Рени и нейната християния

Михаил Тошев
От Михаил Тошев август 21, 2007 03:22

Рени и нейната християния

Акценти

  • Интернет издание година V, 17-23 август 2007г

Свързани публикации

Рени, завършила Учителския институт в Пловдив, учителстваше в града. Сама дойде и изяви желанието си за участие в училищния театър. Активизирана, емоционална, с широка духовност, тя търсеше себе си в сродните с нея. Дебютира с ролята на жената на директора на театъра в комедията- шега „Дон Жуан, 964“ от Димитър Янакиев. Настоятелна, увлечена в осъществяване на желанието си
тя задаваше ритъма на сцената, който се носеше на вълни – на приливи и отливи като смеха в залата. Беше Фьокла от „Женитба“ на Гогол. Сватовница: хитра, ласкателна, неудържима в намерението си да доведе нещата до край – женитба.
Редяха се роли…, но върхът на сценичната й дейност беше спектакълът „Греховната любов на зографа Захарий“ от Павел Спасов, а ролята на Християния – коронният й знак. Християния – извезан образ от нежност, свян и чистота – божествен и земен. Християния – момичето със звънкия смях като планински ручей, с глас на медноковани звънчета, опасли шията на млади кончета, които препускат в път между буйно изкласили жита.
Всичко помръква.
Решението – бащината дума. Покорство и помирение… Вместо Захарий, женихът е брат му. Секва звънкият й смях. Върви като сянка, понесла непоносимия товар на раздяла и съжителство. В един дом – заедно и разделени, цял живот – близки и далечни. С много противоречие в поведението си изграждаше образа на мъченица: вътрешна драма, мъртво вълнение, привидно спокойствие.
Изстрадва сърцето томителна болка: желае и отрича, вика и отхвърля и не иска да се раздели с нея. Болка желана като страдание и радост, като надежда очаквана, като усмивка насън. Пречистена святост като картината на Рубльов – „Светата дева“.
Зографът Захарий ще каже: „Хубава, много хубава беше, отче Лаврентие.“ А аз бих допълнил – красива, много красива беше Християния на Рени Спасова. Миловидна, свенлива и кротка като ангел, слязъл от високо, от сърцето на Перперикон, от светилището на Орфей.
В предсмъртният й час – нейната изповед: „И тогава те обичах Захарий, и тогава, когато ти казах да се махнеш, и тогава когато те пропъдих… Защото, така ми е било разказвано от майка ми и от всички: Прокълнати от Бога били ония жени, които от своя дом бягали и чужди мъже любели.“
Камбанен звън. Завесата бавно пада.
Публиката е вдигната на крака, аплодира.
След представленията я поздравяваха и тези, които не я познаваха до тогава, търсеха запознанство и близост за гордост и самочувствие. На други преспиваше в съня им. А тя беше високо, високо над всички…

 

Михаил Тошев
От Михаил Тошев август 21, 2007 03:22
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.