Само с приказки не става

Стоян Тонев
От Стоян Тонев април 12, 2020 09:54

Само с приказки не става

Коментар – лично мнение

Няма що, в хубав период се падна Световният ден на здравето. Баш в разгара на епидемия или пандемия, според различни предпочитания, за шестването по света на коронавируса „Ковид 19“. Лъснаха всички недостатъци и дефекти на световната здравна система и то най-напред и най-силно в уж най-развитите, свободни, демократични и т.н. по шестобалната система страни. Какво точно обаче връхлетя света няма кой да каже с категоричност, тълкувания бол. Едно е сигурно – страхът завладя света и ситуацията показа неадекватността на управниците на всички нива, навсякъде. В държави, съюзи, континенти. Сигурно години наред ще се нищи какво и защо се случи, а дали ще стане ясно един Бог знае. Които са по-добре икономически сигурно по-добре и по-бързо ще излязат от кризата. Които са като нас – най-бедната държава в ЕС – може би някога, но не скоро.
Но да се върнем на здравеопазването и то тук в България. Имахме прилична, даже добра здравна система до преди 30 години. И както всичко в страната ни, управници от различен политически цвят, сорт и калибър, пишман политици и т.н. ударно съсипаха, разпродадоха, унищожиха. Казано по друг начин, усърдно рушаха не голямата ни, но все пак спретната и поддържана къща, без дори да изграждат колиба за заместване и прибиране под един приемлив покрив. Не е добра икономиката, държавата е лош стопанин, пазарът е най-добрият и голям регулатор, всичко в частни ръце и т.н. И стана каквото стана – това, което не сме очаквали и в най-черните си сънища.
Каква беше системата на здравеопазването в община Тополовград. През 80-те години на миналия век имахме една добра общинска болница. В нея имаше 5 отделения, работеха между 25 и 30 лекари, отделно останалия медицински персонал. Да не говорим, че във всяко село имаше или медицински фелдшер, а някъде дори и лекари. Имаше и линейки по места, като в Устрем, Радовец, Орлов дол и другаде. За основните заболявания и неща общинското здравеопазване се справяше добре, а там където не можеше, се търсеше помощта на големите окръжни или национални болници.
Какво стана след 1989 година? Първо селата бяха лишени от медицинско обслужване на място. След това дойде ред на болницата, преименувана не веднъж, а всъщност все повече свивана като възможности. От там и съкращаване на персонал, напускането на много лекари и други специалисти, докато преди 10-ина години дойде и фактическото и закриване. Да, фактическо, защото другото, което остана, е само формално. Останаха няколко лични лекари, които непрекъснато намаляват и сега са само 4 за община със 10-хилядно население. Има 4-ма лекари със своя практика, идва /и то добре, че е така/ веднъж в месеца лекар – ендокринолог и останалото, поддържано на „апаратно дишане“ вътрешно отделение в болницата. Самата сграда – хубава, масивна и стабилна, изградена до голяма степен с доброволния труд на местното население преди 70 години, е почти празна и рушаща се отвън и отвътре. Това е всичко. И сега да попитам т.нар. НОЩ /Национален оперативен щаб/, министерства и всякакъв вид управници, депутати и т.н., какво правите, ако епидемията набере скорост и много хора имат нужда от интензивно лечение. Какво ще правите в общини от рода на нашата, където на практика няма болница, ако болните от Ковид – 19 станат 50, 100, 200 и нагоре? И ако това стане в кратки срокове или едновременно да кажем в 5-6 общини, произволно взети в сегашната Хасковска област например? Или пък в която и да е област на България? На какво да разчитаме, само на стоенето в къщи ли? Да, болшинството спазваме мерките и дано тази епидемия отмине по-скоро. Но какво ще стане после с икономиката, с връщането на работа на хората, с децата ни, с внуците? На каква адекватна помощ от държавата могат да разчитат? А за здравето си само на концентрираните в големите градове ли болници ще могат да разчитат? Ще продължава ли държавата да се снишава по въпроса за здравната система само до даването на еди колко си пари на ЗК? Системата е сбъркана, дами и господа, и има нужда от тотално, кардинално лечение и действия. Само с приказки не става. Дано доживеем да видим това. Спирам с въпросите дотук. С другите, за останалото – икономика, социална среда, образование, сигурност и т.н., а те са много, ще продължим по-нататък във времето.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев април 12, 2020 09:54
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.