Родът Вичеви от с. Срем и неговите мъдри, духовно извисени мъже

Сакар нюз
От Сакар нюз август 17, 2017 11:28

Родът Вичеви от с. Срем и неговите мъдри, духовно извисени мъже

Станка Битлиева | taniabit@abv.bg

По-стара от Родопите е древната Евролева планина. Пръв Константин Иречек открива, че това е днешната Сакар планина. В нейните ниски, хълмисти възвишения са разположени българските села в Елховско, и Тополовградско. Сред тях лъкатуши река Тунджа. На левия й бряг, на един от завоите, е село Срем – на 20 км от Елхово и 15 км източно от Тополовград. През 17 и 18 век чумните епидемии в района са причина да бъде премествано ту на единия, ту на другия бряг на реката. В миналото, във водите й плават каяци, давят се хора и животни. През 1927 г. по молба на населението,

министър Стоянчев нарежда да бъде построен мост

и за целта отпуска държавни средства.
През 60-те години на ХХ век, населението стига до 2000 жители, селището е стегнато и оживено. Днес има срутени постройки от стругарски завод, от Прогимназия и общежитие за ученици, от двуетажна читалня към местното читалище, от счетоводната къща на АПК. Някогашният селски ресторант е превърнат в хотел, в него новите му собственици посрещат гости, предимно ловци и туристи. Част от многобройните изоставени къщи са закупени от англичани и руснаци, в други се настаняват ромски фамилии. Населението е около 400 души. Хората не са доволни от близката каменна кариера, отдадена на концесионери. Камионите им разбиват пътищата, а средства за ремонтни дейности няма.
Тук живеят предимно възрастни хора, препитание за млади липсва, рядко се срещат по улиците на селото.

Църквата е поддържана, но свещеник няма, идва от с. Устрем, грижи се за пет села. Автобусният превоз от общинския център Тополовград е два пъти през деня, предвижването в района е трудно. В землището на близкото село Устрем, се намира единствения оцелял манастир в района на Сакар – „Света Троица”. Местните го тачат като запазен възрожденски оазис, историята му е богата, строен е през ХIII век, многократно е опожаряван и възстановяван.
През 2002 г. Георги Иванов Баев, бивш директор на училището, издава в Ямбол „Родова летопис на село Срем”. Родът Мерджанжекови или Вичеви е от най-големите, основател му е Йонко Жеков Мерджанов. Издирени и описани в родови връзки са 261 лица от началото на 19 век до днес.

Заслугите им за развитието на селото и на България са големи.

Представител на един от клоновете му е Димитър Йочев Йонков /1874-1960/. В тези далечни времена завършва трети прогимназиален клас и става даскал в родното си село. Дълги години се отдава на просветна и обществена дейност. През 1927 г. основава селското читалище „Изгрев”, кооперативното сдружение „Съгласие”, друго сдружение за отглеждане и застраховане на едър рогат добитък. През 1936 г. прави дарение на училището от 4000 лв за издръжка на ученици от бедни семейства. През 1937 г. написва история на село Срем, която до днес чака своя издател.
Гостуваме на Цветница в наследствения дом на Колю Стоянчев, бивш кмет на селото два мандата, понастоящем покойник. Със съпругата му сме потомки на българи-бежанци от униатското село Еля гюню – енория на Католическата църква в Малгарска каза, Одрински вилает. От проучената съдба на дедите ни е и интереса да научим повече за рода Вичеви и неговите духовно изявени и мъдри мъже. В празници като този в селото се завръщат от цялата страна, наглеждат имоти и възрастни родители. Нашето желание е да се срещнем с живи потомци, които съхраняват родовата памет. Вълнува ни съдбата на българския мъченик, блажения на католическата църква Камен Йонков Вичев /1893 – 1952/. Преполовиха се годините на блаженството му и скоро предстои да бъде обявен за светец на християнската вяра.
Неговият баща е Вичо Йонков Мерджанов /1852 – около 1930 г. / Женен е за Елена Янева Камбурова, имат 12 деца, осем остават живи – две дъщери и шест сина.
Камен Вичев е четвъртото дете. Светското му име е Петър. Припомняме си за неговия житейски път и трагична съдба.

Този син расте будно и умно момче, напътствано към учение от родители и близки. Завършва Одринската католическа гимназия при отците успенци. По това време изгрява славата на това училище, открито през 60-те години на 19 век от мисията на успенците, начело с Карл Качановски. То е второто по значимост след Робърт Колеж в Истанбул, с единствения на балканите зоологически кабинет, с обучение по история, физика, химия, с кръжочни дейности по родолюбие и патриотизъм, с изучаване на шест езика – френски, английски, латински, български, гръцки и турски.

Завършва го успешно и продължава обучението си в гр. Гемп, Белгия.

Установява се в Цариград като преподавател във Висшата духовна семинария „Кум- Капу, ръкоположен е за свещеник, приема духовното име Камен, воден от вяра и родолюбиви чувства. Специализира във Франция, защитава докторат по теология и канонично право, става професор. През 1930 г. се премества в Пловдив да преподава философия в колежа „Св. Августин”, става негов директор и гл. редактор на в. „Истина”- орган на Католическата църква. Издига нивото на тази религиозна българска институция, на мъжкия колеж като духовен и просветен център. Не след дълго започват гоненията и преследванията.

Мъдростта и добротата му не остават незабелязани. Завистта и политическата конюнктура в страната са причина да бъде ликвидиран. Арестуван е, по дело № 452 от 1952 г., заедно с епископ Евгени Босилков и успенците Йосафат Шишков и Павел Джиджов, тайно са осъдени, набедени за несъществуваща дейност против сигурността на държавата. През ноември, същата година, смъртната присъда е изпълнена, загиват мъченически за делото и вярата. Камен е на 59 годишни, в разцвета на своите научни сили.

По-голям брат на отец Вичев е Христо Вичев Йонков

/1887 – 1981/. Пръв постъпва в Духовното католическо училище в Одрин, а после завършва Духовната семинария „Свети Лъв” в Цариград. Ръкоположен е за католически свещеник в Пловдив, със светското име Иван.
По стъпките на братята си върви и по-малкия брат Димитър Вичев Йонков /1895 – 1967/. И той завършва колеж в Пловдив, изпратен е да продължи образованието си във Франция, завръща се, става преподавател в него.
Сякаш нечия ръка улеснява намеренията ни. Първият, с когото разговаряме за това е Христо Атанасов Христов, родом от Срем, живеещ в Асеновград, дошъл за празника на гости на сестра си и на близки, каквото е семейството, в което гостувам. Оказва се, че има какво да сподели. Неговият чичо – Никола Кънчев, е изпратен от родителите си за ученик на Камен Вичев. Възпитаник е на този прочут пловдивски колеж. Завършва го с отличие, продължава да учи в Института по международен туризъм в Бургас, където става дългогодишен негов преподавател. Самият Христо завършва Селско стопански институт в Пловдив.

През 1982 г. се записва да учи френски език при архимандрид Велик Вичев, прекъсва обучението си поради внезапната му смърт.
Припомняме си заедно житейската съдба на Велик Вичев /1923 – 1985/. За него пише ст. н. с. Георги Граматиков, бивш директор на РИМ, Хасково, през 2009 г. съставя и издава записките му „ Книга за село Покрован”. Той е братов син на Димитър, Иван и Камен. Баща му е Йонко Вичев Йонков /1883 – 1967 /, живее в селото, жени се за Дона Хаджиева Иванова, раждат им се пет деца – една дъщеря и четири сина. Един от тях е Георги, светското име на Велик. Покрай чичовците си се увлича във вярата и постъпва в духовна семинария в Ямбол.
Успешно завършва първата година и през 1936 г. се премества в Пловдив. След дипломирането си през 1943 г. служи военната си служба в Сливен. Уволнява се и постъпва като възпитател в католическия колеж, по-късно и като преподавател.

През 1952 г. е ръкоположен за свещеник, приема духовно име.

В тези трудни за забранената католическата църква години, отец Велик стоически се справя с задачата да защитава от конфискацията имуществото на църквата от страна на властите в града. Държавата изземва всички имоти. През 1957 г. се премества на длъжност протосингел в София, едновременно изпълнява длъжността софийски, енорийски свещеник.
От 1964 до 1975 г. е назначен за енорийски свещеник в с. Покрован, Ивайловградско. С богатата си начетеност и с добротата, бързо спечелва любовта на миряните, които се привързват към него. В години на несигурно бъдеще за църквата, укрепва делата й, общува с местното население, записва историята на църквата в това село. През целия си престой, в продължение на 12 години, проявява жив интерес към към униатското движение по българските земи. Изучава документи от ватиканските архивохранилища, добавя свои наблюдения. В „Записки, писма из историята на присъединилите се българи-католици”, многократно споменава с. Елю гюню и връзките на свещениците от двете енории – отците Атанас Минтов и Христофор Кондов. Извършва проучване от живи свидетели на историческите събития от 1903 и най-вече за трагичната 1913 г., клането и прогонването на българското население от Източна Тракия.
През 1975 се завръща в Пловдив като енорийски свещеник, грижи се за болния си чичо, който умира през 1981 г. Четири години по-късно и той си отива от този свят, при изпълнение на служебните си задължения, ненавършил 61 г.
Спомените на нашия събеседник Христо, от срещите му с Велик Вичев в Пловдив, са свързани с намерението му да издаде събраното в книга, да разкаже за Априлското въстание. И до днес се диви на голямата библиотека в дома му. От нея сестра му все още пази като скъп дар, два тома от енциклопедия „Ларус”. Силно впечатление му правят вестниците на различни езици, както и малкия клавесин в стаята. Впечатлен е от гостоприемството му, от реда и хигиената в стаята. Един мил спомен от снежно-бели покривки, от изящния супник,сервиран от сестрите-кармелитки.
Свързваме се и с племенник на Велик Вичев, уговаряме си среща. Идват двама Йонковци, първи братовчеди, синове са набратята му Петър и Иван – възпитани и сърдечни мъже, с които водим развълнуван разговор. Носят обещаните снимки от наследствения родов двор, показват подновената къща. По-малкият е 62 годишен, военен пенсионер, завърнал се в родното село от Бургас. По-големият е на 68, разказва за живота си в Стара Загора, за работата си в чужбина. Сега и той живее в селото, не пътува често, поради възрастта. На въпроса дали се чувстват свързани с католическата вяра, по-големият поставя ръка на сърцето си и казва, че тя е там. Водят богосъобразен живот и спазват християнската последователност. И двамата са изпълнени с обич и вяра, пазят малки подаръчета от чичо си Велик Вичев и неговите пътувания до Лурд, Италия – иконки на дева Мария, шах, други дребни, но скъпи за тях сувенирчета. И когато имат път към Пловдив, посещават църквата „Дева Мария” до Руското посолство, на ул. „Кръстьо Пастухов”, отправят молитви, поставят цвете пред паметника на Камен Вичев. Споделят, че на 27 май, тази година се навършат 124 години от неговото рождение.
Най-вълнуващи са спомените им от родовите сбирки в селото. Често им гостува и сегашният екзарх на Католическата църква – монсеньор Христо Пройков. Към него и сестра му Максимилиана отец Вичев проявява внимание и грижи, укрепва вярата им в католическата църква, подготвя ги за нейни достойни водачи.
Христо Пройков лично ги кани в Пловдив да присъстват на срещата с папа Йоан Павел Втори през 2002 г. Там научават, че братът на дядо им е обявен за блажен на църквата, приемат го като закъсняла реабилитация. С болка споделят за отзвука на събитията в техния живот. Един от тях в казармата е предложен за повишение. След направеното проучване, ротният командир го пита дали не е убил човек, та е описан с такава лоша репутация.
Децата им живо се интересуват от присъствието на Католическата деноминация в България. Радват се на дейността на възродените църкви, посещават ги в София и Пловдив, по празниците палят свещи в тях. Забраната й и животът им налагат дълго време да стоят далече от нея, но все още имат влечение, изпитват почит и уважение към делото на техните предци – успенски възпитаници, пазители и градители на християнската вяра сред българите – католици.

Сакар нюз
От Сакар нюз август 17, 2017 11:28
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Calculator