Рушаща се колона застрашава православен храм от срутване

Милена Митева
От Милена Митева юли 27, 2019 07:22

Рушаща се колона застрашава православен храм от срутване

Православният храм в село Орешец „Св. Св. Константин и Елена“ се нуждае спешно от ремонт.
От години той е в окаяно състояние. Покривът и стените тънат в разруха, а дворът е обрасъв в храсти. Възможно е част от храма да се срути, ако не започнат ремонтни дейности по реставрацията му.
Кметът на селото Величка Митева е обезпокоена от този проблем. Жената сподели, че отключва църквата само по празници и лично се грижи за поддръжката й.
В селото са започнали кампания за набиране на средства, но до момента събраната сума е минимална.
Пред „Сакарнюз“ архиерейският наместник отец Живко Петров обясни, че за да бъдат отпуснати средства от вероизповеданието, трябва църковното настоятелство да се събере и да изготви протокол, в който да е описано какви ремонтни дейности се налагат, както и необходимата сума. Няколко месеца по-късно в обратен отговор ще стане ясно дали сумата ще бъде предоставена.
На територията на община Харманли има 18 храма. В три от тях не се проповядва. Те се намират в селата Орешец, Върбово и Овчарово.

История на църквата „Св. Св. Константин и Елена“

Като най-стар паметник за селото от преди Освобождението на България от Османско владичество е сегашната черква „Св. Константин и Елена“, строена през 1870 година. Тя е изградена по стопански начин по инициатива на на Георги Трендафилов /Якчето/.
Той бил заплашван от турската власт и викан в Любимец да се откаже от постройката. Но Трендафилов се отличавал с голямата си упоритост и твърдост и лично ходил в Одрин да се оплаква на гръцкия владика. Последният се намесил и се разрешил строежа на черквата. Тя била построена на местото на малката черквичка „Ай Константинос ки Еленки“, преведено от гръцки език „Свети Константин и Елена“ и върху част от старите гробища, които се намирали сред селото. /Преди това гробищата били преместени на мястото, където се намират сега/.
Според обичая съседните села, като Малко Градище, Белица и др., подарили икони на новата черква. За свещеник бил назначен архимандрит Константин. Селяните изградили помещение, което се използвало за училищна стая. Там свещеникът учил децата на гръцки език.
В 1900 година е била направена камабанарията на черквата по инициатива на Русю Димитров Патяков, баща на Паун Русев, бивш секретар – бирник на селото.
През 1903 – 1908 г. у нас се установява II Стамболийски режим, известен с груби насилия и жестока експлоатация над трудещите се. Българска буржоазия, обхваната от бeсен национализъм и за да отвлече вниманието на народните маси от тежкото му положение, организирала погром над гръцкото население, особено по Причерноморието. При такава обстановка в Орешец пристигнала една делегация от Харманли, състояща се от няколко души, между които и двама свещеници, качени на коне.
Това било през август 1906 г., през най- работния сезон за селяните. Бързо се свикало общоселско събрание в черковния двор. На селяните било предложено черквата да мине под ръководството на българската екзархия. Постигнало се съгласие и още същия ден била изпратена молба до Светия Синод в София. От тогава в храма се въвело черковно-славянско богослужение. Дотогавашният гръцки свещеник Константин Тодоров бил изпратен в митрополията в Ст. Загора за 10 месеца, да изучи черковната служба на черковно-славянски език. До края на живота си /1916 г./ той служил като български свещеник.
До 1906 г. на свещениците се плащало в натура – по 2 крини жито на венчило. Черквата и до сега съществува, но е в много окаяно състояние.
Източник: “Кратка история на Орешец” от К. Калайджиев

Милена Митева
От Милена Митева юли 27, 2019 07:22
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 267 513 преглеждания