Пластовете на съзнанието. Силата на подсъзнанието и на позитивното мислене

Сакар нюз
От Сакар нюз август 30, 2020 21:33

Пластовете на съзнанието. Силата на подсъзнанието и на позитивното мислене

Акценти

  • Позитивно мислене е ефикасно най-вече, когато подсъзнанието подкрепя съзнателните намерения. Д-р Брус Липтън

Свързани публикации

Начинът, по който протича животът ни, нещата, които ни се случват, зависят не толкова от външните фактори и обстоятелства, а от най-дълбоките ни убеждения, вярвания и нагласи, от подсъзнателните ни модели на мислене и поведение. Казано по-друг начин – нашият живот отразява подсъзнателно ни програмиране.
Разбирайки за силата на подсъзнанието, за позитивното мислене и за различните методи като утвърждения и визуализация, ние започваме да работим по препрограмиране на подсъзнанието си.
Много от нас поемат духовния път, като се учат да приемат света такъв, какъвто е и се стремят да се издигнат над ограниченията и желанията на его-ума. Често обаче се случва да започнем да градим ново виждане за себе си и света без да изчистим старите си подсъзнателни програми. Въодушевени от новите идеи и прозрения, желаейки по-скоро да станем „нов човек” и да променим живота си към по-добро, несъзнателно потискаме чувствата си, опитваме се да забравим миналото, да игнорираме проблемите си, да отречем това, което е в нас, да излъжем сами себе си.
Но психиката на човек е една сложна многопластова система. Съзнателната част, която е на повърхността, заема съвсем малък процент от нея. По-голямата част обхваща подсъзнанието, което на свой ред се състои от различни нива. Някои от подсъзнателните си мисли можем да осъзнаем и анализираме, като просто пренасочим вниманието си. Има обаче и по-дълбоки пластове, скрити от съзнанието ни, до които можем да достигнем само чрез специални техники – това е така нареченото несъзнавано, където са нашите скрити желания и импулси, инстинктивни нужди и психични действия. Миналите мисли и спомени могат да бъдат „изтрити” от съзнанието, но те управляват мислите и чувствата на човек от сферата на несъзнаваното.
Според психоанализата несъзнаваното не включва всичко, което не е съзнателно, а по-скоро само това, което е активно потиснато от съзнателните мисли или това, което личността отрича и не иска да признае. Ако започнем да градим нови вярвания и представи и в същото време потискаме чувствата си, които все още са в нас, ние ги натикваме все по-дълбоко в несъзнаваното.
Няма как да направим истинска промяна, ако не навлезем дълбоко в тези пластове, за да разчистим събрания „боклук”. В противен случай „промяната” си остава само на повърхността.
Може би ви се е случвало да си мислите, че сте простили на даден човек, но се случва нещо, което изкарва от вас неподозирани чувства и осъзнавате колко много болка и гняв сте покрили в себе си?
Или сте си повтаряли, че животът е прекрасен, че го приемате такъв, какъвто е, че виждате само хубавото, но усещате в тялото напрежение, тревожност, сънят ви се нарушава или се появява болест?
И се питате – „заблуждавал ли съм се до сега? Значи не съм простил наистина, значи не съм приел света, какъвто е и всъщност не мога да бъда над проблемите си?”
Защо става така?
Когато започнем да се променяме, ние въздействаме върху своите убеждения на съзнателно ниво. Разбира се утвържденията постепенно се приемат от подсъзнанието и се превръщат в автоматични мисли. Заедно с тях обаче в нас остават старите подсъзнателни вярвания и потиснати чувства. И макар да сме убедени, че вече сме приели новите убеждения, в дълбоките пластове на подсъзнанието има заложено друго. То няма къде да отиде, ако не го извадим „на светло”. Получава се конфликт между съзнанието и подсъзнанието. Д-р Брус Липтън, автор на “Биология на вярата”, пише:
„И какво става, когато вярванията в подсъзнанието са в конфликт с желанията на съзнанието? Еднозначно, винаги печели подсъзнанието, тъй като то е 1 млн. пъти по-мощно при обработката на информацията.”
Невронауката доказва, че между деветдесет и пет до деветдесет и девет процента от поведението ни е пряко извлечено от подсъзнанието. Но ако то не е изчистено от старите програми, как може да приеме новите?
Квантовият физик Вадим Зеланд също многократно подчертава, че за да постигнем желаното, трябва да има синхрон между душата и разума.
Аз имах момент, когато мислех, че съм приела някои обстоятелства в живота си и че съм над проблема, който стоеше пред мен. Но се случи така, че животът ме постави пред ситуация, която извади истинските ми чувства, дълбоко заровени в мен. Тогава си дадох сметка, че всъщност не съм приела това, което Е истински, а всичко е било на повърхността. В мен още е имало съпротива, която съм се опитвала да покрия.
В онзи момент се питах: „Защо след като приех това, което Е, се чувствам зле? Нали всичко е така, както трябва да бъде?” Отговор намерих в думите на Екхарт Толе:
„Истинското приемане би преобразувало веднага тези чувства. Ако наистина дълбоко в себе си знаете, че всичко е „в реда на нещата”, както се изразявате, и което безспорно е вярно, дали изобщо бихте имали негативни чувства? Без да съдите, без да се съпротивлявате срещу това, което Е, те не биха възникнали. Имате в ума си представата, че „всичко е наред”, но дълбоко в себе си не го вярвате, така че старите психоемоционални модели на съпротива си остават непокътнати. Затова се чувствате зле.”
Осъзнах, че духовността, както и позитивното мислене могат да бъдат бягство от реалността. Не че те са нещо лошо, не че са вид илюзия. Но ако не разчистим „отпадъците” от подсъзнанието, духовният път може да бъде като да градим къща върху гнила основа. Да, тя ще бъде нова, красива и величествена, но всеки момент може да се срути.
Колко познато ми звучаха думите на Луиз Хей:
„Когато открих своята метафизична пътека. аз обвих чувствата си с красив слой духовност и по този начин покрих доста боклук в себе си… Издигнах си зид, който буквално прегради достъпа до собствените ми чувства.”
Как може да постигнем истинска промяна?
Както съм писала и друг път, нито утвържденията, нито визуализацията, нито дори медитацията ще имат траен ефект, ако преди това не освободим чувствата, които ни измъчват и ако не се справим със съпротивата в нас. За истинската промяна е нужно дълбоко навлизане в себе си. Необходимо е да осъзнаем и признаем най-дълбоки убеждения, колкото и те да не ни допадат. Харесва ми какво е писал за това психотерапевтът Орлин Баев в една своя статия за позитивното мислене:
„Нужно е да се анализират спокойно и открито подсъзнателните ни вярвания, да се приемат с любов и светлината на съзнанието и да се препрограмират. Тогава силата на подсъзнанието се впряга в полета на по-висшите ни аспирации! Това е начинът!”
Като правите увърждения, когато се опитвате да простите на някого или да приемете дадена ситуация, винаги следете за обратните послания, които получавате в отговор. Какво чувствате докато ги казвате – усещате ли гняв, неодобрение, съпротива? Ако си казвате- „приемам своя живот“ или своята работа, или тази ситуация, или този човек, заслушайте се в гласа, който идва от вътре. Не чувате ли той да протестира- „как не, никога няма да му простя, мразя го”, или „как ще приема работата си, тя е отвратителна, не я понасям”? Не пресичайте веднага този глас с думите „я, млъкни”, не спирайте океана от чувства, който се надига във вас. Напишете на един лист всички мисли и чувства, които излизат от вас и не се съдете за тях. Приемете ги с любов и започнете бавно, стъпка по стъпка да ги преобразувате. Бъдете търпеливи и не се насилвайте. За да бъде една промяна истинска, е необходимо дълбоко разбиране и приемане на новото.
Обръщайте внимание на сънищата си. Тъй като те са послания от подсъзнанието ни, често именно те ни показват какво в нас не е наред и ни помагат да осъзнаем истинските си чувства.
Тялото също ни носи много точни послания. Ако често усещате дискомфорт, напрежение, тревога, страх или умора, това говори, че има нещо дълбоко във вас, на което трябва да обърнете внимание и което може би се опитвате да скриете.
Разбира се откриването на нови „пластове“, върху които трябва да работим е нормален процес. Докато се развиваме, винаги ще има някъде нужда от „ремонт“ – от изхвърляне на стари ненужни вещи или преработване и укрепване на основата. В края на краищата това може би е един от двигателите, който ни тегли напред…
Росица Вакъвчиева – психолог
Източник: sebepoznanie.com

Сакар нюз
От Сакар нюз август 30, 2020 21:33
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 251 256 преглеждания