След сватбата не се случват чудеса

Акценти

• Момиченцата се готвят за сватбата си така, както президент за инаугурация.
• След сватбата започва ежедневието.
• При мъжете никой за нищо не подготвя. Те имат смътна представа, че е възможно да продължат да бъдат обслужвани.

Свързани публикации

• Лекарят и смъртта 0 17.юли
• Майка ни – пример в нашия живот 0 15.юли
• За разликата между мъдрата съпруга и женския паяк 0 19.дек.

Анна Уткина | превод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска

Никъде другаде разнообразието на живота не е толкова очевидно, както в двете интернет-общества — «подготовка за сватбата» и «щастието да си съпруга». Ако с «подготовка за сватбата» всичко е ясно, то «щастието да си съпруга» — е хаштаг, който е съпроводен от тъжни истории за семейния живот, в който «съпругът не ме разбира» — е най-радостната от тях. «Налага ми се да се моля за пари за памперси и детски храни», «Отидохме на море. Съпругът ми и свекървата се веселят, а аз съм заключена в стаята, защото детето има разстройство», «Той си купи нова кола, а аз трета зима ходя с маратонки»… Истории на уморени жени, излизащи от един отпуск по майчинство и влизащи веднага в друг. Емоционално, финансово, а често и физическо насилие.

Готова съм да споря, че в «щастието да си съпруга» те са дошли веднага от «подготовка за сватбата». Ето къде си почивала душата! Между обсъждането на бонбониерите и радостните възгласи «до сватбата остават само три години и няма да успеем» там се промъкват и историите за запознанства с любимия. «Веднага разбрах, че е най-добрият», «Поставихме сто бонбона в купа за да живеем заедно сто години».

Винаги чета такива неща в обратен ред за да не изпадна в депресия. Не достига само едно — свързващото звено. Моментът в който «любимият» се превръща в «чудовището». Моментът в който щедрият кавалер се превръща в онзи, който смята, че ходенето с маратонки през зимата закалява. Кога именно този, писал стиховете «твоите очи са като луна» се превръща в онзи, който не се шегува «доста си напълняла, скъпа», а вие от ужас изпускате стерилизирания детски биберон или легена с прането?

Момиченцата се готвят за сватбата си така, както президент за инаугурация. Подготвят ги под девиза «Истинският живот започва след като се омъжиш!». Даже днес често чувам на детската площадка «Не плачи, виж, момченцата те гледат!». Като че ли машината на времето ме пренася в моето собствено детство. В консервативните среди не пазят целомъдрието заради теб, за да бъдат защитени твоите интереси, а защото «Кой ще те вземе за жена такава»? Момиченцето се учи да готви за да «храни съпруга». Възхищават се от стилния тоалет — «Всички момчета изгубиха ума и дума». Там, след сватбата навярно трябва да се случи нещо невероятно. Нещо, за което трябва да се готвим цял живот. Нещо, което е на първо място сред приоритетите. Трябва да готвим, нищо, че не ни харесва, а и лист салата на ден ни е достатъчен. Длъжни сме да се гримираме преди плаж в четиридесетградусовата жега. Жените, които са «отдали всичко на семейството», се превъзнасят и се дават за пример на тези, които са съхранили малка частица от себе си само за себе си. Не си дала всичко! Постарай се. Да се опълчиш на агресията, навреме да разпознаваш насилието? Не, не, бъди скромна, та ти си момиче.

Напротив, при мъжете никой за нищо не подготвя. Те имат смътна представа, че е възможно да продължат да бъдат обслужвани. Напълно възможно, е не както мама, но все някак. «Ще видим като умра, кой ще ти пере чорапите? Дано успея да те оженя!»… «Да ти сипя още? Едва ли някога жена ти ще ти свари такъв борш». Седемнадесетгодишните юноши, неспособни да сварят кренвирш са много повече от момичетата на тази възраст. Виждала съм тридесетипетгодишни юноши, които не знаят, че трябва да свалят опаковката на продуктите преди да ги поставят в тенджерата.

Като в холивудски филм, който завършва с момента на сватбата, ние нищо не знаем какво ще се случи след като дадем роклята и костюма на химическо чистене. Да, ето сега ще започне нещо невероятно! Всички влюбени вярват, че ще са погълнати от щастие и ще се гледат в очите 24 часа 7 дни в седмицата и никога завишените очаквания няма да се сгромолясат като къща от карти. Те никога няма да преминат от обществото «подготовка за сватбата» в «щастието да си съпруга», защото това се случва на другите, но не и на нас. Но твърде скоро вчерашните булки започват да търсят петия ъгъл, за да престанат да «отдават всичко» поне за малко.

Чудото не се случва. След сватбата започва ежедневието. Даже то е още по-трудно, защото вече имаме до себе си друг човек, когото не можем да върнем обратно, ако не ни подхожда. Сигурно никой не ви е казвал, че не е задължително да обслужвате този човек като принц (ако сте жена). Никой не ви е научил, че изпраните чорапи са подарък, а не задължение и за него трябва да се благодари (ако сте мъж). Ако и двамата сте очаквали невероятното, то невероятното не се случва. Дошло е време да се учите да живеете заедно в новите условия.

Все пак, няма да сме честни, ако продължим да твърдим, че няма да има нищо вълшебно. Седмица след сватбата моя приятелка вече мислеше за развод. Оказа се, че любимият, който я водеше в разкошни ресторанти, който я засипваше с цветя и комплименти, не е в състояние дори да си стопли готовия обяд. Той просто не знаеше как се включва печката, а с изненадата на тригодишно дете съобщаваше, че «тя не работи», отчаяно добавяйки, че това не е негово царско, ох, извинете, мъжко задължение. Температурата и попречи да отиде до съда за да внесе молбата. В полусън тя видяла как пред нея стои чиния, в която плува нещо абсолютно черно, посипано с копър. «Малко загоря», — виновно казал съпругът. — «А къде са ти рецептите? Ще опитам да сваря супа». Изведнъж ангелчетата запърхали върху цветчетата, засияло слънце и се случили онези чудеса, обещавани ни в детството. Защото те се творят от нашите ръце.

Между другото, той се научи да готви и то добре.

Източник: http://www.matrony.ru/posle-svadbyi-chuda-ne-sluchaetsya/

Снимка: Интернет