Психосоматични разстройства в детска възраст – част 1

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 28, 2020 16:19

Психосоматични разстройства в детска възраст – част 1

Акценти

  • Вестник „Сакарнюз“, # 39/923, година XVII, 16-22 октомври 2020 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Психосоматичните разстройства при деца имат определена специфика, която е свързана с процесите на развитие и съзряване. Особеностите на психосоматичните разстройства при деца в детско-юношеска възраст се определят от няколко съществени момента:
– Характерната за ранното детство тясна свързаност на психичните и телесни процеси;
– Възрастовата специфика на соматичните прояви, обусловена от нивото на биологична и психо-социална незрялост;
– Тясна свързаност между отрицателните психологични въздействия от семейната среда и отделните заболявания – т.нар. ”психосоматично семейство”, в което психологичните конфликти се проявяват или заобикалят с помощта на соматични симптоми у детето. (Иванов, Вл., 1999)
Понякога в ранно детство психосоматичните разстройства и зависимости се определят от отношението майка – дете. Описан е общ модел на т. нар. ”психосоматична майка”, при който се наблюдават майки, които са настъпателни, свръхпротективни спрямо децата си и в същото време тревожно ги отхвърлят.
В детска възраст се проявяват различни психосоматични заболявания.
Едно от най – добре проучените психосоматични заболявания на дихателните пътища е бронхиалната астма – 5 – 6 % от децата са диагностицирани с тази болест.
Заболяването може да започне още от кърмаческа възраст под формата на астматичен бронхит и пристъпите да се разредят до 2 – 3 годишна възраст, след което напълно да изчезнат. Но се среща и по – тежка форма на астмата, която продължава до пубертета.
В етиологията на заболяването значение имат различни алергени, инфекции (най-често вирусни), атмосферни въздействия, генетична предразположеност, неблагоприятни психологични фактори
За основни психологични фактори при детската астма се приемат несъзнаваните желания на детето за закрила, грижа и обич, което води до фиксация към майката. Основният психологичен конфликт се заражда в противопоставящите се тенденции на стремеж на детето към майчината обич и закрила и желанието за независимост и себеутвърждаване. При разстроени, нехармонични отношения между майката и детето то изпитва недостиг на майчина обич и у него се поражда амбивалентно отношение към нея. Отключващ момент може да бъде появата на второ дете в семейството.
В пристъп децата са неспокойни, много тревожни и уплашени, а след това отпаднали и уморени. Децата астматици се отличават с определени характерови и личностови особености, които също трябва да бъдат обект на психотерапевтично въздействие. Много често те са страхливи, неуверени, несамостоятелни и свръхсензитивни. Често трудно установяват емоционални връзки със своите връстници.
Понякога в семейство с дете страдащо от астма се наблюдава свръхпротективна майка спрямо болното дете, която измества дори бащата от неговата роля на родител.
Лечението на деца с бронхиална астма е комплексно и обхваща голям брой специалисти като: педиатри, алерголози, психолози и психиатри. От една страна има медикаментозно лечение за ограничаване на бронхиалния пристъп, а от друга страна се прилага комплекс от психотерапевтични процедури:
• Психотерапия за двойката майка – дете, насочена за решаване на основния психологичен конфликт;
• Съвет за временно отделяне на детето от майката и индивидуална психотерапия за нея;
• Поведенческа терапия за детето;
• Фамилна терапия със семейството, центрирана към нарушени взаимоотношения и нарушени проблеми, обучение на семейството за справяне с тях и др. (Иванов, Вл. 1999)

Друго разстройство на дихателната система са дихателните спазми на малкото дете при плач.
Разстройството се наблюдава при бебета между 6 и 18 месеца. То се проявява в спазъм по време на плач с краткотрайна загуба на съзнание, която не се дължи на епилепсия. Това състояние се наблюдава само при определени обстоятелства.
Различават се две клинични форми:
1. Синя форма, в която 80 % от случаите децата губят съзнание при плач за няколко секунди до минута във връзка със забележка или друго фрустриращо за тях събитие. Краткотрайната асфикциа е в резултат от дихателна блокада.

2. Бледа форма, при която децата губят съзнание при интензивна емоция, страх, болка. Децата остават в безсъзнание за секунди, с леки потрепвания на очните ябълки, потрепвания на крайниците и прояви на изразена умора след излизане от пристъпа. Честотата на разстройството е 4 -5 % от общата популация.
В психологически план се открояват личностови особености при децата и при двата вида клинични форми. При синята те са енергични, живи, гневливи, домиращи и противопоставящи се. При бледата форма – обратно – те са плахи, пасивни и зависими. В психопатологичен и фамилен план и тук се наблюдават нарушения във взаимоотношенията майка – дете или заместващата я фигура, придружени с голямо напрежение. Непосредствено преди изпадане в заплашващи го обстоятелства детето изпада в регресивна криза на плач, следващо от момента на загуба на съзнание, чрез което непоносимото афективно състояние се прекъсва.
Лечението в този случай, след изключване на епилептична основа на проявлението, е терапия на майката или заместващата я фигура за намаляване на тревожността, подкрепа и обучение за справяне.
Към 2 – 3 годишна възраст настъпва спонтанно разреждане на пристъпите и отзвучаване във връзка със засилване на автономността на детето.

Други психосоматични поведения характерни за детството са Разстройства на храносмилателната система:
Идеопатичните колики през първите три месеца се появяват след хранене, когато бебето заспива и се изразяват в силен плач, пищене, присвиване на краката към корема. Успокояване се постига чрез прегръщане, целуване и люлеене; чрез даване на биберон. Това говори, че проявите нямат органичен характер, а са от психосоматично естество.
В психоаналитичен план стомашните симптоми се разглеждат като проява на несъгласие на бебето с тревожността на майката. С израстването на бебето, коликите изчезват, което се дължи на: майката постепенно се нагажда към изискванията на детето и то открива нов начин да задоволи напреженито – като суче пръста си (например).

Повръщане на кърмачето и малкото дете и анорексия на второто тримесечие.
Повръщането е често срещан симптом в кърмаческа възраст. Когато говорим за повръщане в кърмаческа възраст, е необходимо да се разграничава това при оригване или при други аномалии на храносмилателната система, на инфекции или израз на психосоматично взаимодействие.

Продължава в следващия брой
Използвана литература
1. Бончева Ив.: Психологична психотерапия, Психологична компетентност, Том 1, Изд. „Славена”, Варна, 2013.
2. Иванов Вл.: Практическа психосоматична медицина, Изд.”Знание”, 1999.
3. Песешкиан Н.: Позитивна фамилна терапия, лечебен метод на бъдещето, Изд. „Славена”, Варна, 1999.
4. Песешкиан Н.: Психосоматика и позитивна психотерапия, Том 2, Изд. „Славена”, Варна, 2003.
Автор: Йорданка Какалова

Сакар нюз
От Сакар нюз октомври 28, 2020 16:19
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 469 945 преглеждания