Спортистите, които промениха спорта си и спечелиха

Сакар нюз
От Сакар нюз март 30, 2018 16:46

Спортистите, които промениха спорта си и спечелиха

Акценти

  • Много спортисти са сменили попрището и са постигнали невероятни успехи впоследствие.

Свързани публикации

Когато си спечелил всичко в своя спорт, идва момент, в който е най-добре да сложиш край на кариерата си, докато си още на върха. Мнозина атлети приключват своята състезателна кариера в активна възраст, но някои от тях не изоставят напълно спорта, а се пренасочват към ново поприще. Така например, след като окачи кецовете, Майкъл Джордан се пробва в бейзбола, а Юсейн Болт има амбициите да замени шпайковете с бутонките. Великите успехи в един спорт не гарантират триумфи в друг, но тук ще ви представим няколко случая, в които атлети са сменили попрището и са постигнали невероятни успехи впоследствие.

Първият представител на класацията е малко познат, тъй като е живял в една предишна епоха. Роденият през далечната 1887 Джим Торп обаче е един от най-разностранно развитите атлети в историята на спорта. Торп, който е наполовина индианец от племето Сак и Фокс Нейшън, цял живот е успявал в своите спортни начинания. През 1912 печели златни медали в дебютиращите тогава Олимпийски дисциплини – петобой и десетобой. Това го прави и първият индианец, който печели златни медали за САЩ. Но Торп не иска да се ограничава само в един спорт, тъй като има какво да покаже и на други терени. През 1913 подписва договор с бейзболния отбор Ню Йорк Джайънтс, като помага на тима да спечели за втора поредна година Националната бейзболна лига. Само че Джим не може да се задоволи единствено с успех в бейзбола и през 1915 става част от отбора по американски футбол Кантън Булдогс. Тимът не се слави с кой знае какви успехи, за разлика от Торп, чиито умения му дават статут на звезда. По това време Националната футболна лига (NFL) не съществува, но Торп и неговия отбор са сред учредителите на Американската професионална футболна асоциация, която по-късно ще стане NFL. Освен че е играч в годината на учредяването, Торп е избран и за първия президент на новосформираната лига, която десетилетия по-късно ще събира стотици милиони почитатели. Освен това Торп е избран и в редиците на първия Идеален отбор на футболната лига. След смъртта на Джим става ясно, че в младежките си години той е играл и в баскетболния отбор Уърлд Феймъс Индиънс, който е пътувал из Щатите, за да се изправя сред местни тимове.

Почитателите на тениса знаят за навика на Рафаел Надал да подритва топките за тенис. По-запознатите със спорта най-вероятно знаят и за футболното му минало. Само че сигурно са малцина тези, които подозират колко сериозно Надал се е занимавал с футбол. За „краля на клея“ той не е бил просто хоби, а кръстопът. Освен че е тренирал футбол, Надал е „обременен“ от сериозно футболно наследство – чичо му е участвал три пъти на Световното първенство с националния отбор на Испания, а също така е бил и звезда на Барселона. Макар Надал да е фен на Реал Мадрид, той подкрепя (включително финансово) и ФК Майорка – тимът на родния остров на тенисиста. На 12-годишна възраст на Рафа му се налага буквално да направи съдбоносен избор – футбола или тениса. Решението, което тенисистът споделя, че е било „най-трудното в живота“ му, му носи 16 титли от Големия шлем, 50 титли от световните Мастър серии на ATP, както и 4 Купи Дейвис. Освен това Рафаел Надал е считан за най-добрия тенисист на клей в историята на спорта, а бързината и ловкостта му го превръщат в страшилище за невероятни атлети като Джокович и Федерер. Впрочем, швейцарецът също в миналото си е трябвало да избира между футбола и тениса. Дали ако двамата бяха избрали футбола, нямаше отново да се изправят един срещу друг, но защитавайки емблемите на Реал (М) и Базел?

Понеже спортът не е задължително да изисква топка, следващият пример за успешно спортно преориентиране е от света на мисловните игри. Лео Фернандес започва да играе шах още на 5 години, а като тийнейджър вече влиза в световната майсторска листа FIDE. Междувременно играе табла и покер, като именно играта на карти е сферата, в която Фернандес прави своята кариера. В по-зрелите си години Лео оставя шахматистките си амбиции и използва своите математически и психологически умения, за да стане професионален покер играч. Първата му изява е през 2004, като участва предимно в турнири в Латинска Америка. През 2012 дори печели Латиноамериканския покер тур, а Poker Stars – една от най-големите компании за онлайн покер, го приобщава към своя звезден отбор от професионални играчи. Кариерното преориентиране на Лео Фернандес до момента му е донесло над $2 млн., правейки го петия най-богат аржентински покер играч. Когато не е на масата, Фернандес обича да разпуска с екстремни спортове, чиито андреналинови усещания аржентинецът оприличава с тези при играта на покер.

Лекото крило на Кливлънд Кавалиърс Леброн Джеймс също е сред звездните атлети, които е трябвало да избират в кой спорт да блеснат пред света. Още в гимназията Леброн показва потенциал както в американския футбол, така и в баскетбола. Всъщност, уменията му на футболното игрище са били толкова добри, че един скаут преди години казва, че Джеймс със сигурност е щял да влезе в Залата на славата на Националната футболна лига. Въпреки това, Леброн избира да се развива на баскетболното игрище, като през 2003 става най-желаният колежански играч от отборите в NBA. Тогава той подписва в Кливлънд с местния Кавалиърс. През 2010 преминава в Маями Хийт, а четири сезона по-късно се връща в Кливлънд, като през 2016 помага на отбора да спечели шампионската титла. Този триумф слага край и на т. нар. „Кливландска суша“, която се отнася за 52-годишната липса на титли от главна национална лига за спортен отбор от Кливланд. През кариерата си Джеймс печели общо 3 титли на NBA, 4 пъти става Най-полезен играч (MVP) на Асоциацията и 14 пъти е избиран в звездния отбор на NBA. Също така печели и два златни медала от Олимпийски игри. Преди време Леброн написа в социалните мрежи, че преди да прекрати спортната си кариера желае да изиграе поне един мач от Националната лига по американски футбол.

Немалко треньори по футбол са били и играчи на младини, но се е наложило да „играят“ от скамейката поради липса на талант като футболисти. Гореизброените атлети не са имали този проблем, тъй като при тях дилемата е била в кой от толкова отдаващите им се спортове да се развиват. И макар да са успели да достигнат до върха на своите дисциплини, изглежда същото е можело да го направят и в други спортове. Техните истории са пример за това как изправен пред труден избор човек може да постигне величие.

Снимка: Интернет

Сакар нюз
От Сакар нюз март 30, 2018 16:46
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.