Поетът Райчо Русев – Райсън рецитира стихове в Тополовград

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 46/77, 1-7 декември 2017

Свързани публикации

• В Симеоновградска община има два язовира на концесия 0 21.окт.
• С рецитал и изпълнения на мажоретки отбелязаха Трети март в Симеоновград 0 04.мар.
• На Орешанското „Ганково“ кафене 0 04.авг.

На поредната поетична вечер, организирана от клуба на поетите и писателите „Илко Карайчев“ – Тополовград, гостува поетът Райчо Русев, известен с псевдонима си Райсън. На срещата в библиотеката на читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1894”, проведена на 23 ноември, с госта – поет, дойдоха членове на клуба, граждани и любители на поезията и словото. Тук бе и председателят на ОбС – Васил Сяров, Красимира Ятакчиева, началник отдел в ОбА, председателят на читалището Трифон Ламбов. Представянето на поета пред присъстващите направиха Геновева Диманова – председател на Клуба „Илко Карайчев” и секретарят на читалището Райна Атанасова. Авторът разказа за себе си и своето творчество. Роден е през 1949 г. в с. Малко брягово*, Маджаровско.Райчо Русев започва да публикува свои стихове доста късно – през 2004 г., когато е на 55 години. Негови творби са преведени на испански и френски, като повече са в превод на сръбски – в сборници и списания в тази страна. Получавал е доста отличия и награди, публикува в литературни списания и сайтове. Стиховете, както и непринуденото държание на госта допаднаха изключително много на присъстващите в залата, като той обеща и нови срещи с любителите на поезията от Тополовград. В края на срещата гостуващият поет получи поздравления и по- даръци от госпожа Ятакчиева и Трифон Ламбов и покана за нови срещи.
Те благодариха на поета, изказаха удовлетворението и желанието си за нови срещи с талантливия поет.

* Село Малко брягово е родното място и на големия приятел на община Тополовград, журналиста и писателя Коста Андреев, покойник – народен представител от общините Тополовград и Харманли във Великото Народно събрание и в още няколко народни събрания.

Накрая

Накрая пак ще се смаля
и ще се върна при началото.
Ще стана чашка на лале.
Или пък розов цвят на ябълка.

Пак ще се сгуша до плета.
Ще чакам вятърът да мине.
Или врабче – да полетя,
да кацна горе, на комина.

Да видя цялата земя!
Оттам, ако ми бъде ниско,
със облака да полетя –
да срещам слънцето на изток.

Оттам – при някоя звезда
в съзвездието… Керацуда!
Ще гледам цяла нощ оттам.
И цяла нощ ще ви се чудя.

Накрая пак ще се смаля.
И ще се върна при началото.