Проф. д-р Николай Ников: „Фолклорът е жив и ще продължава да бъде!”

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 26, 2019 08:37

Проф. д-р Николай Ников: „Фолклорът е жив и ще продължава да бъде!”

Проф. д-р Ников – председател на журито на фолклорната част на събора

Професор Ников, Вие вече много години сте част от организацията и провеждането на Народния събор на манастира „Света Троица“. Какво Ви привлича толкова тук – участието в журито на фолклорната част, или причината е друга, че заобичахте този край на България?
Както се казва – пъпът ми е хвърлен тук. Аз идвах тук и когато бе прекъсната традицията да се провежда фолклорен събор. Друг е въпросът, че още по времето на социализма имах удоволствието да отговарям за бившия Ямболски окръг, част от който тогава беше и община Тополовград. Тогава тук, край манастира „Света Троица“, ставаше един от най-хубавите, най-големите панаири или събори. От тогава го обичам, заради самия събор.
Атмосферата, която създават хората от околните села, е много хубава и запомняща се. Дори и в по-предишни времена пак е идвал Йоаникий и винаги е имало литургия, Петдесятница и църковен празник. Въпреки че тогавашната социалистическа власт не допускаше да се споменава църковността на празника, той си ставаше.
Хубавото беше, че бяха намерили начин да го организират – като „Събор на тютюнопроизводителите“, и празникът, както казах, си ставаше. И от тогава той си остана не само обичан от местното население, но и от хора от много краища на България, защото атмосферата я създават хората, които идват тук.
Тополовградчани и хората от сакарския край са с отворени души. Вярно, сега времената се промениха и сам виждам, че веселбите им са малко по-различни. Но онова открито посрещане, онова духовно участие е много осезаемо и видно.
А организаторите, които правят фестивала, целият апарат са страхотни и празникът преминава без никакви проблеми. Въобще, чудесна организация.

С течение на годините, за съжаление, се наблюдава една постоянна тенденция за застаряване на участниците. Вярно е, че има и млади, но като че ли недостатъчно и това не е ли предпоставка за постепенно затихване на тази фолклорна проява?
Аз мисля, че няма опасност да затихне, защото проявата „затихва“ вече повече от сто години. Още Васил Стоев и академик Динеков казваха, че фолклорът загива, а той продължава да е жив и да битува, и не само това.
Нароилите се клубове за фолклорни танци през годините показват осезаемата необходимост на младите не само да изразходват енергията си, което е чудесен фитнес, но и да учат танците на рода, на бабите и дядовците си. Нещо, което безвъзвратно си отива, са костюмите, носиите и шевиците. Защото една премяна, така както са казвали за носията на празник, се прави с много любов по наследство, по родов признак се подбират шарките.
Там се втъкава душата на момата или на майката с фигурите, които изтъкава, като влага желание за здраве, за повече плодородие. Има орнаменти, които са изтъкавали за пред- пазване от зли очи, от уроки. Хората са вярвали в тези енергийни зависимости и са се опитвали по някакъв начин и чрез облеклото, не само чрез накитите, да стимулират доброто. Затова ние казваме “кодирано” облекло, защото то е лек за тялото и за душата.
По същия начин казват текстил, т.е. това, което се тъче от жената, то е като текст, затова и българското везмо върви от ляво на дясно, така както пишем буквите. Защото самата тъкачка или везачка тъче или везе с мисълта си онова, което иска да дари на дъщеря си, на сина си, на съпруга си, запазвайки и родовите знаци, и всичко онова, което ни прави истински българи.

Как определяте спецификата на нашия местен фолклор, тъй като тук има едно преплитане на това, което са пели, играли и изработвали като носии местните хора и многобройните бежанци, дошли, прогонени от родните си земи от Източна Тракия и други изконни български земи преди вече повече от 100 години?
Имате прекрасни носители на традиционния фолклор. Тук е едно много интересно място. Това малгарско пеене и тези беломорски песни, които се преплитат с чисто родопската песен, ама не са родопски.
Прекрасен носител и изпълнител на тези песни е Васко – Васил Белев, един отличен певец, съхранил първичността. Слава Богу, че не се е повлиял от мастити учени, които да го напътстват да пее по чисто родопски или по друг начин.
Той е усвоил онова, което в рода му са пели, и го превъплъщава в днешния му вид с всичките му милизми и онова усещане на душата, че така са пеели неговите деди. Има и други такива певци.

Това пеене, за което говорихте, се отнася предимно за Тополовград и няколко села в общината, докато за повечето населени места е характерно друго – чисто местно, тракийско пеене.
Естествено, но спецификата на звукоизвличането, това в Радовец, Устрем и Срем, е фантастично. Те са запазили всичко, което бабите и дядовците им са дали. Тази коледарска група на Радовец е просто превъзходна – с наричането, с песните, с носиите. Нещо, което чест прави на хората, че и днес го изпълняват и дай Боже още дълги години да го правят и да има кой да го поеме от тях.
За съжаление отидоха си или си отиват села като Филипово, Присадец, Планиново, от които имам около двеста записи на песни, обичаи, снимки на носии от преди около 40 години, когато там все още имаше достатъчно хора, носители и пазители на традициите във фолклора и бита. Едно голямо богатство, което остана неизследвано докрай. Разнообразен е фолклорът в Тополовградско, но затова е по-красив и невероятен.

Как виждате бъдещето на тази наша, местна фолклорна проява, а и на други като нея? Има ли опасност да бъдат развалени от някакъв тип модернизиране? Имам предвид така наречения попфолк, авторски песни и други подобни.
Не, сигурен съм, че чисто българското ще устои и продължи, защото от година на година празниците по села и паланки, както казват поетите, се възстановяват. Пет села са се събрали и правят събор и не пеят попфолк, а пеят това, което са научили от бабите.
Има една малка тенденция, която аз лично не одобрявам, но и това ще се изживее. Защото много певци, използвайки дадена песен, за да представят своите гласови възможности – чудесни певци безспорно, сътворяват измишльотини, както аз ги наричам. И това е съчетание от няколко песни на фона на мелодията на една. Когато народният певец е сътворявал определена песен, той е съобразявал текста, музиката, ритмиката и звукоизвличането от сричките и назоваването на имената на, така да се каже, образите в тези песни. Една Гроздана например не идва от грозде, а идва от грозна и затова песните за Гроздана обикновено са тъжни.
В тези измишльотини на съвременни, желаещи да изпъкнат певци, се пее весело за Грозданка и не знам какво, като в неговото съзнание Грозданка е грозде, вино и любов. Той не е усвоил, не е усетил песента. Това е лошото, защото певците, които днес творят, казват: “Аз съм народен певец“. Ами като си такъв, пей народни песни, не ги измисляй.
За авторските песни има събори – „Пирин пее“ /или фолк/ и други за авторски измислени песни. Не казвам, че те са лоши, има някои попадения, когато и текстът, и музиката грабват хората, например „Сине мой“ на дуета Спасови.
Въпросът тук е талантът на твореца да не минава в механично събирателство, а като му идва отръки да си напише текста, да си направи музиката и да се почувства като певец на народна основа.

Как оценявате сегашната, тазгодишната фолклорна проява? Какви са Ви впечатленията от организацията, от участниците?
Бих искал да кажа няколко думи за общинското ръководство, за организаторите. Вече казах, че общинският отдел за култура е едно звено, което работи прекрасно. Друг е въпросът и за участието на кмета на общината.
Макар и повече отдаден на турнира по борба, на страстта, която има от младите си години, чест му прави, че заделя средства и за фолклорната проява.
Е, можеше и повече да заделя, но важното е че го прави за растежа на този събор. Защото и народните борби, и фолклорната изява, и съборът като цяло са взаимно свързани и едното предопределя другото. Защото и борбите бяха замрели преди години, когато я нямаше фолклорната проява, докато сега е обратно.
Тази година и борбите бяха страхотни, с много борци, дошли да премерят сили на моравата, и публика, и надпяването върви прекрасно.
Дай Боже всичко това да се развива все повече, да предизвиква все по-голям интерес и да се намират повече средства за подпомагане и на фолклорното изкуство.

Стоян Тонев
От Стоян Тонев юни 26, 2019 08:37
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.