След кошмара в Присадец, селото се обезлюдява с бързи темпове

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 21, 2007 02:53

След кошмара в Присадец, селото се обезлюдява с бързи темпове

Акценти

  • Интеренет издание бр. 18 (1106), година LXXII, 7-20 септември 2007г

Свързани публикации

Десетина дни след пожара гледката в с. Присадец е ужасяваща. Такива кадри съм виждал само в документални филми за Втората световна война. Табелата в началото на селото изглежда като надгробна плоча. Оцелели са три-четири къщи. Всичко е в руини. Мирише на мърша. А докъдето ти поглед стига – само черни баири.
В селото имаше двайсетина души, които бяха дошли да приберат родителите си и да продадат за скрап единственото оцеляло нещо в огъня – желязото. Фактът, че нарязваха врати и огради, означаваше, че нямат намерение да се връщат повече.
В Присадец живееха около 40 жители, предимно възрастни, самотни хора. Повечето от тях стояха тук единствено заради къщиците си. Тези къщи, които сами си бяха построили, бяха всъщност целият им живот.
„За какво да оставаме?“, казва Христо Джансъзов. „Нищо не остана. Щели да ни построят нови къщи… Ще ми върнат ли леглата, на които спяха децата ми? Или масичката, играчките…? Една снимчица не ни остана. Всичко, до което се докосвах, ме караше да си спомням за отминалите щастливи дни. А сега, някои ще ми построят нова къща. Това ще бъде като затвор насред тая пустуш. Довечера тръгвам за Ямбол и толкоз… Това беше, мойто момче!“
Къщата на другия брат, Желязко Джансъзов, оцеля благодарение на зет му, който по това време е пристигнал от Ямбол. Двамата опъват маркучите и пръскат с вода навсякъде около къщата. На няколко пъти пламват искри, но само толкова.
„На брата къщата можеше да оцелее.“, казва бай Желязко. „Още не беше се запалила, когато дойдоха две пожарни. Когато лумна, едната пожарна пръсна веднъж и водата свърши. Другата изобщо нямаше вода. Долу на 300 метра имаше язовир. Казахме им да идат да напълнят, ама те и помпа нямали. Защо се возят на тия пожарни? И изгоря на брата къщата. Изгоряха живи две прасета по 150 кила, 5 овце, 3 кози, фуражът, а кокошките горките, скупчени една до друга, изпечени все едно във фурна. И вече колко дена нищо не ги яде. Ама те и котките, и мишките, и кучетата изгоряха.“ Желязко и жена му вероятно ще останат в селото заедно с още едно семейство.
Бай Пешо Чакръкчията запазил половината си къща, защото имал късмет, че синът му бил пристигнал от Ямбол. Те очаквали стихията, защото били предупредени. Намокрили каквото могли. Чакръкчията пуснал трите си кози и прасето да се спасяват: „Ама те, уплашените животни, вървят след мене.“, разказва човекът. „Където отида с маркуча да пръскам, и те в краката ми. А то, дим и огън – ужас! Ей на, и петнайсет кошера изгоряха. Толкова беше с Присадец…
Ей, то е било 12, 13-та година, когато турците са ни палели. Да бяха го угасили до Срем. Три дена е горяло и ги е чакало. Сякаш Господ ни наказва, дето не си свършиха работата нашите управници. Тук всичко ми е така мило. А животните, само дето не ми говорят, ама трябва да ги продам. Няма какво да ядат. А след седмица ще се дигаме с бабата в Ямбол при децата.“
Голям удар понася семейството на Георги Караперев. От къщата му остават само стени. Изгаря трактор и селскостопански инвентар, фураж и бали, с които е трябвало да презимува стадото му от 90 овце. „Продадох овцете по 50 лв. Четири-пeт дена нищо не бяха яли. Нали виждаш, една зелена тревичка няма никъде. Има зелено, ама в Турско. Ония веднага угасиха всичко, a при нас изгоря всичко. Ей тук, до час-два ще продам желязото и ще бързаме да се махнем, че сърцето ми се къса, като гледам. Имаме роднини в Казанлък…“
Огненият ад отне живота на Анастасия и Петър Манилови. Седемдесет и пет годишният Петър, който е с ампутирани крайници, е бил в къщата. Жена му мокрела отвън, но когато огънят обхванал къщата, тя опитала да извади мъжа си. Вероятно не е имала време. Съседи чули виковете й. Казват, че можела да се спаси, но е предпочела да остане при съпруга си. След минута покривът се стоварва върху тях.
„Чухме за пожара по телевизията“, разказва синът Петър. „Аз тръгнах от Ямбол. След час се срещнахме със сестра ми на края на Присадец. Тя живее със съпруга си в Хлябово. Всички хора бяха изведени там, но мама и тати ги нямаше. Порков много добре знаеше, че баща ми е единственият инвалид в района, ама нищо не е направил.
Яд ме е, защото и в 10 вечерта продължаваха да се палят къщи, а нямаше кой да ги гаси. Каква държава е това? Цели три дена е горяло до Срем. Ама нашите управници са карали миньорски празник на 3 км. от огъня. Яли и пили, а пък ние…
Към 20 часа видяхме, че огънят прехвърли в Турско, някъде около Калояновата крепост. Там теренът е много стръмен и труден. Но в 23:30 часа всичко беше угасено. А ние горим с дни и хубаво се почернихме. Ама то, като има човек да тегли… Преди четири години един наш съселянин претрепа баща ми с климията на каруцата. Здравето му се обърка. Почнаха да му гангренясват краката и седем пъти му режеха части от тялото. Големи мъки. Заведохме дело срещу побойника. Минаха четири години… и нищо…
Оня ден кметът Пашов беше при нас. Чухме, че който искал да остане да живее, щели да му оправят къщата. Попитахме го за нашата къща, а той каза, че то тука нямало кой да живее.“
На следващия ден след пожара католическата църква изпраща много храни, дрехи, завивки. Изгорелият католически храм ще бъде възстановен, а на всички, които пожелаят, католическата църква обеща да поеме разходите по построяване на домовете.

Устремският кмет спаси селото си

Устремският кмет спаси селото си, каза общинският съветник от БСП Христо Панайотов. Той разказа как, след като огънят кротувал три дни до с. Срем, излязъл силен вятър. Теренът до Срем не е труден, има и пътища, но силният вятър бил основната пречка. Огънят превземал 100 м за 2-3 секунди. След като видял това, кметът Христо Илчев сформира група от 25 души да дежурят край Тунджа. На сутринта избухнал друг пожар между Устрем и Радовец, но групата го потушава веднага. В същото време получават сигнал, че гори на изток от Устрем, до Тунджа. Връщат се и там спират огъня. Някъде след обяд огнената стихия прехвърлила реката и накрая с големи мъки огънят е спрян.
„Нещо не е наред.“, според господин Панайотов. „Вечерта на 25-ти слушам по телевизията, че огънят е овладян. Излязох да пуша цигара и се уплаших. На изток, по посока на река Тунджа, небето беше озарено от пламъци. И на другия ден стана трагедията, която можеше да бъде предотвратена…“

Ръководството на партия ГЕРБ в Тополовград е отправило призив към всички жители на общината за събиране на средства и материали за подпомагане на пострадалите от големия пожар в Радовец, Филипово, Присадец. Листи с този призив е разлепен на много места в града и общината.
Свой призив за това е отправила и община Тополовград към работещите в Общинска администрация, кметствата и общинските съветници.

Христо Теодосиев

Сакар нюз
От Сакар нюз септември 21, 2007 02:53
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.