрити две църкви по-ранната от които е епископска базилика с обширен некропол, основите на жилищна кула и щерна кладенец, на дъното на който са открити тракийски материали, които са доказателство, че мястото е било обитавано от късната бронзова епоха до ХVІІ век. Крепостните стени са издигнати през V век, а в ІХ век Лютица става епископски център, който многократно се споменава в изворите.
На запазените днес крепостни стени лесно могат да се различат строителните периоди. Очевидно е, че основният градеж е античен, състои се от едри камъни и хоросан, в които по антична традиция са забърквали натрошени тухли. Стената е била преустройвана по различни причини – при разрушения или реконструкция, тъй като в горната си част хоросанът е различен.
На десетина метра от портата в южна посока личи малък тунел в стената това е потерната т.е. тайният вход, които се е използвал в случай на засада от врага като изненадващо нападение в гърба на противника.
Градежът на крепостта е много стабилен, като се има предвид използването на мрамора за направата на стените. Добре се виждат техниките на градеж. Външните части са се зидали от дялани камъни, а вътре се е градяло с ломени камъни с много хоросан. На пръв поглед може да изглежда малко несигурно, но тази технология е много стабилна. Доказват го стените на Лютица, които устояват на вражески атаки повече от 16-т века. За изравняване на зидарията и укрепването и докато е мокър хоросана са били вграждани греди и тухли, наречени сантрачи.
Най-добре са запазени южната и източната стена на височина 8 – 9 метра. По-разрушена е северната. В източния край на крепостта е разположена една от двете щерни, които са осигурявали вода при обсада. Най- интересното, което са открили при разчистване на щерната до момента, е малка фигурка на човек около 10 см висока, без полови белези, като на корема е направена резка. Възможно е да става дума за някаква магия, свързана с бременност и раждане. Крепостта е имала добра канализация.
Нашите средновековни градове са имали много добра хигиена за разлика от западните, където всички мръсотии се хвърлят направо на улицата. От всяка къща тръгват канали, които се вливат в улицата, и така мръсотиите остават извън крепостта. Отпадъците са били събирани в ями, покрити отгоре с дървена конструкция.
Църквата, която е разположена на най-високата част, е датирана в края на XV и началото на XVI век.
Обстоятелството, че в турско време тук се е издигала църква на най-високата част на крепостта потвърждава хипотезата на Божидар Димитров, че населението е имало привилегирован статут, каквито в Османската империя са имали войноганите. Крепостта в турско време вероятно не е била превзета с бой, а може би се е предала. Портата се е пазела от две правоъгълни кули, които са леко издадени навън и навътре. Вратите са били две – външна и вътрешна. Между тях се е образувал опасен за нападателите коридор, в които докато се опитват да разбият втора врата, защитниците лесно можели да ги атакуват.
Голяма част от материалите, които излизат при разкопките, са от битов характер – съдове, накити. Всичко това говори, че става въпрос за селище с цивилно население, а не чисто военно укрепление. Излиза керамика от всички епохи в огромно количество, особено вели- колепна е керамиката от османския период, което говори за благосъстоянието на града. Интересен момент е откриването на керамика, идентична с тази от Плиска и Преслав.

Източник: Общински исторически музей – Ивайловград

Сакар нюз
От Сакар нюз февруари 15, 2020 10:41
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама