Средновековна крепост Родостица

Сакар нюз
От Сакар нюз март 6, 2020 13:46

Средновековна крепост Родостица

Родостица е средновековна крепост, която се намира в местността Балък дере, разположена в близост до самата р. Арда. Проучванията се осъществяват бавно, тъй като теренът е доста труден и има много културни пластове. Северната стена е запазена в насип, а южната е запазена на места до 6 м. Предполага се, че е част от поредицата от крепости разположени край р. Арда. От тук още в Древността преминавала една от пътните артерии водеща от Одринското поле към Родопите. Най-вероятно крепостта е създадена още през ІV век във връзка с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол. Ранните открити монети датират от ІV век, като от този период са намерени върхове на стрели, битова керамика, фрагменти от глинени лампи. Крепостта е играла важна роля и през Късноантичната епоха, тя е част от т.нар. Лимес, построен от император Юстиниян ІІ (527 – 565 г.) за защита на византийската империя от варварските нападения, станали ежедневие през епохата на Великото преселение на народите. Крепостта е разположена приблизително на 10 декара площ.

В самата крепост при разкопките е установен голям пожар,

който датира в края на VІ и началото на VІІ век, когато славяни превземат тези крепости и Балканския полуостров се славянизира. В огромните пожари, оставени от варварите, археолозите откриха множество предмети на бита, като водещо място сред тях заемат риболовните принадлежности. Пожарът прекъсва дейността на крепостта и сградите са преустроени в други.
Най-интересната находка свързана с българската история, откриването на една старобългарска бронзова коланна апликация и един оловен накрайник, датирани от Х век. Открита е и една бронзова кадилница от VІ век. Друг период, застъпен в културните пластове, е ХІ век, когато на място се оформя голям некропол. В него при разкопките са открити гривни, пръстени, стъклени гердани. Открита е и колективна монетна находка от 193 монети и комплект от теглилки, които говорят за водения стоков обмен и търговията в тази крепост.
Ключовото географско положение на Родостица, опре-деля ролята на буфер между България и Византия. Сведенията сочат, че българите след IX век все по-често нахлуват в Тракия и владеят крепостта. Доказателство за това са имено откритите старобългарски коланни апликации и звънчета. В извора на Жофроа дьо ла Вилардуен, участник в ІV Кръстоносен поход, се твърди, че в тази крепост през 1206 г. се укрива Калоян, пренощувайки в крепостта, за да избегне една засада, която му устройват кръстоносците.
Трудно е да се установи етническия състав на населението в крепостта като се има в предвид, че крепостите и особено в Ю. България един месец са били български а друг месец византийски.

Преход към нова история

Ивайловград възниква в края на ХVІ в. в близост до разрушения средновековен български град и митрополитски център Лютица под името Ортакьой и означава средно село, наречен така вероятно поради средищното положение на пътищата от Любимец през Димотика и Софлу за Александруполис. По време на османското робство и през епохата на Възраждането сведенията за района са оскъдни. В тях се споменава за Ортакъойската каза като малка и незначителна област в обширния Одрински вилает. След Руско – Турската война според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Ивайловградският край заедно с други райони от Беломорска Тракия и Македония остават подвластни на Османската империя.
Ивайловградската околия, в която живее будно българско население, възрожденските процеси и проявленията на националноосвободителните борби продължават и след Руско – Турската война. Главен водач и организатор на борбите на българите от Ивайловградско за църковно национална и просветна борба и автономия е Стамбол Димитров Вълков от с. Драбишна, което село се превръща в ръководен център на национално-освободителните борби в целия Източнородопски край.
Посетителите могат да се запознаят и с уникалната географска и историческа карта на България от 1913 г., както и с предмети от градския бит.

Бубарството е специфичен дял в животновъдството, занимаващ се с отглеждането на копринени буби и производството на една от най-скъпите тъкани – коприната.
В България бубарството се практикува още през VII – IX век, но особен разцвет отрасълът достига в края на XIX век. В края на 80-те години на XX век България е на първо място в Европа и на 8-мо място в света по производство на коприна.
Днес в България бубарството на практика не съществува. Изчезва още в края на миналия век, когато естествената коприна бива изместена от синтетичните материали. Ако обаче желаете да извървите пътя на коприната и да се докоснете до бубарството в България, то се отправете на пътешествие в Ивайловград. Паскалевата къща и до днес съхранява спомените за бубарството и коприната по нашите земи.

Паскалевата къща в Ивайловград е типична къща на бубарска фамилия

от края на XIX век. Състои се от три етажа, като в миналото, приземният етаж изпълнявал стопански функции, а двата етажа над него били със смесено предназначение. Там хората и живеели, и отглеждали своите буби.
Развитието на бубарството става причина да се промени и архитектурата на домовете на българите, заели се с производството на коприната през XIX век. Дългият процес, резултат от който са извлечени копринени нишки, изисква къщите на бубарските фамилии да разполагат с голям салон, където той да може да се случи.
Съществен начален етап в процеса на производство на коприна е излюпването на ларвите. След излюпването си те били слагани в специални сандъци и били хранени с накълцани листа от черница. Веднъж оформили се като какавида, те били потапяни във вряла вода, за да се разхлаби копринената нишка. След това влакното било изтегляно от водата и събирано със специални инструменти.
С целият този процес ще имате възможността да се запознаете в Паскалевата къща в Ивайловград. В нея са съхранени тези основни етапи в производството на копринени пашкули, както и характерни за района традиционни народни костюми.
Днешната Паскалева къща разполага с бубарски салон – „феят“, както и с „къщи“ – стаите за живеене. Тук ще видите още традиционна дневна стая с огнище, работен кът на домакинята, както и гостна стая с необходимите атрибути, които да демонстрират благосъстоянието на собствениците.
Паскалевата къща е обявена за архитектурен паметник на културата, който съхранява и представя основния бит и поминък в ивайловградския край през Възраждането.
През месец септември отчитаме най-висок брой посетители на града, а това не е случайно. Ивайловградският край е познат още и с традиционните си храни и традиции, затова от осем години насам в началото на месец септември се организира фестивал за традиционните храни, поминък и занаяти под наслов „Кулинарното наследство на Тракия“, в който се включват местни групи от почти всички краища на общината и представят най-традиционните за техния край гозби и традиции, а в последните години имаме и чуждестранно участие от Гърция, Турция, и дори от Франция. Фестивалът предизвиква силен интерес, а посещаемостта е на 100%. Местата за настаняване са пълни, а хотелиерите споделят, че резервациите около кулинарния фестивал започват още от края на пролетта.
Подобен на този фестивал, но от друго естество, е „Кукеровден“, който се празнува всяка година в края на зимата и началото на пролетта, на християнския празник Сирни Заговезни. Кукерите в Ивайловград надяват страшните маски всяка година в деня преди Сирни Заговезни, за да прогонят злите сили от своите земи и да поканят пролетта да се настани в сърцата, да съживи гората и да налее плод на полята.
Традицията датира от 1914 г., когато тракийските прадеди на днешните жители на квартал Лъджа в Ивайловград се заселват тук, прогонени от Мала Азия. И само тук и само на Кукеровден кукерите играят прочутото ляво хоро – вият снаги не надясно, както се вие традиционното българско хоро, а наляво. Защо ли? Напук на злото. Напук на тези, които в мътните времена на Балканската война са допуснали изтребването на хиляди тракийци. Напук на всички нечисти помисли в човешкото съзнание. Лявото хоро е на късмет и берекет, обратната му посока изчиства душите и обърква лошите планове.

Чановете звънят, а кукерите наричат за плодородни лозя,

за здрави деца и щастливи семейства. Традицията се пре-дава от поколения на поколения, от най-големи до най-малки – всички стават част от магията.
В центъра на квартала „беят“ хвърля жито и нарича за здраве и берекет, докато трима от маскираните мъже изпълняват символично заораване.
И се провикна Беят :
„Кяр и берекет! На добър късмет! Господ здраве да ви дава! От берекета парите, от парите колите! Тази година, колкото има, догодина два пъти повече да има! Да са пълни хамбарите с жито! Кошарите с агнета! Оборите с телета, а свинарниците с прасета! Да са пълни дамаджаните с ракия и бъчвите с вино! Да даде Господ в тази къща булка или зет! Да влязат догодина две люлки да се люшкат! Вие да сте живи и здрави, дълги години! Да отгледате деца и внуци и да се радвате на празници! Хайде, хаирлия да е!”
„Кукеровден“ представлява изключителна атракция за посетителите на града по това време от годината, а посещаемостта на празника се увеличава постепенно с всяка изминала година.

Източник: Общински Исторически музей – Ивайловград

Сакар нюз
От Сакар нюз март 6, 2020 13:46
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.