При Кочмар загубите са по-малко отколкото тези при Карапелит – VIII част

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 2, 2020 14:47

При Кочмар загубите са по-малко  отколкото тези при Карапелит – VIII  част

Акценти

  • Регионален вестник, # 26/910 година XVII, 3 - 9 юли 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

О.з. полковник Анастас Сарафов, командир на 4-ти ескадрон от
6-и конен полк

продължава от минал брой

Но когато човекът е в противоречие с фактите, той може да изпадне в противоречие и със себе си. Такъв е случаят и с автора на релациите на конната дивизия.
Разглеждайки атаката при Карапелит, той навсякъде говори само за колона, за дебнене на колоната, за атака на челото й, на опашката й и т. н. Обаче, като говори за появата на колоните от 6-и п. дивизия от юг, което било изненада за командването, той казва, че едва тогава можело да се обясни защо главните сили тъй преждевременно се оттеглили и изоставили на произвола на съдбата своята предна охрана и „защо конниците, които бяха отлетели по посока на Карапелит, намериха пехотни части вече на позиция“ (к. н.).
Как може тогава същите тия части на позиция да бъдат „колона“, още повече че тяхната позиция беше не на шосето, а се простираше на километър вън от него, по топографическия гребен?
И самите посоки на атакуващи ескадрони очертаваха общото разположение на противника в една напречна на шосето линия, която почваше северно от могилите, атакувани от 2 и 4 ескадрони и свършване южно от шосето, където атакува 4/1 взвод.
В описанието на действията при Карапелит от Ат. Христов (сп. „Н. К.“ кн. 6/930 г.) се казва, че към атакуващите 2 и 4 ескадрони се бил присъединил един взвод от 3-и ескадрон, който взвод атакувал заедно с тях, преминал първата неприятелска линия, вързал се в противника и дори преминал шосето. Това твърдение няма нищо общо с действителността. То е писано, навярно, под влиянието на излизат до сега описания на атаката от нач. щаба на конната дивизия. Последният казва, че отишъл при 3-ти и ескадрон (в предна охрана) „за да даде тласък“, изпълнявайки по този начинът, в ограничен смисъл, получената за това от командира на дивизията заповед, без вникване в духа на самата заповед. Той успокоявал командира на ескадрона, че няма опасност от неприятелска конница, дал му разрешение да разреди ескадрона и когато дясната половина се спешила, той се движил с левия полуескадрон, който „напредвал непрекъснато“, понесъл „твърде големи загуби“, „топил се“ и пр. факти, които нямат значението, което иска да им придаде началник щаба на к. д., ако се мерят с общия критерий за общото при Карапелит.
А за атаката на 2-ри и 4-ти ескадрони той казва само: „Върху същия противник е насочена от север атаката на ескадрона на ротмистър Шишков и Сарафов, които идат да повторят (к. н.) удара на 3-ти. Заедно с тях се изнася напред и полуескадрона с ротмистър Берборов“.
Истината обаче е, че никакъв тласък 3-ти ескадрон не получи, защото въпреки сравнително нищожните си в сравнение с другите ескадрони загуби, не издържа огъня на противника, не изкара атаката до удар и дори когато 2-ри и 4-ти ескадрони тръгваха за атака, той не само че не се присъедини към тях, но за трети и последен път повръщаше назад, като левия му фланг (при който е бил по-рано началник щаба) мина през дяснофланговия взвод на 2-ри ескадрон. Очевидци на колебанията на този ескадрон с всички чинове от 2-ри и 4-ти, особено началстващитe лица и първите редици. Очевидец е и пишещият тия редове. Това се потвърждава и от реляции на командира на полка, командира ра на 2/6 ескадрон командира на конно пионерния взвод от 2-ри конен полк. Командирът на полка казва: „След достигането неприятелските части в кукурузите (първата неприятелска линия — б. авт.) 3-ти ескадрон пак повърна назад и един от взводовете му премина през дяснофланговия взвод на 2-ри ескадрон, но това ни най-малко не разколеба 2-ри и 4-ти ескадрони, които с нечувана стремителност, под адски огън, прегазиха и пръснаха неприятеля из кукурузитe, преминаха първата му линия северно от шосето Конак — Карапелит и се врязаха във втората му линия, южно от същото шосе“. Същият повтаря горното в статията си „За 6-и конен полк“, печатана в сп. Н. К., кн. 4 от 1931 г., дето казва че, 3-ти ескадрон отстъпил на кариера.
А командира на коннопионеритe казва: „Така продължавахме около 5-6 минути заедно, когато 3-ти ескадрон от 6-и конен полк, който бе в ляво от мен, остана в една долина, после вървя по нея и спря. Там остана до края на целия бой“.
Няма никакво съмнение, че 2-ри и 4-ти ескадрони не са „повторили“ удара на 3-ти ескадрон, защото такъв не е бил нанасян дотогава и че никакъв взвод или полуескадрон от този ескадрон не се е изнасял напред с тях, както това твърди началник щаба.
При това положение, интересно е от къде е взел господин Христов данните за този взвод, кой е бил неговия командир и какви загуби е понесъл от неприятелския огън, който причини на другите взводове от 2-ри и 4-ти е-ни загуби много по-големи от загубите на целия 3 ескадрон.
Ако господин Христов под един взвод от 3-ти ескадрон подразбира левия фланг на ескадрона, при който се е намирал и началник щаба на конната дивизия, той е попаднал в заблуждение, още повече и за това, че когато 2-ри и 4-ти ескадрони атакуваха, началник щабът беше счел за свършена вече своята мисия при 3-ри ескадрон и беше отишъл назад, при командира на бригадата, с когото заедно наблюдаваха атаката на тия два ескадрони.
Сравнени загубите, които се дадоха при Кочмар и при Карапелит, веднага се хвърля в очи грамадната разлика между тях.
При Кочмар загубитe на цялата конна дивизия са: хора убити 14, ранени 27; коне убити и ранени 71, т. е. тия загуби са по-малки от загубите само на 4/6 ескадрон, особенно в убити, и са l/6 от всичките загуби при Карапелит. А взети процентно, тe стават несравнено по-малки от тия при Карапелит.

В няколко броя ще публикуваме материали, свързани с битката на бойците от 6-и конен полк с румънските части край Карапелит. Те са отпечатани във вестник „Нашата конница“ от 30-е години.
Казармите на полка са били в Харманли, а през септември 1916 година е бил дислоциран в Добруджа, където е водил победоносни битки с румънски войски.
Копие от вестника ни бе предоставено от Павел Петков, чийто прадядо е служил в 6-и конен полк.

Продължава

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 2, 2020 14:47
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама