Размисли за Левски

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 28, 2017 11:30

Размисли за Левски

Живота и особено делото на този велик българин, на този колос в националната ни история не могат да бъдат събрани в няколко тома, а камо ли в една книга, разказ, есе или друга по-къса литературна форма. Той, роденият в Карлово преди 180 години, най-достоен син на България и простил се с живота си на онова „черно бесило” край София, 36 години по-късно, е със сигурност най-светлата личност в най-новата ни история.
От мига, когато като народ, буден от него и неговите следовници сме дигнали глава и сме поискали своето достойно място като народ и държава в Европа. Дали, ако го нямаше, ако не беше се родил Васил Иванов Кунчев – Дякона, Левски, Апостола, щеше да има друг като него? Днес можем само да гадаем. За радост и гордост факт е, че го има, че е най-достойният син на майка България, съчетал в себе си всеотдайността, острият ум, неотклонността по пътя към голямата цел – свобода за поробените си братя българи.
И дали днес от дистанцията на годините ние, днешните българи осъзнаваме изцяло какво е неговото място и значение за историята ни? Дали осъзнаваме, особено младото поколение, че това не име на футболен клуб, на улици и площади и портрет на стената зад гърба на управници от всякакъв калибър? Дали наистина днес сме по-свободни, макар и живеещи в република, дали това което имаме и сме днес като държава е това, което е искал той, Апостола на свободата? Едва ли ще се намерят двама души с еднакъв отговор на тези въпроси.
Но дано дойде това време, когато неговите идеи, завети и воля за свобода, наистина станат реалност и дано да останем българи и България за това.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев февруари 28, 2017 11:30
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.