Сезонът на театралнато лято

Михаил Тошев
От Михаил Тошев септември 24, 2007 01:12

Сезонът на театралнато лято

Събрали сме се в двора на Господин Пенев в село Надежден и говорим за театъра обезнадеждено. Поводът за разговора е отпечатаният за него очерк във вестника. Автора му разказва къде е роден, какви длъжности е заемал, как е обичал киното и театъра.
Но на каквито и длъжности да е бил, той си остава Артистът за всички, които го познават. Появи ли се на сцената, изпълва я с присъствието си. Носеше духовна красота, обаяние, благородство, с дълбок, спокоен, лиричен тембър. Чете стихотворението „Тодорините езера“ от Евтим Евтимов – проникновен, покоряващ глас. Великолепно изпълнение за камерен рецитал. Площадната поезия му беше чужда.
Безконфликтен. Търпеливо изслушваше всички. Като н-к „Култура“ и като председател на читалището не промени течението на разрухата на училищния театър.
Държим вестника в ръцете си. Споменът ни връща в годините. Минахме през всички сезони на живота, сега сме в сезона на зимата, а разказът ни връща в сезона на изгарящото лято.
Театърът ни събираше един с друг, обединяваше ни. Всички се усмихвахме и обичахме и всички заедно обичахме театъра. Ние го изграждахме с всяка постановка и той нас – с всеки сезон. С носталгия ще кажем : – това бе животът ни, и над него… И с помирение ще кажем: всичко дошло си отива.
Прав е Шаляпин, като казва за съдбата на артистите, че след своята смърт не оставят нищо. Звук, глас, жест – всичко това умира заедно с тялото, от където са излезли.
Отпиваме от ракията. Ровим се в казаните думи, заплитаме се в размишление и противопоставяне.
Вярно е. Писателите оставят своите новели, поетите – своите поеми, художниците – своите картини, скулпторите – своите ваяния, а артистите не оставят нищо на бъдните поколения. Със смъртта на своите съвременници умират и те. Тъжно е. Този, който е вълнувал душата и сърцата на зрителите, не оставя нищо след себе си.
Някой беше казал, че Артистът изгаря на сцената. Сцената е олтар и той като свещ гори, свети и изгаря. Така е, но вярното е и другото, че в замяна на това, никой от творците не се е радвал на такова непосредствено общуване с публиката и никой толкова често не е бил обсипван с буря от аплодисменти и награждаван с букети цветя както това става с артистите. Затова блаженството и щастието на артистите трае толкова малко.
Мълчим. Мълчанието отпиваме от ракията като спомен за мъртвец.
Сто и двадесет години театрален живот в Харманли и ние сме дали своя двадесетгодишен дял в него.

Михаил Тошев
От Михаил Тошев септември 24, 2007 01:12
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.