Писмо до дете бежанец

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 4, 2018 10:26

Писмо до дете бежанец

Акценти

  • Вестник Сакарнюз, #26/106 29 юни – 5 юли 2018

Свързани публикации

Мерием Юмер, ученичка от VIІ клас, ОУ „Иван Вазов“ – Харманли
/есе/
Здравей… не знам как да започна. Не мога да измисля някакво драматично или весело начало. Не мога да окича това писмо с красиви думи. Не знам какво е чувството да бягаш от родината си. Не знам какво е да има постоянно войни в родината ти. Опитвам се да те разбера… Исках просто да поговорим. Исках просто да знаеш, че съм до теб.
Аз съм на тринадесет години. Не мога да спра войните, нито пък имам вълшебна пръчица, за да унищожа всички лоши хора на земята. Не ти пиша, за да разговаряме за политика и войни. Казах ти – исках просто да поговорим. Ще бъда искрена с теб – първо бях от онези, които не ви искат. Може би не разбирах какво е да ти липсва родината. Не съм ходила в Сирия, нито съм дишала въздуха й… но май вече разбирам, че ти липсва. Може би вече пораснах. Нали казват, че порастването не е свързано с годините, на които си, а с житейския опит, с преживяванията ти… Преди не ви исках в това малко градче Харманли. Но осъзнах нещо – нали всички сме се родили на земята и сме от ,,човешката” раса. Нали политиката ни е свобода, а религията – любовта. Колко често го забравяме! А това е най-важният урок, който не учим в училище!
Искам да ти споделя как внезапно промених мнението си – случайно ми подариха една книга, която беше врата към твоя свят. Плаках, плаках на всеки ред на тези книга ,,Има ли места в Рая”. Беше толкова реалистична и в същото време даваше толкова надежда! Дълго не можех да заспя, сънувах кошмари. Една книга просто ме промени. Гледах много новини, четох много статии. Исках толкова да поговоря с някого като теб…исках да ви помогна. Не ме разбирай погрешно, не те съжалявам, а напротив – възхитена съм от теб! Не всяко дете би могло да издържи на това. Не всеки притежава такъв силен дух като теб!
Както казах, не мога да измисля красиви и блестящи думи. Нито да говоря като възрастен със сложни думички и термини. Единственото, което искам сега, е да ти помогна не като ти дам пари или да ти дам място, където да си щастлив. Искам да помогна на душата ти! Защото, макар че съм реалистка, аз имам надежда! Вярвам, че в сърцето ти ще цъфнат отново цветя! Аз мога да помогна, за да ги поливаме заедно. До теб съм…
Един ден всичко ще мине, тогава ние ще сме изтощени от омразата, от злините. Какви странни същества сме хората! В рамките на тази малка земя, вместо да се обичаме, да се подкрепяме, ние се убиваме и се мразим. Не искам да свиквам с това! Отказвам да бъда от онези, които са забравили значението на думата „любов“. Аз ще бъда до теб, за да променим заедно този свят!
Не знам кое ме накара да ти се доверя, защото съм човек, който не споделя лесно чувствата си… Но твоята история събуди в сърцето ми не само скръб. Тя ме промени, тя ме накара да порасна и да разбера, че трябва да погледнеш през очите на другия, преди да осъдиш, преди да отречеш. Разбрах, че вашето бягство към моето малко градче е вашето спасение.
Затова накрая ще ти кажа отново тези простички думи, на които искам да повярваш – когато имаш нужда да поговориш, аз винаги съм насреща, макар че някога бях от онези, които не ви искат в своя град… Помни – сега аз съм до теб!

Есето е отличено с първо място в конкурса “Бягство и спасение”, обявен от МОН и ВКБООН.

Сакар нюз
От Сакар нюз юли 4, 2018 10:26
Напиши коментар

7 коментара

  1. Цв. Цв юли 11, 20:58

    Бегай при кирливата си майка, пребоядисано комуне.

    Отговори на този коментар
  2. Евдх юли 8, 19:54

    Заради акълът на мутрата Тиква ще ни върнат 60 000 мигранти.

    Отговори на този коментар
  3. читател юли 4, 12:28

    Браво, много красиви и силни думи, трогваща мисъл и излъчване на текста

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.