Спортистите, които промениха спорта си и спечелиха

Сакар нюз
От Сакар нюз март 30, 2018 16:46

Спортистите, които промениха спорта си и спечелиха

Акценти

  • Много спортисти са сменили попрището и са постигнали невероятни успехи впоследствие.

Свързани публикации

Когато си спечелил всичко в своя спорт, идва момент, в който е най-добре да сложиш край на кариерата си, докато си още на върха. Мнозина атлети приключват своята състезателна кариера в активна възраст, но някои от тях не изоставят напълно спорта, а се пренасочват към ново поприще. Така например, след като окачи кецовете, Майкъл Джордан се пробва в бейзбола, а Юсейн Болт има амбициите да замени шпайковете с бутонките. Великите успехи в един спорт не гарантират триумфи в друг, но тук ще ви представим няколко случая, в които атлети са сменили попрището и са постигнали невероятни успехи впоследствие.

Първият представител на класацията е малко познат, тъй като е живял в една предишна епоха. Роденият през далечната 1887 Джим Торп обаче е един от най-разностранно развитите атлети в историята на спорта. Торп, който е наполовина индианец от племето Сак и Фокс Нейшън, цял живот е успявал в своите спортни начинания. През 1912 печели златни медали в дебютиращите тогава Олимпийски дисциплини – петобой и десетобой. Това го прави и първият индианец, който печели златни медали за САЩ. Но Торп не иска да се ограничава само в един спорт, тъй като има какво да покаже и на други терени. През 1913 подписва договор с бейзболния отбор Ню Йорк Джайънтс, като помага на тима да спечели за втора поредна година Националната бейзболна лига. Само че Джим не може да се задоволи единствено с успех в бейзбола и през 1915 става част от отбора по американски футбол Кантън Булдогс. Тимът не се слави с кой знае какви успехи, за разлика от Торп, чиито умения му дават статут на звезда. По това време Националната футболна лига (NFL) не съществува, но Торп и неговия отбор са сред учредителите на Американската професионална футболна асоциация, която по-късно ще стане NFL. Освен че е играч в годината на учредяването, Торп е избран и за първия президент на новосформираната лига, която десетилетия по-късно ще събира стотици милиони почитатели. Освен това Торп е избран и в редиците на първия Идеален отбор на футболната лига. След смъртта на Джим става ясно, че в младежките си години той е играл и в баскетболния отбор Уърлд Феймъс Индиънс, който е пътувал из Щатите, за да се изправя сред местни тимове.

Почитателите на тениса знаят за навика на Рафаел Надал да подритва топките за тенис. По-запознатите със спорта най-вероятно знаят и за футболното му минало. Само че сигурно са малцина тези, които подозират колко сериозно Надал се е занимавал с футбол. За „краля на клея“ той не е бил просто хоби, а кръстопът. Освен че е тренирал футбол, Надал е „обременен“ от сериозно футболно наследство – чичо му е участвал три пъти на Световното първенство с националния отбор на Испания, а също така е бил и звезда на Барселона. Макар Надал да е фен на Реал Мадрид, той подкрепя (включително финансово) и ФК Майорка – тимът на родния остров на тенисиста. На 12-годишна възраст на Рафа му се налага буквално да направи съдбоносен избор – футбола или тениса. Решението, което тенисистът споделя, че е било „най-трудното в живота“ му, му носи 16 титли от Големия шлем, 50 титли от световните Мастър серии на ATP, както и 4 Купи Дейвис. Освен това Рафаел Надал е считан за най-добрия тенисист на клей в историята на спорта, а бързината и ловкостта му го превръщат в страшилище за невероятни атлети като Джокович и Федерер. Впрочем, швейцарецът също в миналото си е трябвало да избира между футбола и тениса. Дали ако двамата бяха избрали футбола, нямаше отново да се изправят един срещу друг, но защитавайки емблемите на Реал (М) и Базел?

Понеже спортът не е задължително да изисква топка, следващият пример за успешно спортно преориентиране е от света на мисловните игри. Лео Фернандес започва да играе шах още на 5 години, а като тийнейджър вече влиза в световната майсторска листа FIDE. Междувременно играе табла и покер, като именно играта на карти е сферата, в която Фернандес прави своята кариера. В по-зрелите си години Лео оставя шахматистките си амбиции и използва своите математически и психологически умения, за да стане професионален покер играч. Първата му изява е през 2004, като участва предимно в турнири в Латинска Америка. През 2012 дори печели Латиноамериканския покер тур, а Poker Stars – една от най-големите компании за онлайн покер, го приобщава към своя звезден отбор от професионални играчи. Кариерното преориентиране на Лео Фернандес до момента му е донесло над $2 млн., правейки го петия най-богат аржентински покер играч. Когато не е на масата, Фернандес обича да разпуска с екстремни спортове, чиито андреналинови усещания аржентинецът оприличава с тези при играта на покер.

Лекото крило на Кливлънд Кавалиърс Леброн Джеймс също е сред звездните атлети, които е трябвало да избират в кой спорт да блеснат пред света. Още в гимназията Леброн показва потенциал както в американския футбол, така и в баскетбола. Всъщност, уменията му на футболното игрище са били толкова добри, че един скаут преди години казва, че Джеймс със сигурност е щял да влезе в Залата на славата на Националната футболна лига. Въпреки това, Леброн избира да се развива на баскетболното игрище, като през 2003 става най-желаният колежански играч от отборите в NBA. Тогава той подписва в Кливлънд с местния Кавалиърс. През 2010 преминава в Маями Хийт, а четири сезона по-късно се връща в Кливлънд, като през 2016 помага на отбора да спечели шампионската титла. Този триумф слага край и на т. нар. „Кливландска суша“, която се отнася за 52-годишната липса на титли от главна национална лига за спортен отбор от Кливланд. През кариерата си Джеймс печели общо 3 титли на NBA, 4 пъти става Най-полезен играч (MVP) на Асоциацията и 14 пъти е избиран в звездния отбор на NBA. Също така печели и два златни медала от Олимпийски игри. Преди време Леброн написа в социалните мрежи, че преди да прекрати спортната си кариера желае да изиграе поне един мач от Националната лига по американски футбол.

Немалко треньори по футбол са били и играчи на младини, но се е наложило да „играят“ от скамейката поради липса на талант като футболисти. Гореизброените атлети не са имали този проблем, тъй като при тях дилемата е била в кой от толкова отдаващите им се спортове да се развиват. И макар да са успели да достигнат до върха на своите дисциплини, изглежда същото е можело да го направят и в други спортове. Техните истории са пример за това как изправен пред труден избор човек може да постигне величие.

Снимка: Интернет

Сакар нюз
От Сакар нюз март 30, 2018 16:46
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар