Сезонът на театралнато лято

Михаил Тошев
От Михаил Тошев септември 24, 2007 01:12

Сезонът на театралнато лято

Събрали сме се в двора на Господин Пенев в село Надежден и говорим за театъра обезнадеждено. Поводът за разговора е отпечатаният за него очерк във вестника. Автора му разказва къде е роден, какви длъжности е заемал, как е обичал киното и театъра.
Но на каквито и длъжности да е бил, той си остава Артистът за всички, които го познават. Появи ли се на сцената, изпълва я с присъствието си. Носеше духовна красота, обаяние, благородство, с дълбок, спокоен, лиричен тембър. Чете стихотворението „Тодорините езера“ от Евтим Евтимов – проникновен, покоряващ глас. Великолепно изпълнение за камерен рецитал. Площадната поезия му беше чужда.
Безконфликтен. Търпеливо изслушваше всички. Като н-к „Култура“ и като председател на читалището не промени течението на разрухата на училищния театър.
Държим вестника в ръцете си. Споменът ни връща в годините. Минахме през всички сезони на живота, сега сме в сезона на зимата, а разказът ни връща в сезона на изгарящото лято.
Театърът ни събираше един с друг, обединяваше ни. Всички се усмихвахме и обичахме и всички заедно обичахме театъра. Ние го изграждахме с всяка постановка и той нас – с всеки сезон. С носталгия ще кажем : – това бе животът ни, и над него… И с помирение ще кажем: всичко дошло си отива.
Прав е Шаляпин, като казва за съдбата на артистите, че след своята смърт не оставят нищо. Звук, глас, жест – всичко това умира заедно с тялото, от където са излезли.
Отпиваме от ракията. Ровим се в казаните думи, заплитаме се в размишление и противопоставяне.
Вярно е. Писателите оставят своите новели, поетите – своите поеми, художниците – своите картини, скулпторите – своите ваяния, а артистите не оставят нищо на бъдните поколения. Със смъртта на своите съвременници умират и те. Тъжно е. Този, който е вълнувал душата и сърцата на зрителите, не оставя нищо след себе си.
Някой беше казал, че Артистът изгаря на сцената. Сцената е олтар и той като свещ гори, свети и изгаря. Така е, но вярното е и другото, че в замяна на това, никой от творците не се е радвал на такова непосредствено общуване с публиката и никой толкова често не е бил обсипван с буря от аплодисменти и награждаван с букети цветя както това става с артистите. Затова блаженството и щастието на артистите трае толкова малко.
Мълчим. Мълчанието отпиваме от ракията като спомен за мъртвец.
Сто и двадесет години театрален живот в Харманли и ние сме дали своя двадесетгодишен дял в него.

Михаил Тошев
От Михаил Тошев септември 24, 2007 01:12
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.